Протокол № 9 от 22.01.2024, Районен съд - Смолян

ПРОТОКОЛ

№9 гр. Смолян, 17.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: *

Съдебни

* заседатели: при участието на секретаря *А.а и прокурора Т. Ив. Н.

Сложи за разглеждане докладваното от * Наказателно дело от общ характер № 20225440200013 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

*, редовно призована, се представлява от районния прокурор Т. Н..

Подсъдимият А. Е., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Ч. П., редовно упълномощен.

Подсъдимият Б. У. , редовно призован, се явява лично и със защитника си адв.Г. К., редовно упълномощен.

Частният обвинител С. С., редовно призован, се явява лично и с повереника си адв. М., редовно упълномощен.

Свидетелят Е. Б. У., редовно призован, се явява лично.

Прокурор Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Считам, че няма пречка да бъде даден ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и затова

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:

1

***

Съдът РАЗЯСНИ на свидетеля Е. У. правото да откаже да даде показания на осн.чл.119 НПК.

Същият заяви, че желае да свидетелства.

На свидетеля се НАПОМНИ наказателната отговорност по чл.290 от НК, като същият обеща да говори истината.

Свидетелят Е. У.: Познаваме се с пострадалия С. С. от много отдавна.

В приятелски отношения сме с него. Жена ми и жена му са втори братовчедки. Бяхме на почивка с жена ми, ноември месец 2019 г., когато след 00.00 ч. вечерта звънна телефонът на жена ми. Обади се жената на С. С.. Жена ми ме събуди и ми каза: „Стани! Нещо е станало между С. и Б.. * звъни.“ Казах на жена си: „С. и Б. са първи приятели. Какво може да се случва?“.

Легнахме си. Събрахме багажа и сутринта тръгнахме да се прибираме.

Обадихме се по село и разбрахме, че е станало нещо и че С. е в болница в Пловдив. Минахме през болницата в Пловдив. Видяхме се със С.. Там бяха жена му, сина му, *, племенничката му *. Попитах С. какво е станало. Той отговори: „И аз не знам какво стана, *. Да бяхме по-млади да сме делили жена, а то… От ловджийски мохабет та стана една.“ С. каза, че с Б. са паднали от стълбите и каза: „Нека Б. да каже кой ме удари. Не може да е Б..

Той ми помогна да си тръгна. Аз си тръгнах и някой ме пресрещна и ме удари с крак. Искам Б. да каже кой ме удари. Не може да е Б., някой ме удари друг.“ Питах дали има нужда от нещо, като му казах, че имам познати доктори, лекари и ако има нужда да съдействаме. Той каза, че ще се оправят. Това беше. Тръгнахме от болницата. После имах работа след два дни в Пловдив и отново отидох и видях С. в болницата. Тогава пак повтори същото: „Б. да каже кой ме удари.“ С мен нямаше никой друг този път, като отидох. Мисля, че бях сам. Със С. мисля, че беше жена му. Държали сме поС.но връзка по телефона със С.. Обади се и неговият кум- * С., и с него отидохме да видим С. в дома му. Един ден ми се обади * и ми каза да отидем да видим С.. * ми каза, че С. нещо му се сърди, но да отидем да го видим. Отидохме да видим С..

Срещнахме се, седнахме, пихме кафе, говорихме. Оттогава не съм се срещал със С. С.. Срещали сме се случайно по улиците, на погребение и други.

Продължаваме да се срещаме. Говорил съм със сина си. Обадих се на Б.. Той беше в полицията. Вечерта на инцидента, когато С. се обади по телефона, не съм звънял на сина ми, като знам отношенията им, не можах да повярвам. На следващия ден се обадих на Б.. Той беше в полицията. Говорихме, попитах го какво е станало. Той каза: „Нищо. Излезнах навън, защото със С. имахме ловджийски спор. Той залитна да падне. Аз го хванах, да не падне, но паднах с него.“ За спора той каза, че са имали ловджийски, майтапчийски спор, но С. се разсърдил, не го е взел на майтап, и са излезнали да се разберат. Синът ми 2 каза, че не го е удрял, нито е видял кой го е ударил. Не съм питал сина си дали знае, както попита и С., кой го е ударил. Никога не съм го питал кой е ударил С.. Той си ми каза в началото, че не го е удрял и не знае кой го е ударил.

