Решение № 717 от 08.09.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 717 гр. Добрич, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20253230102961 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. Е. Г., ЕГН **********, действаща със съгласието на своя баща и законен представител Е.

Г. К., ЕГН **********, двамата с адрес: град Д., жк „***“ №***, вх.***, ап.***, чрез адв. Г. Т. от ДАК срещу М. М. С., ЕГН **********, с адрес село П., общ. Д. , обл. Д., ул. „***“ № ***. Искът е за осъждане на ответника да заплати на ищцата, сумата 5000.00 /пет хиляди/ лева, равностойни на 2556.49 евро, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и придобито чувство на страх, причинени на Д. Е. от нападението и нахапването и на 09.09.2025г в село П., общ. Добричка, след сградата на читалището в селото, по улица *** пред първата къща вдясно, от куче, собственост и/или намиращо се под надзора на ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането /09.09.2025г./ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството разноски. Искът е с правно основание чл.50, вр. чл.52, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства:

На 09.09.2025г. около 21.10ч ищцата се прибирала към дома си и вървяла сама в село П., по ул. ***, след сградата на читалището, първата къща по улицата вдясно, като внезапно била ухапана от кучето на ответника, което било черно на цвят, като приличало на порода лабрадор. Дворната врата на къщата на М. С. била отворена и от там изскочило кучето, без да бъде провокирано от пострадалата Д.. Нахвърлило се върху нея, и я захапало в областта на левия хълбок, а след това и в областта на дясната подбедрица.

Непосредствено след атаката, детето паднало върху автомобил, сив на цвят, 1 паркиран пред къщата на ответника /вероятно негова собственост/. Д. извикала за помощ и веднага от къщата излязъл ответника и хванал кучето си.

В този момент минала кола по улицата, водачът спрял, за да окаже помощ, излязъл от колата и извикал на кучето и то се стреснало. В този период, майката на ищцата излязла на улицата, за да посрещне Д. /уличното осветление не работело/, като чула, че дъщеря и вика за помощ и пристигнала пред къщата на С. и го видяла как той държи кучето си. Детето още на улицата разказало, какво се е случило и че е нахапано, при което майката поискала обяснение от ответника, но той казал, че кучето му не хапело и не е нахапало ищцата, а само я одраскало.Майката на Д. се обадила по телефона на съпруга си, който отишъл веднага на място, видял че детето плаче, че суичера му е скъсан, а междувременно С. вече се бил прибрал. Бащата с колата си завел детето в ЦСМП-Д., като там му промили раните и му сложили ваксина против тетанус, а отделно от това, в периода от 10.09.2025 до 09.10.2025г на Д. и поставили пет дози ваксини против бяс. Вследствия ухапванията, ищцата получила разкъсно контузни рани на ляво хълбочно болидо и дясна подбедрица, драскотини и ожулвания по дясна подбедрица и ляво хълбочно болидо. Докато детето било в спешния център на болницата в гр.Д., баща му се обадил на тел. 112 и подал сигнал. Когато се прибрали късно вечерта в село Паскалево, бащата на ищцата видял, че пред дома на ответника имало полицаи, тогава родителят на Д. им казал, че той е подал сигнала. След около 30 минути по-късно полицаите отишли в дома на ищцата и снели обяснения от баща и за случая. В резултат на силния стрес, вечерта Д. почти не могла да спи, същата нощ се събуждала с писък, плачейки. От деня на инцидента, детето не искало да излиза само, все трябвало да е придружено, защото изпитвала силен страх и тревожност, оглежда се и когато минава покрай къщата на ответника, очаква да я нападне кучето му. Кучето, нападнало ищцата на 09.09.2025г., било собственост на ответника, живеело в неговия двор, подчинявало се на командите му. В деня на инцидента, кучето било пуснато свободно, без каишка и намордник.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника. Отговор на исковата молба е постъпил от ответника с вх. рег. № 5668/11.03.2026г., като се явява подаден извън преклузивния срок по чл.131 от ГПК, изтекъл на 22.12.2025 г. С отговора искът се оспорва като неоснователен и недоказан. Излага твърдения, че ищцата не е ухапана от кучето, като установените наранявания са леки и повърхностни, получени вследствие от натиск от ноктите на кучето при случайно сблъскване, без проявена агресия от животното. Евентуално възразява за прекомерност не претендираното обезщетение, което не отговаря по съразмерност и справедливост на причинените вреди. Претендира сторените в производството разноски.

На осн. чл. 140а, ал. 1, т.10 от ГПК съдът е задължил страните да участват в информационна среща по медиация, която е проведена с участието на двете страни, но без постигнат положителен резултат.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа исковата молба и иска в предявения му размер.

Ответникът, чрез процесуалния си представител поддържа изложенията си 2 от отговора на исковата молба.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът Д. Е. Г. е непълнолетно лице. Не е спорно по делото, че на 09.09.2025 г. около 21:00 часа ищцата се прибирала към дома си и вървяла сама по ул. „***“ в село П., общ. Д. Докато минавала покрай дома на ответника М. С., от двора се появило едро черно куче, без установена порода.

