Решение № 20121 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20121 гр. София, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110162204 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. № 322834/13.11.2023 г., уточнена с молба с вх. № 361978/15.12.2023 г., от В. С. Д., с адрес: гр. Со*, ЕГН: **********, чрез пълномощника й П. Д. З. – със съдебен адрес: гр. С*, мобилен телефон: +* срещу "М*" ООД със седалище и адрес на управление: гр. С*, ЕИК: *, представлявано от Г* - управител, с която е предявен положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1, предл.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за условено по отношение на ответника "М*" ООД, че ищецът В. С. Д. е собственик на лек автомобил С* с рег. № *, рама № JSAERD31S**, на основание давностно владение в продължение на над 17 години за периода от м. юни 2005 година до датата на завеждане на исковата молба (13.11.2023 г.).

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са имали облигационни отношения помежду им, не са си изпълнили уговорката за прехвърляне собствеността на автомобила между тях. Изрично твърди, че не претендира иска на основание сключване на договор за прехвърляне на МПС.

Твърди се, че от юни месец 2005 г. ищцата е придобила владение върху посочения лек автомобил, но поради бездействие на ответника не са прехвърлили собствеността, въпреки договорката. Твърди, че от юни месец 2005 година до сега тя се грижи за автомобила, плаща данъци, застраховка и 17 години е имала чувството, че е нейн, въпреки действията от страна на ответника. Твърди, че никога не е лишавана от владение на автомобила. Сочи, 1 че ищцата се е грижила за автомобила, обслужвала го е с течение на годините, както и че го е управлявала през този период.

Ищецът излага доводи, че:

1. лично е ползвал процесния лек автомобил в период, по-дълъг от пет години (а именно в продължение на 15 години, от м. юли 2005 г. поне до м. юни 2020 г., когато ищецът е представил МПС на последния проведен годишен технически преглед, удостоверено с протокол

№22610206/19.06.2020 г., представен като доказателство към исковата молба);

2. е упражнявал фактическа власт върху МПС с намерение за своене в период, по-дълъг от 5 г. (а именно в продължение на над 18 години, от м. юли 2005 г. и до настоящия момент);

3. е упражнявал владението добросъвестно (владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик - чл. 70, ал. 1 и ал. 2 от ЗС), спокойно, явно, постоянно, несъмнено и необезпокоявано, демонстрирайки по недвусмислен начин намерението си да държи вещта като своя (чл. 68, ал. 1 и чл. 69 от ЗС);

4. е опазвал, стопанисвал, поддържал и експлоатирал вещта с грижа, подобра от тази на добрия стопанин, с цел използването й според нейното предназначение и за личните нужди на ползващото я лице, и е заплащал всички необходими разходи по поддръжката и експлоатацията на автомобила; е заплащал дължимите суми за извършване на сделки за:

- закупуване на винетки за движение по пътищата;

- заплащане на данък МПС, когато това е било възможно (предвид описаните в исковата молба пречки, създавани от ответника поради водените от него данъчни дела);

- сключване на доброволни имуществени застраховки за опазване на вещта;

- сключване на задължителни застраховки по закон, покриващи гражданската му отговорност към трети лица;

5. е представял превозното средство на годишни технически прегледи;

6. е правил многократни опити за уреждане на въпроса с прехвърляне върху него на собствеността върху МПС с лизингодателя, като в това време последният изобщо не се е противопоставял на това (а само е изтъквал други причини за невъзможност това да се извърши към определен момент), нито е предприемал каквито и да било действия, за да си възстанови фактическата власт върху автомобила.

Твърди се, че ищецът е извършвал изобщо всички подобни действия, обичайно присъщи на собственика на вещта.

Излага доводи, че не е налице и хипотезата на чл. 81 от ЗС - ищецът не е изгубвал владението върху описаното МПС нито за един ден от момента на получаването на автомобила от лизингодателя, който от своя страна е предал превозното средство доброволно, без каквито и да било възражения 2 действие, отразено в чл. 4 от анекс №2/30.06.2005 г. към договор №2002-12400/20.12.2002 г., в който е посочено: ""М*" ООД предава автомобила в изправно техническо състояние, с 1 бр. оригинален ключ и дистанционно за аларма, полица "Автокаско" в ЗД "Бул Инс" АД, валидна до 18.12.2005 г., "Гражданска отговорност" - валидна до 31.12.2005 г., Гаранционна книжка", а за загубване на владението в продължение на повече от шест месеца в конкретния случай въобще и не може да става дума.

Счита, че е собственост на основани давностно владение започнало от юни 2005 до завеждане на исковата молба. Позовава се на всички елементи от давността – владение като факт, спокойно,, явно, постоянно, непрекъснато, несъмнено, несмущавано, своила е вещта през период от 17 години. Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Посочва банкова сметка, на която да се платят разноските: IBAN: BG89UBBS**, ОББ АД, Титуляр адв. П. З..