Какво да го питам повече? Не съм бил там, за да знам какво се е случило, че С. е бил в това съС.ие. Говоря истината. С. е тук. Нека каже. Мисля, че в болницата ми каза, че тъкмо щял да върви за операция на дискова херния и се е подготвил за тази операция, а какво се е получило. Не съм предлагал пари и финансова помощ на С.. Само му предложих, че имам доктори, познати лекари, които могат да му помогнат, ако иска. След образуването на наказателното производство не съм разговарял със С.. Само тези, за които казах, са били разговорите ми с него.Познавам А. Е.. Той е в приятелски отношения със сина ми. Не мога да кажа от кога са приятели. Не знам. Той работеше при нас като шофьор. * работеше във фирмата на сина ми като шофьор. Не мога да кажа в кои години, не знам. Сега не работи там. Не знам * дали е ловец. Б. не ми е казвал * вечерта, когато е станало С.тието със С., да е бил там. Синът ми не ми е казвал, че С. го е удрял тази вечер. Познавам * С..

Той ми е голям приятел на мен. На С. е братовчед и кум. Имало е случай с * да сме ходили при С., след като го изписаха от болницата. Не е ставало въпрос С. да бъде обезпечен с някакви средства. Говореше се за други пари между * и С.. В болницата, когато видях С., имаше видими наранявания по лицето. Между моето семейство и * Е. няма родство.

След разпита свидетелят напусна залата.

Съдът ДОКЛАДВА на страните постъпилите справки за съдимост на двамата подсъдими А. Е. Е. и Б. Е. У. от 20.09.2023 г.

Прокурор Н.: Запозната съм с постъпилите справки за съдимост на името на подсъдимите. Не възразявам същите да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Нямам други доказателствени искания на този етап.

Адв. М.: Няма пречка да се приобщят постъпилите справки за съдимост на името на подсъдимите към материалите по делото.

Адв. П.: Запознати сме с постъпилите справки за съдимост. Да се приобщят към материалите по делото. Нямам други доказателствени искания на този етап.

Адв. К.: Не възразявам постъпилите справки за приобщят към материалите по делото. съдимост да се

Доколкото в днешно съдебно заседание бяха докладвани постъпили справки за съдимост на името на А. Е. и Б. У., ще следва същите да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, както и материалите по ДП №426/2019 г. по описа на РУ- Смолян- 3 тома и затова съдът 3

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото справка за съдимост на името на А. Е. У., изготвена на 20.09.2023 г., справка за съдимост на Б. Е. У., изготвена на 20.09.2023 г., материалите по ДП №426/2019 г. по описа на РУ- Смолян- 3 тома.

Съдът ЗАПИТА подсъдимите дали желаят да дадат обяснения по обвинението.

Подсъдимият Б. У. : Ще дам обяснения. Помня, че същият ден бяхме на лов в с. *. Денят беше октомври месец, точната дата не помня. Бях си поканил гости от Смолян, които да ловуват заедно с нас, след което правихме откриване на груповия лов за едър дивеч в ресторанта в селото.

Всичките, четиримата бяхме там. В ресторанта бяхме много повече хора.

Имаше гости от * и другите села. Ние основно си бяхме четиримата. Имаше и музика, която свиреше. След лова ние се преоблякохме вкъщи и слезнахме към ресторанта. Там седнахме на една маса, с гръб към музиката бяхме и почнахме да пием. Впоследствие имаше танци, хора. Бяхме пили по някоя и друга ракия и някои от колегите започнаха да си тръгват. С. стоеше сам на тяхната маса. Тази вечер С. стоеше на масата сам. Отидох да го приканя да седне на нашата маса, да не стои сам. Започнахме да говорим на тема лов. Кой, колко изпуснал, кой, колко прасета ударил, ловни неща.

Лека-полека започнах да го избивам на бъзик, че много изтърваше, като беше в нашата група, а сега в * по-добре ли е. Последно, като беше при нас, беше изтървавал. Той започна да се изнервя и да ми повишава тон. Седнах си на мястото. После играхме хора. Водех хорото със знамето на групата.

Минавайки покрай него, го закачих със знамето и му казах да дойде на хорото. Това беше байрактарско хоро. Танцувайки, той стана и нещо ме изблъска. Не помня точно какво беше. Видях, че е афектиран и изнервен, отидох и си седнах. Скочиха около нас хора. Мислеха, че ще се бием.

