Определение № 3419 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3419 гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20248002100714 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б. и Р. Й. Н. от [населено място], подадена чрез пълномощника им адвокат Д. С., срещу въззивно решение № 242/23.10.2023 г. по в.гр.д. № 344/2023 г. на Окръжен съд – Шумен.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и е незаконосъобразно. Иска се решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да се уважи, претендират се разноски. С изложението по чл. 284, ал.

3, т. 1 ГПК се сочи наличието на основания за допускане касационно обжалване по чл.280, ал. 1, т.

1 и т. 3 ГПК, както и очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – основание по чл.

280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба – „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Н., оспорва жалбата с писмен отговор, иска се присъждане на разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, като взе предвид касационната жалба и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е допустима.

С обжалваното въззивно решение, в резултат на потвърждаване на първоинстанционно решение № 447/08.06.2023 г. по гр.д.№ 1838/2021 г. на РС-Шумен, е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. Р. В., Д. К. Д., Н. Й. Б. и Р. Й. Н. срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД, положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици по давностно владение върху 481/707 ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта /КК/ на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], целия с площ от 707 кв. м., с осъждане на ищците да заплатят на ответника по 300 лв. разноски за всяка съдебна инстанция.

Въззивният съд е приел за установена по делото следната фактическата обстановка по делото: С нотариален акт №*, том XXIII, дело № 5443/2006 г. на Служба по вписвания – Шумен, четиримата настоящи ищци са признати за собственици по дарение и частично изменение на плана за регулация, така : А. Р. В. – на 192.5/707 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 707 1 кв.м., находящ се в [населено място], [улица] на западното крило на съществуваща в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор **** с площ 87 кв.м.; ищецът Д. К. Д. – на 192.5/707 ид.ч. от гореописания имот, заедно с източното крило на двуетажната еднофамилна жилищна сграда, както и на цялата селскостопанска сграда с идентификатор ****, а ищците Н. Й. Б. и Р. Й.

Н. – на по 161/707 ид.ч. и 1/2 ид.ч. от съществуваща в имота сграда с идентификатор ****. На 18.12.2006 г. ищците продали на ЕТ „Х. У.“, представляван от собственика Х. П. У., 1/5 ид.ч. от съсобствения си имот с идентификатор ***, заедно с построените в него жилищни сгради и стопанска постройка с идентификатори ****, **** и ****, като сделката била оформена с нотариален акт за продажба № 83, дело № 1376/2006 г.,и така е възникнала съсобственост и с него.

На 15.10.2007г. между ищците и Х. П. У., действащ като собственик и представляващ ЕТ „Х. У.“ и пълномощник на съпругата си И. У., е сключен Договор за доброволна делба, с който е поделен съсобствения им имот с идентификатор *** и правото на строеж на масивна жилищна сграда с три входа с подземен паркинг, приземен и мансарден етаж с идентификатор **** с обща разгърната застроена площ от 2447.06 кв.м., с подробна индивидуализация на самостоятелните обекти в сградата. Съгласно договора Х. У. получил в дял правото на строеж върху общо 29 обекта в сградата, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, както и 481/707 ид.ч. от поземления имот. Съгласно т. 6 от договора за уравнение на дяловете Х. У., като представляващ ЕТ „Х. У.“ се задължил да построи за своя сметка самостоятелните обекти, попадащи в дяловете на ищците в срок от 24 месеца от датата на предаване на владението на имота, при степен на завършеност по БДС. Между ответника „Интернешънъл Асет Банк“ АД, в качеството на кредитор и ЕТ „Х. У.“ в качеството му на кредитополучател възникнали облигационни отношения, основани на Договор за инвестиционен кредит № 005256–002, с който се предоставял инвестиционен кредит за доизграждане на многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на [населено място]. Поради неизпълнението на задълженията на кредитополучателя, ответникът се снабдил с изпълнителен лист от 06.08.2010 г. В хода на образуваното изпълнително дело № 20108760400906 на ЧСИ Д. З., на 17.08.2010 г. е наложена възбрана върху процесния имот с идентификатор ***. С Постановление за възлагане на недвижим имот от 12.05.2013 г. на ЧСИ Д. З., вх. №5036, акт 163, том 14, дело №2561/2013 г., вх. №5076/16.07.2013 г. на Служба по вписвания, поправено с Постановление за поправка вх.№ 4735, акт 51, том 12, рег. № 2268 от 30.07.2021 г. на Служба по вписвания, на „Интернешънъл Асет Банк“ АД били възложени недвижими имоти, собственост на ЕТ „Х. У.“, а именно: общо 481/707 ид.ч. от поземлен имот ***, целия от 707 кв.м., заедно с учредено право на строеж върху 25 обекта /подробно индивидуализирани/ в сграда – бъдещо строителство от поземления имот с идентификатор ***, целия с площ от 707 кв.м. в [населено място], [улица]. Придобитият имот от банката бил деклариран в община Шумен на 06.08.2013 г., като са представени и доказателства за плащане на данъци и такси битови отпадъци по отношение на имота за периода 2013-2021 г. В периода от 19.07.2013 г. до 03.07.2018 г. били извършвани регулярни огледи на имота, като в представените общо 7 Протокола е посочено, че дворното място е празно и тревясало (с треви, храсти и дървета), като към датата на възлагането му парцелът бил ограден с ламаринена ограда откъм улицата, а в последствие нямало настъпили промени в имота.

По делото е приета писмена декларация от Х. П. У., че сключената сделка между него и ищците за покупко-продажба на 1/5 ид. ч. на имот ***, ведно с построените в него сгради е симулативна и никой не е желал настъпването на правните й последици.

