Решение № 80 от 17.05.2021, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Провадия , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Елена И. Стоилова при участието на секретаря Н.Т.С. в присъствието на прокурора ТИХОМИР МИХАЙЛОВ ТИХОВ като разгледа докладваното от Елена И. Стоилова Гражданско дело № 20203130101139 по описа за 2020 година

Производството по делото се води по искова молба от Я.М. В., ЕГН ********** с адрес в гр. ***** срещу Прокуратура на РБ.

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищецът твърди, че на 09.01.2011г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ МВР Провадия за престъпление по чл.195, ал.1, т.З, 4 и 5, вр.чл.194, ал.1 от НК. В стадия на досъдебното производство спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до 26.11.2011г. По внесен обвинителен акт в PC Провадия е образувано НОХД № 173/2015г., приключило с присъда N 10 от 12.04.2018г., с която ищецът е признат за невинен и оправдан по така повдигнатото обвинение. С Решение № 288 от 12.11.2018г. по ВНОХД N2 880/2018г. по описа на ОС Варна, присъдата е потвърдена изцяло и е влязла в сила на 12.11.2018г., поради това задържането под стража на ищеца се явявало незаконно.

Твърди се, че по време на престоя си в ареста ищецът е търпял болки и страдания, лишения, несгоди и стрес, нарушени са били правото му на свободно придвижване, правото му на свободни контакти с близки и приятели. Задържането му под стража е станало причина да се раздели с приятелката си, която е заминала за Германия, когато той се намирал в ареста.

1

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца чрез процесуалния ми представител сумата от 5001 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до 26.01.2011г, по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.2, ал.1, т.1, пр.1 от ЗОДОВ.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В него излага, че исковата молба е допустима, но неоснователна и недоказана.

Излага се, че не са представени доказателства за датата на привличане на ищеца като обвиняем, не са представени такива и относно срока, в който е търпял мярка за неотклонение, а също и за датата, на която е влязла в сила оправдателна присъда, сочена от ищеца. Не са представени и доказателства за настъпили неимуществени вреди спрямо ищеца, изразяващи се в декларираните от него болки и страдания, лишения, несгоди и стрес по време на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и че заявените вреди са пряка и непосредствена последица от взетата мярка за неотклонение.

Ответникът счита, че претенцията от 5001 лева е прекомерна, тъй като не е в съответствие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдебната практика в аналогични случаи, както и не е съобразена със социално-икономическите в периода, в който наказателното производство е протекло.

В евентуалност в случай на уважаване на иска се иска намаляване на размера му.

В хода на съдебното производство ищецът чрез процесуалният си представител поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен. Ответната страна Прокуратурата на Република България оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен, тъй като ищецът на същото основание, че е оправдан, вече е осъдил прокуратурата на Република България с решения на ОС Варна и АП Варна.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От приобщеното по делото НОХД №173/15г. по описа на ПРС и приложените по него ДП № 2003/11г. по описа на РУП-Провадия към ОД „МВР”-Варна, НОХД №100/12г. по описа на ПРС, ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС и ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС се установява, че с постановление от 09.01.2011г. на разследващ полицай при РУП-Провадия ищецът е привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, 4, пр.второ и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК, за това, че за времето от 22ч. до 24ч. на 01.01.2011г. в с.****, община *****, при предварителен сговор с А.Ж.Ж., К.Т.И., М.Н.Й. и 2

Д.П.Д., чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот на ул.”Хр.Трендафилов”№52 в с. ****, и чрез използване на техническо средство, неустановено до момента, противозаконно отнел 350 гр. различни по вид златни накити, сребърни монети и накити на общо тегло около 50гр. и преносим компютър марка „Ейсър” от владението на Д.М.К. без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като извършеното не представлява маловажен случай.

Спрямо ищеца на 11.01.2011г. е взета мярка за неотклонение задържане под стража с протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС Провадия, която е изменена с протоколно Определение №48/26.01.2011г. по вчнд 110/2011 на ОС Варна на 26.01.2011г. в парична гаранция в размер на 2000лв., внесена на 27.01.2011г..

На 07.12.2011г. е издадено ново постановление за привличане на Я.В. като обвиняем по същото ДП, в което отчасти са изменени лицата, за които се твърди сговор, подробно са индивидуализирани отнетите чужди движими вещи, тяхната стойност и лицата, от чието владение са отнети, като дадената квалификация е по чл.195, ал.1, т.3, 4 и т.5, вр. чл.194, ал.1 от НК. На 29.02.2012г. е внесен от РП-Провадия обвинителен акт против Я.В. А.Ж.Ж., К.Т.И., М.Н.Й., с който е обвинен в извършването на горепосоченото престъпление. По внесения обвинителен акт е образувано НОХД №100/12г. по описа на ПРС. В открито съдебно заседание на 19.01.2015г. обвинението е изменено на осн. чл.287, ал.1 от НПК само досежно размера/намаляване/ на стойността на инкриминираните вещи, без промяна на квалификацията. С присъда №1/19.01.2015г., постановена по НОХД №100/12г. по описа на ПРС, Я.В. е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение. Присъдата е била протестирана в тази й част от РП-Провадия и отменена с решение №155/28.05.2015г., постановено по ВНОХД №405/15г. по описа на ВОС, неподлежащо на обжалване. След връщане на делото е било образувано НОХД №173/15г. по описа на ПРС и с присъда №10/12.04.2018г. Я.В. отново е бил оправдан по така повдигнатото му обвинение.

