Разпореждане № 12823 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 12823 гр. София, 06.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Наказателно дело частен характер № 20261110213383 по описа за 2026 година

Съдът намира, че тъжбата, подадена от Т. Д. П. ЕГН ********** срещу С. П. Й. ЕГН ********** не отговаря на императивните изисквания на чл.81, ал.1 от НПК – в нея липсват обстоятелства за престъпление.

В частната тъжба и уточнение към нея от 01.10.2026г. се посочва, че Й. публикувала в социалната мрежа Фейсбук коментар по отношение на тъжителя, като заявила, че:

1.

„Истеричният ви словесен поток отново потвърждава защо предишното управление ви е „назначило" за служебен домоуправител, не защото сте способен, а за да не се занимават с непрестанната ви логорея, скандали и натрапчиво поведение" 2. „Препоръчително е да потърсите помощ за овладяване на агресията и обсесивното си поведение вместо ежедневно да превръщате блока и социалните мрежи в сцена на личните си изблици."

3. Назначението ви за служебен домоуправител е направено от предишното управление единствено, като удобен начин институциите да не слушат едни и същи скандали, заплахи, обвинения и словестни тиради".

Твърди се с това си изказване Й. да е извършила престъпление от частен характер, а именно – да е разгласила позорящи обстоятелства и да е казала нещо унизително за честта и достойнството на П..

Дейността на съдията-докладчик по производствата от частен характер включва преценка дали в тъжбата са изложени факти, които могат да се субсумират под конкретен престъпен състав. Тази предварителна оценка на твърденията на тъжителя гарантира, че в съдебното заседание ще се разгледат само такива обвинения, които обективно могат да ангажират наказателната отговорност на дадено лице за деяние, което се преследва по инициатива на пострадалия. В правомощията на съдията докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение – да прекрати наказателното производство. Изисква се оценъчна дейност на съдията докладчик, която следва да констатира дали в тъжбата се твърдят факти, които могат да се подведат под определен фактически състав на престъпление по НК.

Твърдението на Й., че П. не е способен и няма качества за домоуправител, че има 1 истеричен словесен поток, съответно, че има скандално и натрапчиво поведение, както и логорея, че прави сцени на лични изблици, по никакъв начин не е съставомерно по чл.146 от НК, доколкото се явява оценъчно съждение, лично мнение на Й. що се касае до качествата на тъжителя като домоуправител на съответната етажна собственост и начин на комуникация.

Подобни оценки, видно и от самата тъжба, касаят лични впечатления със субективен характер на Й., която има отношение към общинските имоти в съответните сгради. Подобни оценки на характера на тъжителя, на неговите качества като домоуправител, са защитени от свободата на словото, не се явяват унизителни за честта и достойнството на лицето, доколкото нито са обективно възможно да ги накърнят, нито деецът цели това. Необходимо е да се разграничи защитата на репутацията на личността и правото на изразяване на мнение. За личността правото й да изразява своето мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин (съобразно чл. 39, ал. 1 Конституцията) е неотменимо. Негативните оценки, както в случая, по отношение на професионалните/организационните качества на П., представляват израз освен на правото на изразяване на мнение, но и упражняване на правото на критика, което също е фундаментално за плуралистичното демократично общество. Засегната е не личната и интимната сфера на лицето с обидни или унизителни изказвания,, а неговата професионална и обществена дейност по ръководство на етажна собственост и взаимодействие като домоуправител с органите на местната власт. Критиката и изразяване на лично, субективно и непроверими, неподлежащо на доказване мнение за констатирани от Й. характерови профили, особености или открояващи се според нея негативни черти и аспекти, е право на изразяване на мнение, което не може да бъде ограничавано, както не може да бъде ограничавана Й. в свободата си на мнение. Макар и да водят до негативни емоции у П., подобни оценъчни съждения, са строго субективни за техния автор, не ангажират останалите членове на обществото и възможността да бъдат обективирани са неизменно право на отделния субект. Те не подлежат на доказване,н а установяване и на проверка и тяхното обективиране не може да доведе до ангажиране на наказателната отговорност на лицето. Същото се отнася и за твърденията, че според Й. П. няма качества да бъде домоуправител.

Следва да се обърне внимание, че самият тъжител се ползва от правото си на лично мнение и дава негативни оценки в тъжбата и уточнението към нея по отношение на професионалните и лични качества на Й., твърдейки тя да има личностни проблеми, да не може да комуникира и лъже. Реципрочно и Й. има гарантирано право да изразява негативно мнение по отношение на професионални, обществени, нравствени и поведенчески качества на тъжителя без страх от наказателна отговорност. Следва да се посочи, че няма в тъжбата и уточнението описани конкретни изрази с позоваване на действия, които да са позорни и да се твърди тъжителят да е извършил а единствено се съдържат оценъчни съждения и лично мнение на автора на коментара в социалната мрежа. В този смисъл казаното от Й. този съдебен състав намира, че не покрива обективните критерии изначално да бъде квалифицирано като престъпление по чл.146 от НК. Ирелевантно е какъв извод и какви интерпретации на прочетеното прави П., доколкото лично негово мнение и извод е, че е бил определен за „психар“, при положение, че не се твърди Й. да е обективирала такова твърдение.