Поразбутахме се. Между нас застанаха други момчета. Отидох и си седнах, и си пиехме. Мисля, че С. веднъж стана, ходи си, после пак се върна. Така няколко пъти. Мина, не мина време и казаха, че си е отишъл, после пак се връщаше. В един момент излезнах навън и го гледам, че стоеше пред ресторанта. Прегърнах го и попитах защо се изнервя, като всичко е в рамките на бъзиците и че всички сме изтървавали прасета. Той взе да ме блъска и да ми вика да се махам, че съм боклук. Говорихме си, като го бях прегърнал. Моята ръка беше на неговото рамо. Той направи движение да се махне от мен и стъпвайки назад започна да пада. Аз го държах с едната ръка, опитвайки се да го задържа. Скъса му се коженото яке и му остана в мен. Никой не спомена якето на С.. Изобщо го няма това яке като веществено доказателство. Падайки и аз залитнах, стъпих отстрани на него, 4 той се търкаляше и може да стъпнах върху него. Аз паднах отстрани на стълбището в тревната площ, а той падна на площадката, която е по нанадолу. Започна да стене. Попитах го какво стана, ударил ли се е. Той започна да ми говори в смисъл, че съм го пребил и потрошил. Не помня точните му думи. Още не бях станал и * и други хора започнаха да идват, да светят с телефони. С. искаше телефон да звънне на 112, като казваше, че съм го пребил и претрепал. Тогава тръгнах да му помагам да стане. Мисля, че седна тогава на площадката. Беше много тъмно, не видях какво му е съС.ието. * дойде и светна с телефона и каза: „Б., какво стана? Няма му окото. Какво направихте?“ Видях, че окото на С. беше затворено и че е насинено. Беше започнало да му се затваря. С. започна да крещи, да ме обижда и аз реших да си тръгвам. Влезнах в ресторанта и казах на гостите ми, които бяха вътре, да си ходим и се прибрахме. Легнахме си, бяхме заспали дори. Не помня в колко часа дойдоха, звъняха и чукаха по вратата полицаите. Една камара полицаи дойде.Все едно сме направили убийство.

Там беше *. Разпита ме. Познаваме се. Каза да се облечем и да отидем, да дадем обяснения. Впоследствие ни и задържаха. От там нататък го знаете.

Вън бяхме само аз и С.. А. е бил вътре в ресторанта. А. се появи навън вече, като бяхме паднали. Аз бях някъде в тревата. Най-вероятно З. е излизал във времето, като сме падали, защото в момента, в който започнаха да се виждат светлини, З. говореше вече. Вън бяхме само аз, С. и З. С.. Е. беше вътре в заведението и излезна, като отидох да го взема, да си тръгваме.

Всичките ми гости, тримата бяха на масата в ресторанта. Те бяха трима. Те и не танцуваха много, защото като гости се чувстваха неудобно. Така предполагам.

Прокурор Н.: Относно местоположението на Е. е налице прот*речие с обясненията на обвиняемия, които същият е дал в хода на досъдебното производство пред защитника си, адв. К., като Ви моля на основание чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 да се прочетат обясненията на обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство, относно точното местонахождение на Е. по време на нанасяне на повредата на С..

Подсъдимият Б. У. : Не си спомням кой е дал сигнала на тел. 112.

Ние си тръгнахме преди това. Бяхме аз, Е., М. и *. Отидохме вкъщи. Не изчакахме да дойде „Бърза помощ“. Видимо, лично за мен това, което видях, беше само едно затворено око. После казаха, че имало и кръв. Аз не съм видял да е имало кръв. Не помня да е имало кръв. След това се върнах в ресторанта, без да сядам, и си тръгнахме с гостите. Анцунгът, с който бях облечен, го предадох още вечерта. С това, което бях облечен, тръгнах към полицията. Горнището от анцунга беше в нас. Не помня къде е останало.

По него нямаше кръв от С.. Баща ми и майка ми ги нямаше. По принцип 5 живея в гр. Смолян. Във * отидохме да пренощуваме. След това ни взеха с полицията. Закараха ни по болници, разпити през деня и ни задържаха. Не съм осъществявал контакт след това със С., дори и чрез трети лица. Нямам идея защо обвинява нас. Предполагам заради финансово обезпечение. Не знам защо вмъква А. Е., като няма никакви вина момчето. Вечерта на 19.10.2019 г. се играеше хоро. С. не е бил на хорото. Аз бях на хорото.