Определение № 43565 от 20.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43565 гр. София, 20.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110133916 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на К. И. Й. срещу ФИРМА ЕАД.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в указания срок по чл. 131 ГПК, същият е подал писмен отговор.

Съдът констатира, че исковата молба е редовна, поради което на основание чл.

146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба, следва да бъдат приети по делото, тъй като са относими и допустими за изясняване на спора от фактическа страна.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 26.11.2025 г. от 10:45 часа, за която дата и час да се призоват страните с преписи от настоящото определение.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът извежда съдебно-претендираните си права при твърденията, че през м. август 2024 г. поради по-изгодни ценови условия, встъпил в правоотношение с друг, конкурентен на ответника мобилен оператор. Ответникът му издал фактура №*******/15.08.2024 г., с която му била начислена неустойка в размер на 502,94 лева, равняваща се на общия размер на три месечни вноски по договора. Твърди, че клаузата, с която е уговорено, че в полза на мобилния оператор възниква вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга в размер на три месечни абонаментни такси била нищожна като неравноправна, тъй като чрез тази клауза мобилният оператор целял да получи имуществена облага от насрещната страна в размер какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, без да се предоставя услуга по договора. Сочи, че клаузата е нищожна като противоречаща на добрите нрави и поради обстоятелството, че посочената неустойка излиза извън присъщите й 1 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Предвид изложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата размер на 502,94 лева, начислена по фактура

№*******/15.08.2024 г., начислена при предсрочно прекратяване на договора, както и да признае за установено, че клаузата от договора между страните, предвиждаща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя в размер на сумата на всички стандартни за абонаментния план месечни такси до края на договора, но не повече от 3 стандартни месечни такси за нищожна като неравноправна.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че между ответника и ищеца било подписано Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №******* за мобилен номер +********** от 14.03.2025 г., като бил избран месечен абонамент за първоначалния срок на договора 47,99 лева с ДДС и месечен абонамент след първоначалния срок на договора 59,99 лева с ДДС; било подписано и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги №******* за мобилен номер +********** от 14.03.2025 г. като бил избран месечен абонамент за първоначалния срок на договора 35,99 лева с ДДС и месечен абонамент след първоначалния срок на договора 49,99 лева с ДДС. На 08.08.2025 г. ищецът подал заявления за пренасяне на мобилни номера към мрежата на ФИРМА, като на 09.08.2025 г. договорът с ищеца бил прекратен, което станало 7 месеца преди крайната дата, посочена в допълнителните споразумения от 14.03.2023 г. В резултат на предсрочното прекратяване за ищеца било възникнало задължение да заплати неустойка, предвидена в раздел I I I от допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги №******* и №*******, представляваща: 1) неустойка за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, в размер на всички най-високи месечни абонаментни такси, но за не повече от три месеца, както и 2) възстановяване на част от разликата между най-високия и найниския месечен абонамент за плана, съответстващ на останалия срок от договора. В процесната фактура бил отразен сумарния размер на всички начислени неустойки. По процесната фактура били начислени следните вземания: Разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги – 13,77 лева; Месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. абонаменти) – -19,42 лева; Отстъпки - 4,59 лв. Неустойки при предсрочно прекратяване – 420,18 лева, като Данъчната основа била в размер на 419,12 лева, а ДДС (20%) е 83,82 лв. Сумата от 420,18 лева е формирана като сбор от: сумата от 219,17 лева без ДДС или 263,00 лева с ДДС - неустойката за прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ******* за моб. номер +**********, в размер на сбора от всички най-високи месечни абонаментни такси, но за не повече от три месеца и разликата между най-високия и най-ниския месечен абонамент за плана, съответстващ на останалия срок на договора; сумата от 201,01 лв. без ДДС или 241,21 лв. с ДДС - неустойка за прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ******* за моб. номер +**********, в размер на сбора от всички най-високи месечни абонаментни такси, но за не повече от три месеца и разликата между най-високия и най-ниския месечен абонамент за плана, съответстващ на останалия срок на договора. Излага съображения за действителността на клаузата, предвиждаща неустойка при предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът приема, че е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е да 2 установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземането, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, а именно – че между страните по делото са сключени посочените в отговора на исковата молба допълнителни споразумения от 14.03.2023 г. към договори мобилни услуги №******* и №*******, че част от съдържанието на договорите е клауза предвиждаща неустойка за предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя, както и че договорът е прекратен по инициатива на потребителя.

С ъ д ъ т ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че процесните договори са прекратени по инициатива на ищеца чрез подаване на две заявления за пренасяне на мобилни номера от 08.08.2024 г.

В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП е да докаже, че част от съдържанието на сключения с ответника договор е клауза, предвиждаща заплащането на неустойка за предсрочно прекратяване на договора от страна на потребителя в размер на сумата на всички стандартни за абонаментния план месечни такси до края на договора, но не повече от 3 стандартни месечни такси, както и че посочената клауза е нищожна на посоченото основание.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени документи като писмени доказателства по делото.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може да приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални предпоставки.

Определението е окончателно.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3