Определение № 6051 от 31.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6051 гр. София, 31.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002103414 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото Б. К. Т., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Л. М. срещу решение № 455/18.04.2025 г., постановено по възз. гр. дело № 350/2025 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстнционното решение № 565/03.11.2024 г. по гр. дело № 497/2024 г. на Асеновградския районен съд (АРС), са изменени, определените с решение № 270/03.07.2020 г. по гр. дело № 674/2020 г. на АРС: 1) режим на лични отношения между бащата – жалбоподателя Б. Т., и децата Б. Б. Т. и К. Б. Т., както следва: бащата ще има право да вижда и взима децата всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от месеца, начиная от 18 ч. в петък до 19 ч. в неделя, с преспиване при бащата; както и 10 дни през месец юли и 10 дни през месец август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; за времето през лятото, през което майката ще ползва платения годишен отпуск, но не за повече от един месец, бащата няма да се ползва от дните за лични контакти с децата през втория и четвъртия петък, събота и неделя; в четните календарни години децата ще бъдат при бащата през времетраенето на коледните празници, а през нечетните календарни години децата ще бъдат при бащата по време на великденските празници; независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си; в случай, че бащата не може да вземе децата при себе си по здравословни причини (например, но не ограничено до болест, необходимост от операция или престой в болнично заведение), той има право да вземе децата за времето, което е пропуснал, през който и да е следващ уикенд в рамките на календарната година; и 2) размер на издръжката, която касаторът-ответник Т. заплаща на двете си деца, считано от 01.03.2024 г. до настъпване на причина за нейното 1 изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, както следва: за детето К. Т., като непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си – ищцата по делото Х. К. К. – за периода 01.03.2024 г. - 31.12. 2024 г. – за размера над 237.69 лв. до размера от 320 лв. месечно, а след 01.01.2025 г. – за размера над 269.25 лв. до размера от 320 лв. месечно; и за детето Б. Т., чрез неговата майка и представител по закон Х.

К. – за периода 01.03.2024 г. - 31.12.2024 г. – за размера над 233.25 лв. до размера от 270 лв. месечно, а след 01.01.2025 г. – за размера над 269.25 лв. до размера от 270 лв. месечно.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се сочат всички касационни основания по чл. 281 от ГПК.

Поддържа се, че решението е частично нищожно, поради абсолютна неразбираемост и противоречие със свръхповелителни правни норми – в частта, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. Излагат се и оплаквания, че въззивното решение е изцяло недопустимо, като постановено по искове, предявени от ненадлежна страна – майката, вместо от децата; както и като постановено по непредявен иск по чл. 128 от СК. При условията на евентуалност в жалбата се поддържат и оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Насрещната страна – ищцата Х. К. не е подала отговор на касационната жалба.

За да постанови обжалваното въззивно решение в частта му относно режима на лични отношения между касатора и двете му деца, окръжният съд е приел за установени от събраните свидетелски показания, от социалния доклад и двете психологически експертизи, както и от изслушването на детето К., следните обстоятелства: Когато са при бащата, децата не се обаждат на майката и нямат свободен контакт с нея, защото бащата не им дава. К. изпитва страх от баща си; психологичните му преживявания, свързани с преживени конфликтни ситуации, както между родителите му, така и между него и баща му, се характеризират с неудоволствени преживявания на страх, гняв, унижение. При Б. не са налице данни за специфични емоционални и поведенчески реакции, като последица от евентуално преживяно насилие; няма данни за прояви на демобилизация – страх, безпомощност, ужас, но се установяват завишени нива на тревожност при некомфортни ситуации, свързани с динамиката на конфликтните отношения между родителите. Предвид тези обстоятелства, въззивният съд е приел, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения между бащата и двете деца съответства на техния интерес, като е намерил, че режимът е достатъчно разширен и позволява да се поддържа емоционалната връзка на децата с бащата, участието на децата в живота и на двамата родители и техния разширен семеен кръг. Предвид установените опити на бащата да ограничава контактите на децата с майката, докато са при него, съдът е намерил, че престоят при бащата през лятото на два пъти от по 10 дни е достатъчен и не би довел до твърде продължително прекъсване на контактите между децата и майката, с която те имат изградена силна емоционална връзка.

По така изложените съображения въззивният съд е счел, че искът относно промяната 2 режима на лични отношения между бащата и децата е основателен и следва да се уважи, като е намерил решението на районния съд по отношение на този иск за правилно.

По отношение на иска за увеличението на издръжката, дължима от бащата за двете деца, окръжният съд е установил, че до предявяването на иска бащата е заплащал издръжката, определена със съдебното решение по гр.д. № 674/2020 г. на АРС, както следва: за детето К.

– в размер 180 лв. месечно и за детето Б. – в размер 160 лв. месечно. Съдът е посочил, че съгласно действащата нормативна уредба, задължението за издържка на ненавършило пълнолетие дете от родител е безусловно, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Посочил е и че според чл.

