Решение № 16535 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16535 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА П. ПОПОВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело № 20231110127934 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявени са искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД - за признаване за установени задълженията на ответника за потребена топлоенергия /ТЕ/ по издадена заповед за изпълнение в заповедно производство за главница и лихви, както и присъждане на разноски по настоящото дело

Ответниците оспорват предявените искове по с твърдения за погасяване на задълженията по давност. Претендират разноски.

Третото лице помагач не взема становище по предявените искове.

Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

По реда на чл. 410 и сл. ГПК въз основа на подадено на 15.02.2023г. заявление срещу ответниците в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за техни задължения за доставена ТЕ /с лихви и разноски/ за периода м.05.2019г. до м.07.2019г.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови 1 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрените с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. По силата на закона – чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По делото не е спорно, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, поради което са длъжни да заплащат цената на доставената ТЕ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че п рез процесния период за имота на ответниците са начислявани суми за ТЕ по прогнозни дялове и са изготвяни изравнителни сметки като по делото не е спорно, ч е в процесния период в имота на ответниците е доставена топлинна енергия, правилното отчитане и фактуриране на задълженията за процесния период, които не са платени.

Ответниците не доказаха плащане на задълженията си /пълно или частично/, но като последица от заявеното от тях възражение за изтекла погасителна давност, част от тези задължения са погасени. С оглед задължителната практика на ВКС /ТР 3 от 2012г. по т.д.№ 3/2011г. ОСГК/, задълженията се погасяват с тригодишна давност. Непогасени по давност са вземанията за доставена топлинна енергия и за дялово разпредeление, които са станали изискуеми три години преди датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, т.е станалите изискуеми след 15.02.2020г. , каквито в настоящия случай не се претендират. Претенцията на ищеца е за доставена в периода м.05.2019г. до м.07.2019г. вкл. ТЕ, поради което изискуемостта на всички задължения е настъпила преди 15.02.2020г. Вземанията на ищеца са погасени по давност, поради което ответниците не дължат суми за доставена ТЕ за процесния период.

Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на спора, ищецът няма право на разноски. В негова тежест следва да се възложат сторените от ответниците разноски – заплатено адвокатско възнаграждение в минимален размер.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., срещу Т. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: ... , искове по чл. 422 ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 52,80 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия в периода м.05.2019г. до м.07.2019г. за аб.№ ...,, ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.02.2023 г. в размер на 12,97 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по гр.д. № 8143/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в.

ОТХВЪРЛЯ предявените от ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ... срещу П. К. П. с ЕГН: ********** и адрес: ... , искове по чл. 422 ГПК – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 52,80 лева – главница за доставена от дружеството топлинна енергия в периода м.05.2019г. до м.07.2019г. за аб.№ ...,, ведно със законна лихва за периода от 15.02.2023г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 03.02.2023 г. в размер на 12,97 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 23.02.2023 г. по гр.д. № 8143/2023г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., да заплати на Т. Х. П. с ЕГН: ********** и П. К. П. с ЕГН: **********, двамата с адрес: ... , сумата от 300.00 лева – разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ молбата на ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:

..., за присъждане на разноски както в заповедното, така и в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ... като трето лице помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице помагач.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3