Определение № 164 от 22.05.2025, Районен съд - Девин

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Девин, 22.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело № 20245410100412 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба от ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., чрез пълномощник адв. Ж. Ч., от гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. А. К. № **, с която моли съда, на основание чл.248 ГПК да измени Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на Районен съд – Девин, в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200.00 лева, като намали размера и присъди по - нисък размер на адвокатското възнаграждение, според данъчната оценка на имота 16,233.50 лева на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В молбата поддържа, че цената на иска е 16 233.50 лева, поради което това е правният интерес, определящ размера на адвокатското възнаграждение, според който присъденият размер е прекомерен и моли съда да измени Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на Районен съд – Девин, в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200.00 лева, като намали този размер съобразно чл.7, ал.6, във връзка с чл.7, ал.2 т.3 от Наредба № 1/2024г. за ВАР в размер на 1 850.00 лева.

От насрещната страна не е представен отговор в срока по чл.248 ГПК.

Съдът, прие следното:

Молбата за изменение на решението е постъпила в срока по 1 чл.248, ал.1 ГПК и поради това е допустима.

С Решение № 38/25.03.2025г. по ГД № 412/2024г. по описа на Районен съд – Девин, съдът е обявил за относително недействителен по предявен иск, с правно основание чл.135 ЗЗД от Държавен фонд „Земеделие“, създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр.

58/1998г., с Булстат: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от изпълнителен директор - И. П. И., чрез пълномощник адв. М. А., със съдебен адрес гр. С., 11**, ул. 6-ти с. № **, ет. *, офис * против 1. ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ. Д., обл.

Смолян, ул. С. № ** и 2. К. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № **, с цена на иска 16 233.50 лева, спрямо Държавен фонд „Земеделие“, сключеният на 19.04.2022г. между ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., с ЕГН **********, като продавач, от една страна и К. Л. Х., с ЕГН **********, като купувач, от друга, договор за продажба на собствените на ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт за покупко - продажба на недвижими имоти № 162, т. I, peг. № 1637, Д № 147/19.04.2022г., съставен от нотариус Цв.

Пенков, peг. № 455 на НК, с район на действие Районен съд - Девин, вписан в Служба по вписванията към Районен съд - Девин под акт № 21, т. II, Д № 146/2022г., с дв. вх. рег. № 384/19.04.2022г., а именно: 1. Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-35/15.06.2010г. на ИД на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо ПИ е от 18.04.2013г., с административен адрес гр. Д., с площ 519 кв. м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана и НТП „За друг курортно-рекреационен обект“, номер по предходен план 045334, при съседи на имота с идентификатори:

***; ***; ***; ***; ***;

***, ведно с построената в описания поземлен имот; 2. Сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Д., общ. Доспат, обл. Смолян, одобрени със Заповед за одобрение на КККР № РД[1]18-35/15.06.2010г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 81 кв. м., брой етажи: 2, предназначение:

Курортна, туристическа сграда, която съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 28/08.10.2015г. на Община Доспат, представлява „Къща за гости и барбекю“, ведно с всички трайни подобрения и приращения 2 върху имота. Определил е шестмесечен срок, считано от влизане в сила на решението на основание чл.115, ал.2 ЗС, във връзка с чл.114, б. „в”, във връзка с чл.112, б.„з” ЗС за ищеца Държавен фонд „Земеделие“, създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр. 58/1998г., с Булстат:

**********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от изпълнителен директор - И. П. И., чрез пълномощник адв.

М. А., със съдебен адрес гр. С., 11**, ул. 6-ти с. № **, ет. *, офис * да извърши отбелязване на решението по представен препис в Агенция по вписвания Девин. УКАЗВА последиците от невписване на решението - вписването на исковата молба ще загуби действието си.

Съдът е осъдил 1. ЕТ „А. Х.“, с ЕИК: *********, представляван от А. Д. Х., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление гр. Д., общ.

Д., обл. Смолян, ул. С. № ** и 2. К. Л. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Д., общ. Д., обл. Смолян, ул. С. № ** да заплатят на Държавен фонд „Земеделие“, създаден със Закона за подпомагане на земеделските производители, ДВ, бр. 58/1998г., с Булстат: **********, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Ц. Б. III № ***, представлявано от изпълнителен директор - И. П. И. разноски по делото в размер в размер 180,29 ( сто и осемдесет, 29 )лева, представляващи заплатени от ищеца държавни такси; депозит за вещо лице 500.00 (петстотин) лева; възнаграждение за адвокат 7200.00 (седем хиляди и двеста) лева, с ДДС, определено съгласно чл.7, ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. за адвокатските възнаграждения, загл. изм. ДВ бр. 14 /2025г.

