Решение № 135 от 09.07.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Монтана, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА МИХАЙЛОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20241630200640 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 7680949, издаден от ОД на МВР – Монтана на Н. Й. С. от град В., като представител на фирма „И.Б.“ ЕООД[1]гр.В., е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Недоволна от така издадения Електронен фиш е останала Н. Й. С. от град В., като представител на фирма „И.Б.“ ЕООД-В. и обжалва същия с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Твърди, че заснетият автомобил е управляван от друго лице, има неправилно измерване на скоростта, липса на видимост на пътните знаци и нелогично поставено ограничение на скоростта. По същество, редовно призована при условията на чл.61, ал.4 ЗАНН, не се явява и не се представлява, поради което делото е разгледано в нейно отсъствие.

Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя, както и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима, т.к. е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по изложените в нея съображения.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

1

На 08.04.2023г. система за видеоконтролиране на нарушенията на правилата за движение по пътищата, ATCC Sitraffic ERS 400 била включена и автоматично заснемала автомобилите, които се движат с превишена скорост.

След приключване на работната смяна операторите на мобилното устройство снели информацията от камерата.

В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че на 08.04.2023г. в 12.56 часа на път РП 2-81, при км.96.988 при ограничение на скоростта 60км/ч за извън населено място с автоматизирано техническо средство, било заснето движение на лек автомобил „М.“, с рег. № ХХХХХХ, със скорост от 86 км./ч. – над разрешената скорост от 60 км./ч. за този участък в извън населеното място. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №7680949, в който като нарушител бил водача – жалбоподател и представител на фирмата собственик на МПС, арг.л.5 от делото, за констатирано нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189 ал.4 във вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на издадения Електронен фиш съдът установи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в следното:

На първо място не е посочена коректно нарушената разпоредба от ЗДвП и на следващо не е описано пълно и точно нарушението.

Видно от обстоятелствената част на атакувания акт установеното нарушение касае превишаване на скорост от 60км/ч в извън населено място.

Като нарушена разпоредба е посочена чл.21, ал.1 от ЗДвП. В последната е визирано, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за извън населено място, с оглед видовете превозни средства. В същата няма посочено ограничение от 60км/ч, както е визирано в атакувания ЕФ. В случая наказващият орган най-вероятно е имал предвид урегулирана скорост с пътен знак В-26 от 60км/ч, но това обстоятелство не е вписано нито в обстоятелствената част на ЕФ, нито е посочена коректно нарушената разпоредба, тъй в горния случай, а именно въведена с пътен знак следва да бъде чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Това несъответствие между правната квалификация на нарушението и описаната в санкционния акт фактическа обстановка, съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита.

Словесното описание на нарушението и на нарушените разпоредби, са сред императивно посочените в чл. 189, ал.4 ЗДвП елементи от съдържанието на електронния фиш. В случая, в съобразителната част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение на скорост извън населено място, но такава в правната норма /60км/ч/ няма, от което съдът извежда извод, че има предвид такава въведена с пътен знак. Това фактическо описание на конкретното проявление на нарушението в обективната действителност обаче, не съответства на правните изводи на наказващия орган. Така, както е описано словесно деянието, същото покрива състава на нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП, а не в 2 нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, както е посочил в ЕФ наказващият орган.

В случая евентуално наказващият орган е имал предвид, че ограничението, въведено с пътния знак е 60 км/ч. Тя е различна от посочената в ал.1, според която за МПС от категория „В“ ограничението за извън населено място е 90 км.ч. без пътен знак. В случая, нарушената правна норма е чл. 21, ал.2 ЗДвП. Като е посочил погрешна правна квалификация наказващият орган е нарушил съществено правата на нарушителя, който не следва да бъде наказан по текст от закона, който не е нарушил.

Нормата на чл.182, ал.2, т. 3 ЗДвП е санкционна, с посочване на конкретния вид и размер на наказанието, което е отделен реквизит на ЕФ, а не нарушената правна норма. Според тази разпоредба, водач който превиши разрешената скорост извън населено място се наказва с глоба, която за превишение от 21 до 30 км./ч. е в размер на 100 лв. В санкционната норма не се прави разграничение дали ограничението е въведено с пътен знак или без пътен знак. Релевантна за размера на наказанието е стойността на разрешената и стойността на превишената скорост. Разрешената скорост е тази, която не трябва да се превишава; в случая е сигнализирана с пътен знак и тя за автомобили от категория „В“ (това са МПС с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 кг, за превоз на не повече от 8 пътници с водач, или МПС с пет места) е различна от посочената в чл. 21, ал.1 ЗДвП.

По чл. 21, ал.1 ЗДвП е 90 км./ч., а с пътния знак по ал.2 тя е 60 км./ч.

Изводът е, че от правната квалификация - дали е по ал.1 или по ал.2 на чл. 21 ЗДвП, зависи преценката на „разрешената скорост“ по чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП. Така както е приел наказващия орган – че нарушението е по чл. 21, ал.1 ЗДвП, глоба не следва да се налага по този текст, защото разрешената е 90 км./ч, а водачът е управлявал с 86 км./ч. Очевидно, щом е определил глобата по реда на чл. 182, ал.2, т.3 ЗДвП, наказващият орган се е съобразил със стойността на „разрешената“ с пътния знак скорост, която е 60 км./ч.

Нарушение на правото на защита е деецът да бъде наказан с глоба от 100 лв. за превишение на скорост от 21 до 30 км./ч., тоест за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП, а да му е вменена вина за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Изложеното обуславя извод, че правната квалификация в ЕФ не съответства на словесното описание на нарушението и на санкционната норма. Това е съществено нарушение на процесуалния закон, доколкото обвиняването на едно лице в едно деяние и наказването му за друго деяние, нарушава правото му да разбере в какво е обвинен и за какво е наказан. Нещо повече, дори в описателната част на атакувания ЕФ не е посочено, че е имало пътен знак В-26, а съдът по предположение, с оглед посочената скорост от 60км/ч приема, че това е волята на наказващият орган. Това е липса на описание на нарушението.

Предвид горното съдът намира, че тези съществени нарушения на процесуалните правила водят до незаконосъобразност на атакувания ЕФ и същият следва да се отмени. В конкретният случай, предвид констатираните процесуални нарушения, съдът намира за ненужно да обсъжда в настоящите мотиви извършено ли е деянието от наказания, извършено ли е виновно, 3 правилно ли е определен размера на наказанието.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.2 т.1 вр. с ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К №7680949, издаден от ОД на МВР – Монтана, с което на Н. Й. С. от град В. с ЕГН **********, като представител на фирма „И.Б.“ ЕООД- гр.В., е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 (сто) лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, ИЗЦЯЛО като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4