Решение № 6761 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6761 гр. С., 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20231100113335 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.432 ал.1 КЗ.

Ищците Б. Д. И. и Б. К. И. сочат, че са родители на И. Б.ов И.. На 21.07.2023 г., около 10:45 часа, И. И. управлявал мотоциклет „Хонда“ в с.

Мрамор, , движел се по ул. „Васил Левски“ с посока от ул. „Мраморен рид“ към ул. „Църна бара“. В същото време по ул. „Васил Левски“ в обратната посока на движение се движел лек автомобил „Пежо“ с рег. № ********, управляван от И. П.. В района на № 57 И. П. извършила маневра „ляв завой“ без да пропусне движещия се направо мотоциклет и станала причина за настъпване на ПТП. В резултат на инцидента И. И. загинал на място. Ищците загубили своето дете в разцвета на живота му. Изпитвали непреодолима тъга, чувствали се съкрушени, животът им се превърнал в мъчително съществуване.

Не можели да преодолеят загубата на детето си. Страните имали силна връзка, И. И. живеел в близост. Гражданската отговорност на водача на л.а. „Пежо“ към датата на процесния инцидент била застрахована от ответното дружество.

Претенция по чл. 380 КЗ за заплащане на обезщетение ищците предявили на 22.08.2023 г. По изложените съображения ищците претендират осъждане на ответната страна да заплати на всеки от тях обезщетение за претърпени 1 неимуществени вреди в размер на по 250 000 лв. за всеки от тях, ведно със законната лихва считано от 22.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В отговор ответникът не оспорва сключената застрахова „Гражданска отговорност“ към датата на инцидента. Посочва, че водачът на л.а. „Пежо“ не бил отговорен за настъпване на процесния инцидент, тъй като се касаело за случайно деяние, технически непредотвратимо. Наред с това посочва, че мотоциклетистът управлявал със значително завишена за пътния участък скорост, с което създал предпоставки за настъпване на инцидента. Ответникът сочи, че И. И. не е притежавал СУМПС категория „А“ и не е разполагал с технически умения да управлява мотоциклет. МПС е било технически неизправно и без регистрация в КАТ. Оспорват търпените от ищците болки и страдания, тъй като не били в близка връзка, при разпита по ДП 11236/2023 г.

СДВР ищецът заявил, че не знае кога синът му е закупил мотоциклета, къде го управлява и дали разполагал с изрядни документи. Твърди, че ищците били разведени. Посочва, че претендираното обезщетение не кореспондира на чл.

52 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищците се явяват лично и с адвокат Н..

Поддържат предявените искове. Ответникът, чрез юрк. С., оспорва исковете.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

И. Б.ов И., роден на 20.11.1996 г., е починал на 21.07.2023 г. Негови наследници по закон са родителите му Б. Д. И. и Б. К. И..

За установяване на механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите И. М. П., М. И. М. и С. Б. Г..

Свидетелката П. посочва, че през месец юли 2023 г. е участвала в пътен инцидент в с. Мрамор, като е управлявала лек автомобил „Пежо“. В с.

Мрамор, на кръстовище в близост до автомивка и офис на куриерска фирма „Еконт“, свидетелката е предприела маневра за ляв завой. Посочва, че е спряла движението на автомобила, подала е сигнал с ляв мигач, като срещу нея не е имало други участници в движението, и е започнала маневрата. Настъпил е удар в дясната част на автомобила; свидетелката е напуснала автомобила и е видяла, че ударът е бил с мотоциклетист, както и тялото на пострадалото момче. Потвърждава, че до момента на настъпване на удара не е видяла 2 насрещно движещия се мотоциклетист. Не може да заяви дали пред автомобила е имало друго превозно средство, което да е затруднило видимостта.

