Решение № 1900 от 03.08.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 1900

Кърджали, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700272 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е административно, по реда на Раздел І/Първи/ на Глава Х/Десета - чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и във връзка с чл.117, ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба от М. Ю. Т., с посочен постоянен адрес - [населено място] [адрес], [община]/а не [община], както е посочено в жалбата/, [област], [ЕГН], подадена чрез адвокат Р. Х. от АК - [област], с адрес за призоваване и кореспонденция - [населено място], [улица], [адрес], против Решение №2153-08-96 от 22.04.2026 год., издадено от директора на ТП на НОИ - Кърджали, с което е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на М. Ю. Т., против Разпореждане №2175-08-6#1 от 23.02.2026 год. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, с което, на жалбоподателя е отказано отпускането на лична социална пенсия за инвалидност.

Жалбоподателят счита, че решението е издадено при съществено противоречие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, като излага съображения за това. Намира, че изводът на осигурителните органи, че няма право на социална пенсия за инвалидност, съгласно чл.90а, ал.1 от КОС, в сила от 01.01.2019 год., е неправилен. Сочи, че е с отпусната пенсия поради инвалидност, която пенсия няма нищо общо с отпуснатата пенсия за старост в [държава] и че следователно, отпуснатите пенсии са на две различни основания. Счита, че при тези основания, осигурителният орган би следвало да изследва факта, коя пенсия следва да получава лицето, а в случая, тези обстоятелства оставали неизяснени, а органът директно пристъпил към отказ и спиране на пенсията за инвалидност. Излага довод, че ако социално слабият е на нужната възраст и е здрав, ще получава социална пенсия за старост, но ако той е болен и инвалидизиран, трябва да получава пенсия за инвалидност и че лицето има право да получи по-благоприятния размер на пенсията, щом има право на два вида социална пенсия според разпоредбата на чл.90а, ал.2 от КСО. Сочи, че целта на КСО е да зачете различната нужда на гражданите и да обезпечи различно лицата спрямо това, дали те са здрави или болни. Сочи също, че социалната пенсия за старост са получава само ако лицето няма право на друг вид пенсия, като следва да се направи разлика между това, какво лицето има право да получи и какво получава и че следва да се изследва, коя пенсия има право да получава жалбоподателя. Според жалбоподателя, административният орган е издал акт без да изясни факти и обстоятелства, които са от значение за случая, което е в нарушение на чл.35 от АПК и че са нарушени също така нормите на чл.9, ал.1, ал.2 и ал.4 от АПК и чл.36, ал.1 от АПК, регламентиращи служебното начало в производството пред административните органи.

Поради изложеното и на основание чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, жалбоподателят моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като незаконосъобразно, неправилно, издадено при съществено противоречие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени и Разпореждане №2175-08-6#1 от 23.02.2026 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, като незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да му се даде възможност да представи и други писмени и гласни доказателства, както и да му бъдат присъдени и направените разходи по делото пред първата инстанция.

Редовно призован за съдебно заседание, жалбоподателят М. Ю. Т., с посочен постоянен адрес - [населено място] [адрес], [община], [област], не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата – директорът на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебното заседание, не се явява, представлява се от редовно упълномощен процесуален представител – гл. юрк. З. Б., която счита жалбата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава. Сочи, че по делото безспорно е установено, че жалбоподателят получава пенсия за осигурителен стаж и възраст от [държава], считано от 01.08.2018 год., удостоверено с официален документ, издаден от компетентната *** институция и че съгласно чл.90а, ал.1 от КСО, право на социална пенсия за инвалидност имат само лицата, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Излага довод, че разпоредбата е императивна и не предоставя право на административния орган да извършва преценка за по-благоприятен вид пенсия или да съобразява основанието, на което е отпусната чуждестранната пенсия и че в допълнение, чл.101, ал.1, т.4а от КСО изрично забранява едновременното получаване на социална пенсия за инвалидност и друг вид пенсия, включително отпусната от друга държава. Сочи, че именно поради това, административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е бил длъжен да постанови отказ, като смита за неоснователни твърденията за нарушения на административнопроизводствените правила. Счита, че всички относими факти са били изяснени, на жалбоподателя е била предоставена възможност да представи необходимите документи, а решението е постановено въз основа на официални доказателства. Намира, че следва да се отчете и обстоятелството, че при подаване на първоначалното заявление, жалбоподателят е декларирал, че не получава пенсия от друга държава, което впоследствие е опровергано. Сочи, че правилността на този извод е потвърдена и в Решение №628 от 30.03.2026 год. по адм.дело №14/2026 год. по описа на Административен съд - Кърджали, в което е прието, че наличието на пенсия, отпусната от [държава], представлява абсолютна законова пречка за отпускане на социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО. По тези съображения, моли да бъде оставена без уважение жалбата и да бъдат присъдено в полза на ТП на НОИ - Кърджали юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.

В настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбоподателя М. Ю. Т. с препоръчана пощенска пратка, като видно от приложеното заверено копие от известие за доставяне/обратна разписка/ с баркод [номер] на „Български пощи” ЕАД ПС – [населено място]/л.8/, същото е получено от пълномощника му - адв. Р. Х., на датата 24.04.2026 год. Жалбата е подадена чрез административния орган, чиито акт се оспорва, до Административен съд – Кърджали, като е регистрирана в деловодството на ТП на НОИ – град Кърджали с Вх.№2153-08-96#1 от 07.05.2026 год./л.3/. От това следва, че жалбата е подадена по установения ред, на 13-ия/тринадесетия/ ден след получаването на решението, т.е. спазен е предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/-дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената жалба е допустима - подадена е в срок, по установения ред, в предвидената от закона писмена форма и от лице - надлежна страна, която е адресат на акта, с който се засягат негови законни права и интереси и която с оглед на гореизложеното, има право и интерес от оспорването.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление с Вх.№2112-08-771/09.11.2021 год. на ТП на НОИ – Кърджали/л.56/, жалбоподателят М. Ю. Т. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като в заявлението лицето е декларирало, че не получава пенсия в друга държава. Впоследствие е било представено Експертно решение №[номер] от [дата] на [състав] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място]/л.42/, издадено след обжалване пред НЕЛК на предходно издадено Експертно решение №[номер] от [дата] на [състав] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място]/л.45/. С това Експертно решение №[номер] от [дата] на [състав] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място], на М. Ю. Т. е била определена*** % трайно намалена работоспособност/ТНР/ без чужда помощ, с посочена дата на инвалидизация - [дата], с водеща [диагноза]. Срокът на така определения % трайно намалена работоспособност е бил за две години – до 01.05.2024 год.

С Разпореждане №15/прот.№NO1235/13.06.2022 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали/л.40/, на М. Ю. Т. е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, считано от [дата], в размер на *** лева месечно, съответно актуализиран в същото разпореждане за съответните периоди и с последно определен размер от *** лева месечно, считано от [дата]. С последващи разпореждания на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали, размерът на отпуснатата социална пенсия за инвалидност на М. Ю. Т. е бил актуализиран – с разпореждане от 30.06.2023 год./л.34/ е бил определен месечен размер от *** лева; с разпореждане от 30.06.2024 год./л.33/ е бил определен месечен размер от *** лева.

По преписката е представено Експертно решение №[номер] от [дата] на [състав] на ТЕЛК към [лечебно заведение] [населено място]/л.31-л.32/, с което, на М. Ю. Т. е била определена*** % трайно намалена работоспособност/ТНР/ без чужда помощ, с посочена дата на инвалидизация - [дата], с водеща [диагноза]. Срокът на така определения % трайно намалена работоспособност е бил за три години – до 01.06.2027 година.

С Разпореждане №14/прот.№Р01085/11.07.2024 год. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Кърджали/л.29/, е определено отпусната социална пенсия за инвалидност на М. Ю. Т. да се изплаща по следния начин: от 02.05.2024 год. – в месечен размер от *** лева; от 01.07.2024 год. - в месечен размер от *** лева.

С Разпореждане №[номер] от 01.07.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали/л.27/, считано от 01.07.2025 год., е определен нов месечен размер на отпуснатата на М. Ю. Т. социална пенсия за инвалидност по чл.90а, ал.1 от КСО, а именно – месечен размер от *** лева, представен и в евро (при валутен курс на БНБ 1.95583) - *** евро.

Жалбоподателят М. Ю. Т., впоследствие е подал Декларация от 25.11.2025 год. за продължаване получаването на пенсия от Република България, с Вх.№3001-08-14056/09.12.2025 год. на ТП на НОИ - Кърджали/л.25/, в която е посочил адрес в [държава], [населено място] и в която е декларирал, че освен българска пенсия, получава и пенсия, отпусната в друга държава – в [държава], считано от 01.08.2018 год. Предвид това, до жалбоподателя М. Ю. Т. е изпратено писмо с Изх.№3001-08-14056#1 от 11.12.2025 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали/л.24/, с което, във връзка с декларираното от него, същият е уведомен, че предвид обстоятелството, че с [държава] не се прилагат разпоредбите на международен договор в сферата на социалната сигурност и европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е необходимо да представи документ, издаден от компетентната осигурителна институция на [държава], от който да е видно, дали му е отпусната (и от коя дата) или не, пенсия по прилаганото от нея законодателство, снабден с апостил, предвид на това, че [държава] е страна по Хагската конвенция и че документът следва да е представен и в превод на български език. Жалбоподателят е уведомен също, че е необходимо да представите и удостоверение за идентичност на лице с различни имена, предвид на това, че името е различно от декларираното и че удостоверението следва да бъде издадено от отдел „ГРАО“ към съответната общинска администрация в Република България.