Кучето било собственост на дъщерята на ответника, която живее в чужбина, но е безспорно, че животното е оставено изцяло на грижите и отговорността на ответника С.. Животното нападнало ищцата като й причинило следните наранявания: Косо разположена разкъсно контузна рана с дължина 3 см с продлъжение във вид на ожулване с дължина 2 см., в най-долната част на корема, в самия край на илиачния гребен /над и зад хълбочно бодило вляво/ и Косо разположена разкъсно контузна рана по вътрешната повърхност на подбедрицата на десен крак и 2 успоредни една на друга драскотини с дължина от по 2,5 см по вътрешната повърхност на подбедрицата.

Непосредствено след случая, родителите на ищцата я отвели до МБАЛ-Д., където бил извършен медицински преглед и първична обработка на нараняванията, с поставяне на необходимата имунизация.

Съгласно изготвените и приети по делото СМЕ и повторна СМЕ уврежданията са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

Заключенията и от двете експертизи не могат да потвърдят конкретно дали се касае за ухапване или за одраскване, което обстоятелство не е от значение при наличието на причинените вреди от нападението, техния оздравителен период /2-3 седмици/ и необходимото им лечение /прилагане на антитетатичен серум и противобясна ваксина/.

Ищцата не е ангажирала свидетелски показания, като в хода на съдебното следствие е изслушана Ваня К.а – законен представител на ищеца, която потвърждава изложенията в искова молба. Доказателствените искания на ответника за събиране на доказателства чрез разпит на двама свидетели не са допуснати като преклудирани. Задълбочени последствия в психо-соматичното състояние на ищцата вследствие на нападението не са доказани, но е житейски нормално да се приеме, че подобно събитие ще се отрази негативно на душевното състояние на всяко едно лице, още повече на непълнолетно дете.

Събраните писмени доказателства и заключения по СМЕ безспорно доказват претърпените телесни увреждания.

Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на чл. 50 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Отговорността за вреди от животни по чл.50 от ЗЗД е обективна /безвиновна/ - каквато и грижа да е положил собственикът /стопанинът/, причинена ли е вреда, той дължи обезщетение. В решение № 249/24.09.2012 г. по гр.дело № 1450/2011 г., III г. о. на ВКС е разяснено още, че тази отговорност не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност. Основанието на отговорността за 3 вреди, причинени от животни, е наличието на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на отговорност при нанесена от животното вреда.

Искът е основателен.

В настоящия случай се установява, че ищецът Д. Г. е била нападната от куче, което е било под надзор на ответника С.. В резултат на нападението ищецът е получил телесни увреждания, в резултат на които е претърпял болки и страдания, за които се събраха доказателства и му се следва обезщетение за причинените неимуществени вреди. Налице е причинна връзка между увреждането и причинените неимуществени вреди.

Принципът на справедливост, изискуем съгласно чл.52 ЗЗД, изискващ в найпълна степен обезщетяване на реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди изисква да бъдат отчетени следните обстоятелства:

Касае се за непълнолетно дете, което е преживяло изключително стресово за детската му психика нараняване. Независимо, че полученото увреждане е определено от вещото лице като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота”, детето освен физически причинените рани, е претърпяло стресова ситуация, дори и кратковременно. Лечението е било само медикаментозно. Самият ищец не е допринесъл за случилото се. Не се установи по делото детето да е осъществило поведение спрямо кучето, с което да е предизвикало нападението. За обезщетение на така причинените вреди според настоящия съдебен състав следва да се определи сумата от 2045,17 евро /4000,00 лева/.

До размер на сумата от 2045,17 евро /4000,00 лева/ искът за неимуществени вреди е основателен и подлежи на уважаване и следва да се отхвърли за горницата над 2045,17 евро /4000,00 лева/ до претендираните 2556,46 евро /5000,00 лева/. В полза на ищеца се следва и законна лихва върху сумата от 2045,17 евро /4000,00 лева/, начиная 09.09.2025 г. до окончателното изплащане.

Съобразно изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца се следват разноски съразмерно с уважената част от иска: 81,81 евро – държавна такса, 204,51 евро – възнаграждение за вещо лице и 245,34 евро – адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78 , ал.3 от ГПК, в полза на ответника се следват разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 120,00 евро – адвокатско възнаграждение и 52,00 евро – възнаграждение за вещо лице.

Така мотивиран,

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес село П., общ. Д., обл. Д., ул.

„***“ № *** да заплати на Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес град Д., ж.к.

„***“ бл.№ ***, вх. ***, ап.№ *** сумата от 2045,17 евро (две хиляди 4 четиридесет и пет евро и седемнадесет цента), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания от претърпяно на 09.09.2025 г. травматичното увреждане – нападение от куче под надзора на М. М. С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2025 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 2045,17 евро до 2556,46 евро.

ОСЪЖДА М. М. С., ЕГН **********, с адрес село П., общ. Д., обл. Д., ул.

„***“ № **** да заплати на Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес град Д., ж.к.

„***“ бл.№ ***, вх. ***, ап.№ *** сторените в производството разноски съразмерно с уважената част от иска: 81,81 евро – държавна такса, 204,51 евро – възнаграждение за вещо лице и 245,34 евро – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Д. Е. Г., ЕГН **********, с адрес град Д., ж.к. „***“ бл.№ ***, вх. ***, ап.№ *** да заплати на М. М. С., ЕГН **********, с адрес село П., общ. Д., обл. Д., ул. „****“ № *** сторените в производството разноски съразмерно с отхвърлената част от иска: 120,00 евро – адвокатско възнаграждение и 52,00 евро – възнаграждение за вещо лице.