С решение №779 от 31.07.2019 г. по гр.д. № 943/2019 г. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 17.09.2019 г., е обявен за нищожен сключения между ищците, като продавачи, и Х. П. У., като купувач, договорът за покупко-продажба на недвижим имот по нотариален акт № 83, дело № 1376 от 18.12.2006 г. за ПИ с идентификатор № *** с площ от 707 кв.м., с построените в имота сгради, като сключен при привидност. С решение № 260050 от 03.11.2020 г. по гр.д. № 78 от 2020 г. по описа на ШОС, влязло в законна сила на 03.12.2020г. е прогласена нищожността на основание чл.

26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, и на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот с нотариална заверка на подписите от 15.07.2007 г., сключен между ищците и Х. П. У. като ЕТ „Х.

У.“, на ПИ с идентификатор № *** с площ от 707 кв.м., находящ се в [населено място], [улица]. По делото е представен договор за посредничество при продажба №31 от 24.04.2020 г. между „Явлена“ ЕООД и „Интернешънъл Асет банк“ АД с предмет проучване на пазара, реклама, организиране на огледи и търсене на купувач за имоти, изброени в Приложение № 1 към него, измежду които и 2 правото на строеж на 25 обекта в сграда – бъдещо строителство и 481/707 ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***, целия с площ от 707 кв.м. в [населено място], [улица]. Представен е и Договор за посредничество от 30.07.2020 г. между „Рикомс“ ЕООД и ответника с цел продажба или отдаване под формата на финансов лизинг на недвижими имоти, собственост на банката, измежду които и процесния. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Ю. Л. В. – син на ищцата А. В. и свид. Д. П. П. – служител в „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чиито показания въззивният съд е кредитирал, отчитайки родствената връзка и служебна зависимост на свидетелите със страните по делото. Свид. В. установява, че е израснал в имота, в който имало и къща и двор, като къщата била съсобствена между родителите му и друго семейство и съборена през 2006 г.

Намерението било върху предоставените имоти Х. У. да изгради голяма кооперация с подземни гаражи и партерни търговски обекти. В момента в имота имало подпорна стена и закрити обекти с плоча отгоре. От 2013 г. досега за имота се грижил свидетелят, когато може, тъй като живеел в [населено място] от пет години, но идвал в [населено място] поне два пъти месечно. Почиствал мястото от бурени, дървета, понякога с помощта на свои приятели. Сочи, че съхранявал в имота свои вещи – строителни материали, части от скеле, както и знае за неофициални срещи между съсобствениците и банката, след като имота им бил възложен, но не е участвал в тях, като не знае дали майка му също е участвала. В показанията си свид. П. сочи, че работи в банката от 2008 г., като в служебните му задължения влизало и да отговаря за имотите на банката, като огледа го правил той лично. Огледите в имота са правени през шест месеца след придобиването му от банката, като се съставяли протоколи един път в годината. В имота нямало никакви изменения, освен растящата растителност, за която не полагали грижи. Първоначално имало срещи с ищците, но не довели до резултат, тъй като искали спазването на договореностите с Х. У.. По време на разговорите ищците не са твърдяли, че банката не е собственик.

Въз основа на горната фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна, че Шуменският районен съд е сезиран едновременно с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване на установено, че ответникът не е собственик по отношение на ищците на 481/707 ид.ч. от имот с идентификатор ***, както и с положителен установителен иск за признаване спрямо ответника, че ищците са собственици по давностно владение на 481/707 ид.ч. от същия имот, и като последица да бъде обезсилено Постановление на ЧСИ по отношение на процесните идеални части от процесния ПИ. С определение №1767/09.08.2022 г., влязло в сила на 30.10.2023 г., ШРС е прекратил производството по отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ответникът не е собственик по отношение на ищците на 481/707 ид. ч. от процесния имот. Съобразявайки изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петитум, въззивният съд е приел, че предмет на настоящия спор е предявена от ищците срещу ответника положителна установителна претенция за собственост по давностно владение от 16.11.2006 г. до предявяване на иска по отношение 481/707 ид. ч. от имот с идентификатор *** по КК на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], целия с площ от 707 кв.м. Според въззивната инстанция, налице е правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост на соченото основание, което обуславя и неговата допустимост, доколкото ответникът оспорва правото на собственост на ищците върху сочените идеални части, като твърди притежанието на собствеността върху тях на основание публична продан, евентуално с изтичане на 5-годишна давност на 01.07.2018 г.

Предвид така очертания предмет на спора по останалия за разглеждане положителен установителен иск за собственост, и с оглед разпоредбите на чл.79 ЗС и чл.70 ЗС, въззивният съд е изследвал какво правно положение са имали ищците за сочения от тях релевантен период от 16.11.2006 г. нататък и вида на упражняваната фактическа власт върху веща към датата на установяването й. Приел е съдът, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот на деривативно основание според представения от тях н.акт от 16.11.2006 г., при което те и не могат да са владелец по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС, тъй като не твърди, нито доказва, че праводателят им не е бил собственик и те не са знаели за това. От чл. 6 от договора за доброволна делба от 15.10.2007 г. – уговорката, че построяването на обектите от ЕТ „Х. У.“ ще се извърши в срок от 24 месеца от предаване на владението, е прието, че владението е предадено от ищците на ЕТ „Х. У.“, в която насока е и изложеното във въззивната жалба, също и от свид. Возницки, както и отразеното в протокола за опис на недвижим имот от 01.09.2010 г., че по сведение на Д. С. по време на налагане 3 на възбраната имотът е бил във владение на длъжника. Предвид влезлите в сила решения, с които е прогласена нищожността както на договора за покупко-продажбата на 1/5 ид. ч. от процесния недвижим имот на ЕТ „Х. У.“, така и на договора за доброволна делба на съсобствен имот от 15.10.2007 г., е направено заключение, че собствеността не е преминала в патримониума на ЕТ „Х.