Решение № 1297 от 03.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1297 гр. София, 03.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20221100502458 по описа за 2022 година

Производство е по реда на чл. 274 вр. чл. 538 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М. Х. П., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител М.Ю.А. срещу решение от 07.02.2022 г., постановено по гр.д. № 65223/2021 г. по описа на СРС.

Жалбоподателката твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, предвид което моли същото да бъде отменено и съдът да й разреши да се разпореди с имуществото си. В тази връзка излага, че първоинстанционният съд не й е дал указания, да представи доказателства, че е приела наследството по опис, предвид което тя е узнала едва от крайния съдебен акт, че не е представила всички необходими доказателства, за да й бъде издадено разрешение да се разпореди с процесното имущество.

Освен това намира, че в производството по чл. 530 ГПК вр. чл. 130 СК съдът няма правомощие да преценява дали тя е собственик на процесните МПС. Сочи, че към момента вече е подала искане за приемане на наследството си по опис, като в тази връзка иска настоящия съд да спре производството по делото до приключване на производството по чл.

61 ЗН.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на жалбоподателката и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на настоящата 1 жалбоподателка с правно основание чл. 130, ал.3 СК, в която е обективирано искане за даване на разрешение за извършване на разпоредителни действия - "продажба" на наследствени идеални части от два броя леки автомобили. В молбата подробно са изложените доводи в подкрепа на твърдението, че продажбата на МПС е в интерес на жалбоподателката.

С обжалваното решение съдът е оставил молбата без уважение, като е приел, че в хода на производството молителката не е представила доказателства, че е приела наследството, предвид което не може да се приеме, че е настъпило наследствено правоприемство и че тя е собственик на твърдените идеални части от МПС. Съдът е направил и служебна проверка за наличието на вписано приемане по опис на наследството.

При преценка на представените пред съда доказателства, въззивната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК извършването на действия на разпореждане с недвижим имот, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на дете, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Целта на разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК е да осигури защита на интереса на детето при извършване на разпореждане с негово имущество.

В настоящето производство жалбоподателката претендира да получи разрешение да се разпореди с имущество, което твърди да е придобила по наследство, но по делото не са представени доказателства, че същата е приела наследството на своя наследодател, включително и пред въззивната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН недееспособните, държавата и обществените организации, винаги приемат наследството като съвкупност от субективни права, задължения и фактически отношения, под опис. Това изключва възможността наследството да бъде прието чрез конклудентно действие, каквото съставлява сключването на разпоредителна сделка с процесните МПС. Съответно, за да може съдът да провери дали са налице останалите предпоставки за даване на разрешение по реда на чл. 130, ал.3 СК, на първо място по делото следва да са представени доказателства, че по отношение на молителя и процесните вещи е налице приключило производство по реда на чл. 61, ал. 2 ЗН. В настоящия случай, както е посочено и горе, такива не са представени, поради което правилно съдът е оставил без уважение подадената молба по чл.

130, ал.3 СК. В тази връзка фактът, че първоинстанционният съд не е дал указания до молителката да представи тези доказателства се явява ирелевантен по отношение правилността на постановения от него акт, доколкото самата жалбоподателката твърди, че при подаването на молбата, както и към настоящия момент, не е налице приключило производство по приемане на наследството по опис, а освен това съдът служебно е и проверил това обстоятелство.

Въззивният съд намира за неоснователно и искането за спиране на производството по настоящето дело въз основа на направеното твърдение, че към момента молба за приемане 2 на наследството по опис вече е подадена, в която връзка е представено и копие от нея.

Предпоставките за спиране на охранителното производство са посочени в чл. 536, ал.1 ГПК като настоящата хипотеза не попада сред тях.

Предвид съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съдебен акт на основание чл. 272 ГПК, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да потвърди съдебното решение като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 07.02.2022 г., постановено по гр.д. № 65223/2021 г. по описа на СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на настоящето производство на основание чл. 536 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

В частта, с която е оставено без уважение искането за спиране на производството по делото, решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3