Решение № 7018 от 19.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7018 гр. София, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Ботева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело № 20221100101576 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 8866/16.02.2022 г., предявена от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, против К. Д. Л., роден на ******** г., притежаващ паспорт № ********, издаден на ******** г. от Паспортна агенция на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адрес: ********, ********N, Великобритания.

Ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, твърди, че е универсален правоприемник на „СИБАНК“ АД.

На 07.02.2007 г., „СИБАНК“ АД сключило с К. Д. Л., като кредитополучател, Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 117 000 евро, която сума била усвоена изцяло от кредитополучателя на 20.04.2007 г.

Погасяване на кредита следвало да се извърши на 240 равни месечни анюитетни вноски – съгласно чл. 2 от Договора за кредит, кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит в срок до 20 години, считано от датата на първото усвояване на суми от кредита. Така крайният срок за погасяване на кредита бил 20.04.2027 г.

Чл. 7, ал. 1 от Договора предвиждал, че вземането за главница се олихвява с 1

БЛП на Банката, плюс фиксирана надбавка от 2.25% или в общ размер 6.75% към датата на сключване на договора за кредит, а за процесния период (20.02.2017 г. до 20.01.2022 2 г.) - 7.25%.

Ищецът сочи, че договорът за кредит бил обезпечен със законна ипотека (вписана на 21.03.2007 г.) върху недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 509, със застроена площ 64.58 кв.м., на четвърти етаж, заедно с таванско помещение към ап. № 509 със застроена площ 47.18 кв.м. в подпокривното пространство, изградени в обект „Комплексно обществено обслужване и жилищна сграда“, находящ се в имот № 011027 в местността „Грамадето“, в землището на гр. Банско, обл. Благоевград.

Законната ипотека била подновена с молба от 20.02.2017 г.

Ищецът твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си да погаси, в срок, падежирали, анюитетни вноски за периода 20.02.2011 г. - 20.01.2022 г. вкл., в общ размер 120 906.15 евро.

Предвид изложеното ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 31 738.37 евро – главница, включена в месечните анюитетните вноски, с падеж от 20.02.2017 г. до 20.01.2022 г., п о Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007/07.02.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 12 863.91 евро - възнаградителна лихва, включена в месечните анюитетните вноски, с падеж от 20.02.2019 г. до 20.01.2022 г., п о Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007/07.02.2007 г.

Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът К. Д. Л., действащ чрез особения си представител, е депозирал отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва исковете с възражението, че са неоснователни. Сочи, че представеното по делото искане за отпускане на ипотечен кредит на 17.11.2006 г. няма отразен входящ номер. Не били представени доказателства и за това дали посочената в представения договор сума е била усвоена по посоченият в договора начин. Не бил представен и подписан погасителен план от страна на ответника, както и не бил уговорен падеж на вноските. Не бил индивидуализиран ГПР, не било посочено и как е формиран.

Ответникът възразява, че клаузата на чл. 7, ал. 1 от Договора, касаеща възможността за промяна на лихвения процент едностранно от банката, е 2 неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, респективно е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Излага подробни съображения относно потребителския характер на процесния договор за кредит и съществените му елементи. Счита, че доколкото клаузата относно лихвата е част от същественото съдържание на договора, то нищожността на тази договорна клауза влече нищожност на целият договор за кредит.

Поради това и неоснователно било искането на ищеца по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на договорна лихва

Ответникът счита, че е нищожна и клаузата на чл. 12, ал. 1, която определя наказателна лихва в размер на 0.5 % на ден, както и клаузата на чл. 8, ал. 7, според която длъжникът може да погаси предсрочно кредита, като заплаща комисионна върху размера на предсрочно погасяваната главница.

Ответникът заявява, че по делото не се съдържали доказателства ищецът да е канил ответника да плати, поради което и не следвало да се дължи лихва.

Евентуално, ответникът релевила възражение за изтекла погасителна давност по отношение на предявените с исковата молба искове за главница и лихва.

Моли, исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че ищецът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е универсален правоприемник на „СИБАНК“ АД.

Н а 07.02.2007 г., между „СИБАНК“ АД и К. Д. Л. е бил сключен Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 117 000 евро.

На 17.04.2007 г., страните по делото са подписали Анекс № 1 към делото, с който са постигнали съгласие, че срокът за усвояване на кредита се удължава до 20.04.2007 г. (чл. 1).

Банката е изпълнила задължението си и на 20.04.2007 г., сумата от 117 000 евро е постъпила по разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя (това се установява от заключението по ССчЕ – отговор на задача 1).

От представения по делото Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007/07.02.2007 г. се установява, че страните са уговорили, че срокът за издължаване на кредита е 20 години, считано от датата на първото усвояване на суми от кредита (чл. 2). Кредитът се издължава на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни плащания за лихва и за главница (чл. 8)

Чл. 7, ал. 1 от Договора предвижда, че главницата по кредита се олихвява с 3 годишна лихва, равна на сбора на Банковия Лихвен процент за ипотечни кредити на Банката (БЛП) плюс фиксирана надбавка в размер на 2.25 %. Посочено е, че към датата на сключване на договора за кредит, Управителният съвет на Банката е определил БЛП за ипотечни кредити в размер на 4.5%.

Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора, Банката си запазва правото едностранно да променя размера на БЛП за ипотечни кредити, за което длъжникът се счита уведомен чрез прилагане на банково извлечение в клиентското досие.

Видно от молба, вписана на 21.03.2007 г., изпълнението на задълженията на кредитополучателя по договора от 07.02.2007 г. било обезпечено със законна ипотека върху недвижим имот подробно описания АПАРТАМЕНТ № 509, със застроена площ 64.58 кв.м., на четвърти етаж, заедно с таванско помещение към ап. № 509 със застроена площ 47.18 кв.м. в подпокривното пространство, изградени в обект „Комплексно обществено обслужване и жилищна сграда“, находящ се в имот № 011027 в местността „Грамадето“, в землището на гр. Банско, обл. Благоевград“.

Законната ипотека била подновена с молба от 20.02.2017 г.

От приетото заключение по съдебно – счетоводната експертиза се установява, че Кредитът по Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждест ранни и български граждани № 1107-00007/07.02.2007 г., изменен и допълнен с Анекс № 1/17.04.2007 г. към него, е бил усвоен на 20.04.2007 г. по разплашателна сметка в евро с аналитичен № ******** с IBAN BG ********, с титуляр К. Д. Л., открита в „СИБАНК“ АД, понастоящем „Обединена българска банка“ АД. Размерът на усвоения кредит е 117 000,00евро.

Вещото лице по ССчЕ е констатирало, че съгласно погасителния план към договора, усвоеният на 20.04.2007 г. кредит е разсрочен за погасяване на 240 равни месечни (анюитетни) вноски за главница и лихва, при 6,75% годишен лихвен процент = на 4.50% БЛП към датата на договора + 2,25% надбавка, дължими на всяко 20-то число от месеца, с първа падежна дата 20.05.2007 г. и краен срок за издължаване (последен падеж) - 20.04.2027 г.

Лихвеният процент по кредита е претърпял една промяна, като считано от 07.11.2008 г. е увеличен от 6.75 % на 7.25 %.

По делото липсват доказателства (а и твърдения), че кредитополучателят се е съгласявал с увеличения размер на лихвата, поради което съдът приема, че промяната е извършена по реда на чл. 7, ал. 2 от договора, а именно – едностранно от банката.

Видно от ССчЕ, падежиралите неплатени анюитетни вноски към 16.02.2022 г.

(датата на подаване на исковата молба) са както следва: главница – 57 201.80 евро и редовна лихва – 63 504.72 евро. Или неплатените анюитетни вноски и текуща лихва са общо 120 706.52 евро. Остатъкът от главницата с ненастъпил падеж е 48 293.34 евро.

4

Непогасените и дължими главница и възнаградителна лихва, за процесните периода, са както следва:

60 броя вноски за главница с падежи 20.02.2017 г. - 20.01.2022 г. (последен падеж преди датата на гюдаване на ИМ) общо в размер на 31738,37 евро 36 броя вноски за възнаградителна лихва с падежи 20.02.2019 г. - 20.01.2022 г.

(последен падеж преди датата на подаване на ИМ) общо в размер на 12 863,91 евро.

Ако се прилага първоначално уговорения размер на възнаградителната лихва (6.75 %), дължимите суми, за процесните периоди, биха били следните:

60 броя вноски за главница с падежи от 20.02.2017 г. до 20.01.2022 г. (последен падеж преди датата на подаване на ИМ) общо в размер на 31 742,55 евро (Приложение № 2, колона 12, ред от 118 до 177)

36 броя вноски за главница с падежи от 20.02.2019 г. до 20.01.2022 г. (последен падеж преди датата на подаване на ИМ) общо в размер на 11 716,41 евро (Приложение №2, колона 13, ред от 142 до 177).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни: иск по чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД – за главницата и иск по чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната лихва по договор за банков кредит;

Съгласно чл. 430 от ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Следователно в тежест на ищеца е да докаже възникване в полза на ищеца на вземането по главния дълг в резултат на сключен договор за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание; предоставяне на паричната сума на кредитополучателя по договора за банков кредит и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита.

Установи се по делото, че на 07.02.2007 г., „СИБАНК“ АД, чиито правоприемник е ищецът по делото „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД и К. Д.

Л., са сключили Договор за ипотечен кредит за покупка на готов имот от физически лица чуждестранни и български граждани № І107-00007, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 117 000 евро, а ответникът е поел задължението да погаси задълженията по кредита на 240 месечни анютетни вноски. Установи се, че сумата по кредита е била усвоена изцяло от кредитополучателя на 20.04.2007 г. Видно от заключението по ССчЕ, вземанията за 5 процесните периоди не са погасени. Въпросът е в какъв размер са те.

Установи се и че банката е увеличила едностранно лихвения процент (видно от заключението по ССчЕ). Преценката на размера на дължимото от страна на ответниците налага съдът да съобрази действителността на тези клаузи от процесния договор за кредит, даващи възможност на банката едностранно да увеличава лихвения процент.