Поради това съдът намира, че няма описани в тъжбата съставомерни изрази и действия, още по-малко извършени присъствено, които да са в състояние да ангажират отговорността на лицето по чл.146 от НК.

Не са налице данни и за престъплението клевета. В наказателната доктрина е изяснено несъмнено, че престъплението „клевета“ се осъществява по два начина. Едната от 2 формите на престъплението клевета се характеризира с разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство, свързано с личността на пострадалия, което е от естество да накърни доброто му име в обществото. Това обстоятелство може да се отнася до миналото или настоящото поведение на жертвата, което да е укоримо от гледна точка на господстващия морал.

При втората форма на престъплението чрез клеветата се приписва на пострадалия неизвършено от него престъпление. При нея деецът твърди пред трето лице/а, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил, което твърдение се отразява отрицателно на доброто име и честта му.

За да е налице клевета, следва деецът съзнателно да съобщи на другиго неистини, позорящи обстоятелства, свързани с личността на пострадалия.

В съдебната практика, както и в правната доктрина, безпротиворечиво е прието, че предмет на клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определени обстоятелства, време, място, лице, които да бъдат позорни, неприемливи от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвикват негативна оценка на обществото или в частност да представляват приписване на престъпление.

Следва да се отбележи и че съставът на клеветата е свързан с разгласяване на определени факти, конкретни обстоятелства, конкретни прояви на засегнатия, а не с вменяване на определени неконкретизирани отрицателни качества, отрицателни оценки, съждения, епитети и други.

Затова престъплението се осъществява чрез изразяване на твърдения – с конкретизирано съдържание по смисъл, така че да носи информация за конкретно обстоятелство, факт, време, място, лице, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства и какви реално са тези обстоятелства. В този смисъл изводите, които някой си прави от прочетеното или чутото, създаването на различни версии, предположения, аналогии, внушение, мнение – не са клевета. Те не могат да бъдат доказани и не подлежат на доказване.

В трайната практика на Европейския съд по правата на човека в Страсбург се прави разграничение между факти и мнения, които съдържат преценка или оценка. Така например по делото “Лингенс срещу Австрия” се приема, че е нужно да се направи грижливо разграничение между фактите и оценъчните съждения. Съществуването на факти може да бъде установено, докато истинността на оценъчни съждения не се поддава на доказване.

Доказването на истинността на оценъчните съждения е неизпълнимо и нарушава самата свобода на мнение, която е основна част от правото, гарантирано от чл. 10 от Конвенцията за правата на човека. От значение е въпросът дали изявленията на лицето, което упражнява свободата на словото, имат обективна и фактическа основа. Трябва да се прави разлика между твърденията за определени факти, които имат негативен характер и упражняването на правото на критика. И именно тази разлика е разграничителната граница между правото на лицата да критикуват чужда работа, действия, думи и т.н. и засягането на тяхната лична субективна правна сфера, което осъществява престъпен състав. В случая в се касае единствено и изцяло за оценки на работата на тъжителя, а не за факти, което изключва изначално възможността да е осъществено престъплението по чл.147 от НК.

Тъжителят е инкриминирал изрази, които не са нито клеветнически, нито позорящи личността му, а са изцяло и единствено оценъчни съждения, които дори и да са неверни, са изначално негодни да послужат за повдигане на наказателно обвинение. Както бе посочено, в трите пункта на уточнителната молба липсват каквито и да било твърдения Й. да е разгласила конкретни позорни обстоятелства или да е приписалата престъпление. Изцяло се касае за лична оценка на характера на тъжителя и неговата дейност като домоуправител на 3 етажна собственост с общински имоти в нея. Липсата на каквито и да било обективирани твърдения от Й. в коментара за конкретни позорящи действия, индивидуализирани по дата, време, място, механизъм на осъществяване, които да приписва на тъжителя лишават изначално възможността действията на Й. да се квалифицират като клевета. Същите остават изцяло на плоскостта на субективната лична оценка, с която макар и тъжителят да не е съгласен, не се ползва от наказателноправна закрила.

Следва да се посочи, че предвид специфичността на производството за престъпления, преследвани по тъжба на пострадалия, именно в тежест на последния е да индивидуализира, конкретизира и посочи ясно и изчерпателно обстоятелствата, въз основа на които се подава частната тъжба. Именно от обстоятелствената част на частната тъжба се определя и формулира фактическата рамка на частното обвинение, въз основа на която лицето, срещу което е насочена тя, организира своята защита. Основната процесуална функция на тъжбата е да формулира частното обвинение и по този начин да определи предмета на доказване в наказателното дело от частен характер и съответно да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита срещу нея. В случая тъжбата не съдържа данни за престъпление.

Поради тези съображения съдът намира, че тъжбата, подадена от П., не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, при липсата на процесуални способи за преодоляване на недостатъците и, тъй като посочените в тъжбата обстоятелства не могат да бъдат субсумирани под хипотезата на който и да било състав на престъпление, преследвано по частен или общ ред. Тъжбата е ясно формулирана, инкриминираните фрази също, поради обстоятелството, че се касае за точни изрази под формата на цитати, тяхното допълнително изясняване и конкретизиране не е необходимо и не би довело до друг резултат.

Разпечатката съдържа 26 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aecc2bf7-6dcf-424f-8c9b-ab57e4531783