Решение № 19 от 19.04.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. ***, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20235520200021 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от Р. Ж. Д., против наказателно постановление № 22-0327000351 от 21.07.2022 г., издадено от Началник РУ *** към ОД на МВР Стара Загора, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение на чл.

140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че наказателното постановление било незаконосъобразно и издадено при нарушение на процесуалния и материалния закона. Моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба. Сочи, че наказателното постановление било издадено при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.

Районна прокуратура – Стара Загора - Териториално отделение гр. ***, редовно призовани, не изпращат представител и не взема становище по жалбата.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява. Не 1 се явява и процесуалният му представител, който е представил молба, с която поддържа подадената жалба и моли да му се присъди адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят, като водач на собственият си лек автомобил „****” рег.

№ ***** на 08.06.2022 г. в 21.37 часа в гр. ***, на кръстовището на ул.

„Загоре” и ул. „Люляк”, в посока юг, е управлявала собственият си лек автомобил „****” рег. № *****, което не е било регистрирано по надлежния ред, като регистрацията на лекия автомобил е била служебно прекратена от 05.05.2022 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП , тъй като е била без валидна гражданска застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите, с което е нарушила чл. 140, ал. 1 от ЗДвП .

От приложената по делото заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява, че НП е издадено от упълномощено за това длъжностно лице.

От приложеното по делото постановление от 20.07.2022 г. на Районна прокуратура - Стара Загора, ТО *** по пр. пр. № 7455/2022 г. се установява, че е постановен отказ да се образува досъдебно производство срещу нарушителя и материалите са изпратени за ангажиране на административна отговорност.

Обстоятелствата, посочени в приетите по делото писмени доказателствени средства се ценят с правна преценка за достоверност, като настоящият състав изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН и чл. 284 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното 2 нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН – относно описание на нарушението. В него е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.

Видно от текста на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП , че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Регистрацията, отчета, спирането от движение и пускането в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, са уредени в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.

Въпреки изложеното по-горе състава на съда намира, че в материалите по АНП, а и в тези изискани и приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от 23.02.2021 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд п о чл. 574, ал. 11 от КЗ , да е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по 3 електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че жалбоподателя не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд, нито от Сектор ПП ***. Табелите са били поставени на автомобила.

Предвид горното не може да се приеме, че от субективна страна жалбоподателят Д. е осъществила състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същата няма как да се вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществила състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП . В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна / Решения по КАНД № 2172/2019 г., КАНД № 2198/2019 г. и други/.

В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя и е наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на материалния закон.

Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били 4 защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.

Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Тъй като съдът отменя наказателното постановление, то на жалбоподателя следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на адвокатско възнаграждение за един адвокат- в размер на 500 лева, които са изплатени изцяло и в брой, както се сочи в представеното пълномощно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 22-0327-000351/21.07.2022 г. на Началник РУ ***, към ОД на МВР Стара Загора, с което на Р. Ж. Д., с ЕГН ********** с адрес гр.

***, ул. „****” №8 за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на осн. чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОД МВР СТАРА ЗАГОРА да заплати на Р. Ж. Д., с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „****” №8 сумата от 500 лв., представляваща размера на заплатените разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – ***: _______________________ 5