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че е сключен договор за финансов лизинг № 2002-12-400/20.12.2002 г. между ответника, като лизингодател, и трето за спора лице - Н*, като лизингополучател, както и че ответникът е предоставил на лизингополучателя лек автомобил марка „С*“, модел „*“, рег. № *, рама №*, при уговорените в договора условия, както и че с анекс №2/30.06.2005 г. към договора, сключен между ответника, Н* и ищецът В. Д. е уговорено, че лизинговият договор, сключен между ответника и Н*, се прекратява и че правата и задълженията по договора се прехвърлят на новия лизингополучател – ищецът В. Д.. Твърди, че към момента на сключване на анекса не са били заплатени изравнителна вноска в размер на 189.00 евро и две месечни вноски по 234.00 евро, с левова равностойност в общ размер от 1284.98 лева с ДДС, която сума е заплатена от ищеца по фактура №215279/21.11.2006 г., с посочено в същата основание „окончателно плащане вноски“.

Поддържа, че към дата на извършване на окончателното плащане на лизингови вноски не са заплатени дължимите суми за изплатен от страна на ответника местен данък за автомобила, с оглед на което оспорва изложените в исковата молба обстоятелства финансовите отношения между страните да са били изцяло и окончателно уредени. Твърди, че в чл. 4 от анекса е посочено, че ответникът предава автомобила в изправно техническо състояние, с 1 бр. оригинален ключ и дистанционно за аларма, полица „Автокаско“ в ЗД „Бул Инс“ АД, валидна до 18.12.2005 г., „Гражданска отговорност“- валидна до 3

31.12.2005 г. и гаранционна книжка.

Твърди, че процесният автомобил е останал в държане на ищецът по силата на лизинговия договор и анекс 2 към него, като ищецът е продължила да ползва автомобила и да го задържа.

От 21.11.2006 г. и до депозиране на заявление с вх.№ 2021-10-119 от 08.10.2021 г. ищецът не предявила искания до ответника във връзка със започване на действия за прехвърляне на собствеността на автомобила след изпълнение на задължението за заплащане на посочените задължения.

Твърди, че с представител на ответника са осъществени няколко телефонни разговора, в които ищецът заявявала искания за информация относно дължимите суми за местни данъци, като същата не е предприела действия по явяване в дружеството и за приемане на справка за задължения по изплатените местни данъци.

Ответникът твърди, че изплатил задължения за местни данъци за процесния автомобил през периода от 2006 г. до 2018г.

Поддържа, че през периода от 21.11.2006 г. до датата на предявяване на поканата до ответника от страна на ищецът не са предприети никакви действия за придобиване на автомобила, като същият се е намирал в държане на ищеца на отпаднало основание, а ищецът незаконосъобразно е извършвала действия във връзка с осъществяване на технически прегледи и е сключвала договори за имуществено застраховане за процесния автомобил, въпреки че от 2018 г. автомобилът е снет от отчет по регистрация.

Навежда довод, че ищецът е била държател на лизинговата вещ, доколкото е ползвала същата по силата на лизинговия договор, който има характер на финансово-кредитна сделка с елементи на услуга по мандат, която сделка не предоставя право на владение на лизингополучателя, с оглед на което и ищецът не е имала качеството на владелец. Поддържа, че правилата на давността за придобиване на процесната движима вещ не са приложими в процесния случай, доколкото не са налице основанията за придобиването на вещта чрез владение, с оглед качеството на ищецът на държател, както и поради обстоятелството, че вещта е била негодна за употреба по републиканската пътна мрежа, тъй като не са били налице валидни документи за собственост и за регистрация, същата е била с неподновени регистрационни табели и не е извършвана последваща регистрация. Оспорва от страна на 4 ищеца да е осъществено спокойно, явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено владение върху процесната вещ.

Релевира възражение за изтекла петгодишна погасителна давност на правото на ищеца да придобие автомобила.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Заявява готовност за доброволно уреждане на спора и сключване на споразумение.

В о.с.д. ищецът се явява лично и чрез адвокат. Поддържа иска.

Претендира разноски. Счита, че е доказан фактическия състав на владението.

Ответникът в о.с.з. се представлява от адвокат. Оспорва исковете.

Претендира разноски. Твърди, че ответникът има качеството на държател, а не владелец, заради договора за лизинг и няма доказателства да е променила държането във владение. Твърди, че ищецът не е поискал от ответника да се прехвърли автомобила, в период повече от 15 години. Твърди, че ищецът не е изпълнил задължението си да придобие автомобила през 2007 г., когато е изтекъл лизинга.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 12112/20.03.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 130-140 от делото).

5

По иска с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. 1 от ГПК, в доказателствена тежест на ищеца е да установи правото си на собственост върху описания лек автомобил, придобит на наведеното основание– придобивна давност, като докаже твърдението си, че е упражнявал фактическата власт по отношение на процесната движима вещ, предмет на договор за финансов лизинг № 2002-12-400/20.12.2002 г. и анекс №2/30.06.2005 г. към него, представляваща лек автомобил марка „С*“, модел „*“, рег. № *, рама №*, в продължение на над 5 години (които твърди да са изтекли в рамките на периода след месец юни 2005 г. до датата на сезиране на съда) непрекъснато, спокойно и явно фактическа власт върху процесната движима вещ с намерение да я свои, респ. действие, демонстриращо промяна на намерението за своене и тези действия са стигнали до знанието на собственика, с което свое поведение, е демонстрирала упражнява собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си. На основание чл. 69 ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, която презумпция е оборима.