Решение № 1370 от 17.07.2023, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№1370 гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХХ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОМИР БАБАКОВ с участието на секретаря

ХРИСТИНА НИКОЛОВА и прокурора БОРИС МИХОВ, като разгледа докладваното от съдия БАБАКОВ адм. д. № 564 за 2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Единадесета от

АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от Е.А.А., ЕГН **********, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, причинени му по време на задържането му в Затвора Пловдив в периода 01.01.2012 до 28.02.2023 г., настъпили като резултат от нарушения по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, извършени от затворническата администрация.

Периодът, за който с претендират неимуществени вреди е допълнително уточнен с молба вх. № 6297/20.03.23 г. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност, безпомощност и др.

Нарушенията по чл. 3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода. Твръди се наличие на гризачи и дървеници в килиите, мухъл, лошо осветление, липса на достъп до свеж въздух, липса на топла вода, от самото начало на наказанието му, затворниците си сушат дрехите в килията и това прави въздуха влажен, спарен и причинява мухъл, покривът е от ламарина и това причинява силна топлина и задух през лятото и студ през зимата

Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до пълното изплащане на сумата.

Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение.

Искът е поддържан в съдебно заседание от пълномощника на ищеца адв. С..

Ответникът

Г. - София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор частична недопустимост на исковата молба, частична неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.

Задължително участващият по реда на чл. 286, ал. 1 от ЗИНЗС прокурор изразява становище за частична основателност на иска, като моли за присъждане на справедливо обезщетение при съобразяване разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правна квалификация по чл. 284 ал.1 от ЗИНЗС доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Ищецът претендира вреди от посочените нарушения за конкретен период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл. 205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", със седалище в гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл. 3 от ЗИНЗС в конкретно място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

Исковата молба е недопустима в едната част, а разгледана по същество- частично основателна в другата си част.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че за времето от 01.01.2012-09.01.2012 г., вкл. което се явява част от посочения исков период, ищецът А. не е бил задържан в Затвора Пловдив, като видно от справка за правното положение на лишения от свобода, същият е постъпил в пенитециарното заведение на 16.06.2014 г.

За периода 10.01.2012- 13.01.2021 г. е било водено друго дело между същите страни и на същото основание/претенция за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Пловдив/-адм. д. 120/21 г. по описа на АС- Пловдив, което е приключило със съдебно решение 1268/22.06.21 г., частично отменено с решение № 2502/16.12.2021 г. по ках.д. 2209/21г. по описа на АС Пловдив.

За периода 14.01.2021 г.- 01.03.2021 г., ищецът е пребивавал в помещение № 37 с чиста площ без санитарния възел от 46,55 кв. м., като броя на лишените от свобода за този период е възлизал на 9-10 лосв. Тази информация ответникът не е представил по настоящото дело, но съдът я установи от материалите по адм. д. 120/21 г. по описа на АС Пловдив, приложено по настоящото дело и надлежно приобщено с протоколно определение /л.54, становище рег. № 1141/01.03.2021 г./

За периода 02.03.2021- 21.02.2022 г.,- 356 дни ответникът не е предствил справка, от която да е видно в кои помещения, с каква площ и с какъкв брой лишени от свобода лица е пребивавал ищецът.

От справка на ИСДВР Т. Ц. се установява следното:

В периода 22.02.2022-22.03.2022 г., ищецът е бил настанен в помещение № РЦ 3-ти пост, стая 37 с чиста площ 46,55 кв. м., като в помещението в този период са пребивавали 12-13 лица. В същото помещение от 23-24.03.22 г. са пребивавали 11 лица, а от 25.03.2022-29.03.2022- 12 лица.

В периода 29.03.2022-17.05.2022 г., ищецът е бил настанен в помещение РЦ 3-та затворна група, 39 стая с чиста площ от 47,80 кв. м., като в помещението са пребивавали между 9-11 лица. В същото помещение за периода 18.05.2022-07.06.2022 г., пребивавали 12 лица, за периода 08.06.2022-14.06.2022-11 лица, за периода 15.06.2022-04.07.2022- 12-13 лица; в периода 05.07.2022-19.07.2022-10-11 лица, в периода 20.07.2022-22.07.2022- 12 лица; в периода 23.07.2022-09.08.2022 между 9-лица, в периода 10.08.2022-19.08.2022-12 лица; 20.08.2022-28.02.2023 между 5-11 лица.