В мотивите на решение са изложени съображения да присъденото адв. възнаграждение, за плащане на което е приложено платежно нареждане от 20.09.2024г. и фактура за данъчна основа 6000.00 лева, с начислен ДДС 1200. 00 лева, което е съответно на правилата за определяне на същото, съгласно чл.7, ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, във връзка с критериите по §1а при отчитане на конкретната фактическа и правна сложност на иска.

Съдът е съобразил чл.7, ал.6 ( изм. ДВ бр. 14 от 2025 г.), според която: „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договори и за сключване на окончателен договор с предмет вещни права върху недвижими имоти 3 възнаграждението се определя съобразно интереса на представляваната страна, според правилата на ал. 2. Възнаграждението се определя на база пазарната цена на имотите, а ако имотите нямат пазарна цена – на база данъчната оценка.

В процесния Нотариален акт №162, том I, рег.№ 1637, дело №147/2022г. за покупко - продажба на недвижим имот, съставен от нотариус с рег. № 455, с район на действие РС – Девин, е посочена пазарна цена на имота 87 000 лева, а в заключението на вещото лице пазарната цена на имота към датата на нотариалния акт е 118 228. 00 лева.

В този случай, съгласно чл.7 ал.6 изр.2 Наредба №1/09.07.2004г., база за определяне на възнаграждението е защитавания материален интерес, според пазарната цена на имота, която в нотариалния акт е 87 000.00 лева, а в заключението на вещото лице е 118 228.00 лева, като пазарната цена е защитавания от адвоката материален интерес, според който следва да се определи възнаграждението.

Въпреки това, съдът извърши преценка на адвокатското възнаграждение, според т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран.

По реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страната може да измени решението в частта му за разноските.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е прието, при възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК следва да се извърши преценка на съотношението между на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай, напр. при задължителна практика, разрешаваща основните спорни въпроси е приета по ниска по степен сложност.

Съдът извърши отново преценка за съответствие между размера на 4 възнаграждението и предоставената адвокатска работа при упражняване на процесуалните права, според трайно приетите в съдебна практика на ВКС критерии – фактическа и правна сложност и интереса на защитаваната страна.

Съгласно § 1а (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) Наредба

№1/09.07.2004г. по смисъла на тази наредба, при определяне размера на възнаграждението за адвокатска работа "интерес" е: 2. при други права – пазарната цена на вещта или правото, но не по-малко от стойността на договора.

Стойността на процесния договор НА №162, том I, рег.№1637, дело №147/2022г. по описа на нотариус с рег.№455 е 87000.00 лева.

При преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, съдът отчете, че от ищцовата страна е проведено обезпечително производство на предявения иск, с допускане на налагане на обезпечителни мерки по реда на чл. 397, ал.1, т.1 ГПК, вида на претенцията, която не се отличава с ниска фактическа и правна сложност, предвид оценката по коефициента за сложност по Правилата за оценка на натовареността на съдиите, извършените от страните процесуални действия, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба №1/09.07.2004г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но не са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В обобщение, тъй като конкретното исково производство е за защита на материален интерес, обусловен от пазарната цена на имота, справедливият и обоснован размер изисква да бъде отчетен защитавания интерес, а от друга съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16, установените размери в Наредба №1/09.07.2004г. не са обвързващи за съда. При

5 съобразяване на така посочената практика и с оглед на конкретната фактическа и правна сложност на производството, съдът намира, че възнаграждението следва да се намали от 7200.00, с ДДС на 4500.00 лева, с ДДС, което е дължимо съгласно § 2 а от Наредба №1/09.07.2004г.

В конкретния случай следва да се приложат критериите по решение по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при определяне на възнаграждението на адвоката, да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия, предмета на спора, материалния интерес и броя на исковете, които дават основание на съда да определи възнаграждение и под минимума на чл.7, ал.6 Наредба №1/09.07.2004г., като се присъди по нисък размер от 7200.00 лева, с ДДС, на 4500.00 лева, който е съответен на изискването за разумни и съразмерни разноски.

При представен по делото договор за заплатено възнаграждение, с ДДС по чл.7 ал.6 Наредба №1/09.07.2004г. отчитайки защитавания интерес чрез обезпечително производство на предявен иск, материалите, подлежащи на проучване по преписка за налагане на финансова ревизия, явяване в съдебно заседание, неоснователно е искането да се измени съдебното решение като се присъди адвокатско възнаграждение според данъчната оценка на имота, което води до определяне на значително по - ниско възнаграждение от приетите пазарни цени на адвокатската работа, съответно съдът не го намира за съответно на изискването за гарантиране на правото на справедливо възнаграждение на положения адвокатски труд.