142, ал. 1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, а чл. 142, ал. 2 от СК гласи, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на 1/4 от размера на минималната работна заплата. Съдът е съобразил, че няма данни за двамата родители да имат задължения за издръжка към други непълнолетни деца. Установил е също от събраните доказателства в първоинстанционното производство, че детето Б. е било ученик във 2-ри клас за учебната 2023/2024 г. в СУ „Св. св. Кирил и Методий“ – [населено място], а детето К. Б. Т. е било ученик дневна форма на обучение в 8-ми клас в ПГПВТ „Св. Димитрий Солунски“ – [населено място]. Ищцата (майката) работи в „КЦМ“ ЕООД и за периода май 2023 г. – януари 2024 г. е получавала месечно брутно трудово възнаграждение в размер на около 1 200 лв. Ответникът (бащата) работи в „МИГ Инженеринг“ ЕООД, по силата на трудов договор от 23.02.2023 г., с основно месечно трудово възнаграждение от 1 120 лв., като за периода май 2023 г. – януари 2024 г. е получавал месечен доход в размер на около 1 000 лв.

Съдът е установил и че на името на ответника са декларирани: имот в [населено място], идеална част от друг имот в [населено място], както и девет моторни превозни средства.

Съдът е изтъкнал, че тези факти не са оспорени с въззивната жалба и относно тях между страните няма спор. Посочил е и че с въззивната си жалба ответникът (бащата) оспорва нуждата от издръжка на двете деца, както и своите възможности да я дава. Съдът е съобразил, че при постановяване на въззивното решение детето К. е навършило 16 години и е ученик в гимназиален курс, а детето Б. е навършило 10 години и също е в училищна възраст. Приел е, че по делото не е установена необходимост от извършване на извънредни разходи за децата. Като е съобразил възрастта на децата и необходимостта на същите да се осигуряват храна, дрехи, учебни помагала, медицински грижи, транспорт, да се покриват разходи за обучение и спорт, съдът е приел, че за К. е необходима месечната издръжка от 600 лв., а за Б. – 450 лв., с които тези разходи да се покриват. Относно възможностите на ответника (бащата) да дава издръжка, съдът е взел предвид установените по делото доходи на същия – около 1 100 лв. месечно, и имущественото му състояние – собствеността върху неждвижимите имоти в [населено място] и моторните превозни средства. Съдът е приел още, че ответникът е в млада и трудоспособна възраст и би могъл да реализира и по-висок трудов доход, в размер на поне средния за страната, който за 2023 г. за мъжете е бил 1 488 лв., за 2024 г. е бил около 1 655 лв., а за 2025 г. е около 1 730 лв. С оглед това съдът е 3 намерил, че за издръжката на К. месечно са необходими 580 лв., а за детето Б. – 450 лв., които съответстват както на тяхната нужда от издръжка, така и на възможностите на родителите им да я дават. Приел е и че от тях – 320 лв. за детето К. и 270 лв. за детето Б., следва да се поставят в тежест на бащата, а останалите средства – в тежест на майката, ведно с непосредствените грижи по отглеждането на децата. По тези съображения, въззивният съд е приел, че решението на районния съд в частта, с която е увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка за двете деца, е правилно в обжалваните части, поради което и в тези му части, също следва да се потвърди.

По наведените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС намира следното:

При извършената и служебна преценка съдът счита, че не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 1 от ГПК – вероятна нищожност на въззивното решение, включително и на сочената от касатора като нищожна част, с която е постановено, че независимо при кого от двамата родители са децата в съответния момент, те имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите, както и на бабите и дядовците си. От доводите на касатора не става ясно какво разбира той под „противоречие със свръхповелителни правни норми“, като в тази връзка той не сочи никоя конкретна разпоредба от нормативен акт, за да извърши съдът подобна преценка. Несъстоятелни са и доводите на жалбоподателя за абсолютна неяснота и неразбираемост на сочената от него част. Личните празници на майката – рождения и имения й ден са ясно посочени от нея и са установени по делото – 24 и 25 декември. Несъмнено, на страните, които са бивши съпрузи, са известни бабите и дядовците на децата (бабата по майчина линия е разпитана и като свидетел по делото); дори на касатора да не са известни техните лични празници – рождени и имени дни, те са лесно установими. Неяснотата относно периода от време, в който децата имат право да присъстват и участват в личните празници на всеки от родителите и бабите и дядовците си, не е толкова съществена, че да обуслови нищожност на тази част от решението, а може да е от значение единствено за преценката относно правилността на същата.

Не е налице и бланкетно сочената от страна на касатора, очевидна неправилност на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като от самото съдържание на съдебния акт не се установява окръжният съд да е приложил отменен или несъществуващ закон, да е тълкувал и приложил правна норма в смисъл противоположен на действителното й съдържание, да е допуснал грубо нарушение на основни съдопроизводствени правила или да е достигнал до изводи, които да са в явно и грубо противоречие с правилата на формалната логика. Сам жалбоподателят не сочи такива очевидни и тежки пороци на решението, които да са пряко установими от текста на същото.