Присъдата е била обжалвана в тази й част от частните обвинители и граждански ищци в наказателното производство, и потвърдена изцяло с решение №288/12.11.2018г., постановено по ВНОХД №880/18г. по описа на ВОС, неподлежащо на обжалване.

Видно от приетите по делото заверени преписи от Решение № 1229/28.10.2019г. по гр.д.891/2019г. на ОС Варна, Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС, Определение № 750/05.11.2020г. по гр.д.1887/2020г. на ВКС се установява, че ищецът е предявил иск с правно основание по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на Република България за осъждането й да заплати на ищеца сума в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимущестени вреди – болки и страдания, страх и унижение от незаконното обвинение по ДП № 2003/2011г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по нохд 173/2015г. по описа на РС Провадия и внохд 880/2018г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.11.2018г. до окончателното й изплащане. С решение №1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о.искът е уважен за 3 сума в размер на 1500 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр. Варна, по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда -12.11.2018г. до окончателното й изплащане, и отхвърлен в частта му за сумата, представляваща разликата над 1 500лв. до претендирания размер от 40 000лв..

Решението е обжалвано от ищеца и с Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС е отменено решение №1229/28.10.2019г., постановено по гр.д.№891/19г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Я.В. против Държавата в лицето на Прокуратурата на Република България иск с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ в частта му за сумата, представляваща разликата над 1500лв. до 5000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по ДП №2003/11г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по НОХД №173/15г. по описа на PC-Провадия и по ВНОХД №880/18г. по описа на ОС-Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда12.11.2018г. до окончателното й изплащане, и Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Я.В. сумата, представляваща разликата над 1500лв. до 5000лв., представляваща обезщетeние за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически болки и страдания в резултат от повдигнатото срещу ищеца обвинение в извършване на престъпление, за което същия е оправдан с влязла в сила присъда №10/12. 04.2018г. по НОХД №173/15г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва върху главницата /разликата над 1 500лв. до 5 000 лв./, считано от 12.11.2018г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Я.В. е обжалвал решението Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС като с Определение № 750/05.11.2020г. по гр.д.1887/2020г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС.

Предвид така установеното от фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД с искане за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на ищеца сума в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от незаконно „задържане под стража" за периода от 11.01.2011г. до 26.01.2011г, по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, наложена му с протоколно Определение №2/11.01.2011г. по чнд 20/2011г. на РС Провадия, ведно със законната лихва от датата на влизане на оправдателната присъда в сила - 12.11.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

4

Съдът преквалифицира иска като такъв от чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ в такъв по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ с оглед разясненията дадени в т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, като намира, че това не повлиява вече разпределената доказателствена тежест и правото на защита на страните.

В тежест на ищеца е да докаже, че е бил привлечен като обвиняем, че му е била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 11.01.2011г. до 26.01.2011г, по ДП № 2003/2011г. по описа на РУ гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, че е бил подсъдим по НОХД № 173/2015г. по описа на PC-Провадия, че е бил оправдан, че присъдата е била потвърдена от ВОС, претърпените от него конкретни неимуществени вреди, периода през който са претърпени, причинната връзка между привличането му като обвиняем, налагането на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е незаконна и претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Ответника няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

С предявения иск от ищеца срещу ответника по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за осъждането й да заплати на ищеца сума в размер на 40000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимущестени вреди – болки и страдания, страх и унижение от незаконното обвинение по ДП № 2003/2011г. по описа на РУП гр.Провадия при ОД на МВР гр.Варна, по нохд 173/2015г. по описа на РС Провадия и внохд 880/2018г. ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 12.11.2018г. до окончателното й изплащане ищецът не е твърдял претърпени неимуществени вреди от взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“ съответно не е претендирал обезщетение за тях, поради което и с постановените Решение № 1229/28.10.2019г. по гр.д.891/2019г. на ОС Варна и Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС предвид диспозитивното начало в гражданския процес съдът не се е произнесъл по претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Поради това с Решение № 1229/28.10.2019г. по гр.д.891/2019г. на ОС Варна и Решение №32/06.03.2020г. по в.гр.д.19/2020г. на ВАпС не е формирана сила на присъдено нещо по отношение на процесното основание. ЗОДОВ не въвежда задължение за претърпелия вреди от дейността на правозащитни органи да изчерпи основанията си по чл.2 от ЗОДОВ в едно производство. Няма изискване за пострадалия от незаконно обвинение, който е оправдан да предяви в същия процес по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и вреди от незаконна мярка за неотклонение „Задържане под стража“, макар и практиката да е такава. Противното би ограничило правата на пострадалия, каквато не е била волята на законодателя. Поради това съдът намира, че настоящият иск е допустим.