Определение № 34813 от 29.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34813 гр. София, 29.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110164200 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба на ЕАД "Д. М.", с която поддържа, че неправилно е определена разноската на адвокат по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА и настоява в полза на адвокатското дружество да се пресъди сумата 2143,74 лв. с ДДС за уважените установителни искове и 1920,00 лв.с ДДС за осъдителните искове.

Насрещната страна оспорва молбата.

Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, доказателствата по делото и приложимия закон, приема следното:

Молбата е подадена в предвидения по чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което е процесуално допустима. Разглеждана по същество молбата е неоснователна.

Съдът не констатира обстоятелства, които да налагат ревизиране на преценката, обективирана в мотивите на съдебното решение по отношение отговорността на страните за съдебните разноски. Съдът не намира основание да пресъди възнаграждение на адвоката в размер по-голям от определения - сумата 550,00 лв. Съдът, както е посочил - определянето на размера на възнаграждението на процесуалните представители в процеса следва да се ръководи от принципа на равностойност, така че двете групи пълномощници, осъществяващи процесуални представителство срещу възнаграждение, с оглед липсата на други критерии за различно оценяване на техния труд, да са равнопоставени. За да приложи този принцип, съдът следва да изходи и от обема на извършените процесуални действия. С Решение на СЕС (втори състав) от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. , т.1 е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Предвид това съдът не е обвързан от НМРАВ, тъй като има право да определя размера на възнаграждението, в хипотезите, в които законът 1 му възлага това (в т.ч. чл. 38 от ЗАдв). Правната защита на ищцата касае самостоятелно възникнали облигационни правоотношения по сключени с ответника четири договора за потребителски кредит. Тя може да се реализира с една искова молба или с воденето на отделни производства, според фактическата и правна сложност на спора, обема на работата, която е необходимо да се извърши във връзка със съдебното производство от ангажирания адвокат. В настоящия случай съдът е приел, че предметът и естеството на спора по четирите дела не са усложнени от фактическа и правна страна, поради което същите се разглеждат в едно общо производство. Адвокатът обаче трябва да прояви еднакво дължимата грижа за водене на делата в контекста на правната сложност и при аналогични фактически положения. Съдът намира, че за да се определи какъв е размерът на разумното адвокатско възнаграждение трябва да се съобрази, че от една страна правната защита е по различни кредитни правоотношения между едни и същи страни, поради което формално нямат връзка помежду си, и следва да се разграничи хипотезата, когато всички искови претенции почиват на едно правно основание (един и същи правопораждащ юридически факт). От друга страна – преценени заедно споровете определят наличието общи икономически интереси за двете страни. Действителната стойност на положения труд от адвоката се определя и от това как са били разпределени процесуалните действия по защитата. В конкретния случай не са положени някакви по-специални усилия по образуване и водене на съединените в настоящото производство граждански дела, доколкото от предметното съдържание на исковите молби е видно, че са изложени идентични правни съображения за недействителност на оспорената клауза на чл. 6.2, както и за недействителност на всяко съглашение в цялост. Положените от адвоката фактически усилия в изпълнение на мандата – арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗА, вр. чл.

280 и сл. от ЗЗД, в т.ч. отделеното време за изготвяне на исковите молби и необходима за подготовка по очакваните процесуални действия, като се съобразят и кратките интервали от време между подаване на исковите молби, дава основание на съда да определи едно общо възнаграждение за защита по всички искови претенции – сумата 550,00 лв. Ето защо, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх. №245124/29.07.2024 г. по описа на СРС с правно основание чл. 248 от ГПК.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2