От представените по делото становища на ИФЗНС „ФЛКР“ Е. К.,/л.50/, ИСДВР Вл. И./л.49/ и ИСДВР К.П./л.63/ се установява още следното:

Във всяко от спалните помещения по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно течаща студена вода (във всеки санитарен възел), а топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора по график минимум два пъти седмично, като за работещите била осигурена възможност да използват баня и всеки ден след приключване на работа. Спалните помещения били добре осветени и с отваряеми прозорци, осигуряващи проникване на естествена светлина и вентилация. Проветряването на стаите се осъществявало по желание на лишените от свобода чрез отваряне на прозорците. Отоплението се осъществявало чрез изграденото парно. Хигиената се поддържала от настанените в помещенията, като за целта същите получавали съответните материали и консумативи, както и можели да закупуват допълнителни такива от лавката на затвора, или да им бъдат донасяни от техни близки, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. В периода на престой на ищеца били извършвани текущи ремонти, като своевременно се сменяли повредени кранчета, отстранявали се течове, подменяли се осветителни тела, както и своевременно се подменяли счупените прозорци. В рамките на престоя на ищеца в Затвора Пловдив действали договори между Г. и съответно дружество за осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят и съответни протоколи, които са приложени по делото- 5 протокола за 2021 г., 4 протокола зоа 2022 и 2 протокола за 2023. Представен е и договор между Г. София и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ от 20.01.2021 г.

Относно прането и сушенето на дрехите- в Затвора Пловдив има пералня, която лишените от свобода могат да използват, могат също така да си перат дрехитена ръка и да ги изнасят за пране чрез своите близки. Когато използат пералня, сушенето на дрехите става в сушилнята на затвора, а когато ги перат на ръка- на специално пригодени простори в общото помещение на поста и отвън на карето.

По делото в качеството на свидетел е разпитан св. Б.М., съгласно чиито показания е пребивавал 3-4 години в една килия с ищеца. В килията винаги е било тясно, влажно, таванът е от ламарина, има хлебарки и дървеници, къпят се с хладка вода. Дрехите си ги перат сами, сушат ги по стаите и става мухъл. Няма чист мъздух, едвам дишат.

Съдът кредитира представените по делото писмени доказателства, доколкото същите са изготвени от компетентни длъжностни лица, по повод изпълнение на служебните им задължения и удостоверят факти и обстоятелства от значение за делото.

При оценката на доказателствената стойност на показанията на свидетеля М., съдът отчита тяхната възможна тенденциозност, предвид факта, че имат дългогодишно познанство с ищеца и са живели в една килия. Показанията му се кредитират само дотолкова, доколкото не противоречат на представените по делото писмени доказателства.

На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, ще следва да се отхвърли, без да се разглеждат по същество изобщо оплакванията на ищеца, като недоказана претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, касателно частта от исковия период, за която не се установява изобщо същият да е бил настанен в Затвора Пловдив по мярка за неотклонение, или по изтърпяване на наказание, а именно за времето от 01.01.2012-09.01.2012 г. Поради това и искът е недоказан за посочената част от исковия период и ще следва да се отхвърли частично по отношение на посочения период само на това основание.

За периода 10.01.2012- 13.01.2021 г. както вече се посочи е било водено друго дело между същите страни и на същото основание/претенция за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора Пловдив/-адм. д. 120/21 г. по описа на АС- Пловдив, което е приключило със съдебно решение 1268/22.06.21 г., частично отменено с решение № 2502/16.12.2021 г. по ках.д. 2209/21г. по описа на АС Пловдив. Ето защо, следва да се приеме,че за посочения период е налице сила на пресъдено нещо, което обуславя недопустимост на исковата молба в таза част. Ищецът е следвало да релевира всичките си основания на иска за неимуществени вреди за периода 10.01.2012- 13.01.2021 г. в предходно воденото исково производство и след като не е сторил това, претенцията му е преклудирана, но дори само за пълнота ще се отбележи, че съдът не констатира различни основания, които не са били наведени в исковата молба по адм. д. 120/21 г.по описа на АС Пловдив.