От показанията на свидетеля М. се установява, че при инцидента е бил пътник в лек автомобил „Пежо“, управляван от дъщеря му И. П.. Лекият автомобил се е движел „нормално“, като ударът е настъпил по време на предприемането на маневра ляв завой. Не е в състояние да заяви дали автомобилът е преустановил движението преди маневрата. Не е видял насрещно движещи се участници в движението, нито препятствия, които да ограничават видимостта пред автомобила. Свидетелят е видял мотоциклетиста едва след настъпването на удара.

Свидетелката С. Г. посочва, че през месец юли 2023 г. е пътувала със собствен автомобил, който се е движел зад автомобила „Пежо“. Свидетелката е преустановила движението на своя автомобил. Не си спомня дали движещият се пред нея автомобил е подал сигнал с ляв мигач преди да извърши завоя. Свидетелката е видяла как водачът на лек автомобил „Пежо“ предприема ляв завой, както и насрещно движещия се мотоциклетист.

Затворила е очите си, тъй като е било „ясно какво ще се случи“; когато ги е отворила, е видяла как мотоциклетистът прелита и пада на тротоара. По думите на свидетелката, почти целият автомобил „Пежо“ е навлязъл в платното, по което се е движел мотоциклетистът, преди настъпването на удара.

Съдът кредитира частично събраните гласни доказателства. От последващо приетите видеофайлове, на които процесният инцидент е заснет, вкл. оглед в съдебно заседание е видно, че същите не кореспондират на останалия доказателствен материал в частта, в която се твърди водачът на л.а.

„Пежо“ да е преустановила движението на автомобила преди да предприеме маневра „завой наляво“.

Разпитан по делегация, свидетелят Д.С.Й. сочи, че през 2003 г. е закупил мотоциклет „Хонда“, продал го през 2004 г. Мотоциклетът бил регистриран в КАТ и преминавал годишен технически преглед. Помни, че продал мотоциклета на момче на име Момчил, от гр. Велико Търново. Към датата на продажбата мотоциклетът бил в идеално състояние, без неизправности, годен за движение.

3

По делото е приета и неоспорена съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р А. М.. Експертът заключава, че смъртта на И.

Б.ов И. е настъпила в резултат на съчетана травма – множество тежки увреждания на глава, гръден кош, корем и крайници, довели до масивни вътрешни кръвоизливи и несъвместима с живота травматична кръвозагуба.

Между получените при процесното пътнотранспортно произшествие телесни увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.

В Комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица д-р А. М. и инж. М. М., вещите лица посочват, че в близост до трупа на И. И. е открита обезопасителна каска. Това дава основание да се приеме, че към момента на първоначалния контакт между лек автомобил „Пежо“ и мотоциклет „Хонда“ пострадалият е бил с поставена каска. При скорост на движение на мотоциклета към момента на удара – 107 км/ч – тялото на мотоциклетиста е било отхвърлено напред и вдясно спрямо първоначалната траектория, поради значителната кинетична енергия. Вещите лица посочват, че каската най-вероятно се е отделила от главата поради недостатъчно добро закрепване, в резултат на въртеливото движение на тялото по време на неговия полет и при последващ контакт на главата със земята.

Експертите подчертават, че наличието или отсъствието на каска върху главата на мотоциклетиста към момента на настъпване на критичните наранявания няма отношение към причината за смъртта. За конкретната черепно-мозъчна травма вещите лица уточняват, че закритата тъпа травма на главата – когато няма счупване на черепа – практически не може да доведе до летален изход и не представлява животозастрашаващо увреждане. Така вещите лица изключват пряка връзка между състоянието и закрепването на каската и настъпилия летален изход, като смъртта е резултат от тежките съчетани травми, а не от закритата тъпа травма на главата сама по себе си.

По делото са приети две съдебни автотехнически експерти, изготвени съответно от инж. М. М. и от инж. С. М.. Отликата в изложените изводи на двамата експерти се дължи на последващото попълване на делото с доказателства – изискване на видеофайлове от охранителни камери, находящи се по НОХД 1571/2025 на СГС, НО, 9 с-в, вкл. за момента на пътния инцидент, които доказателства не са били приобщени по делото при депозиране на 4 първоначалното заключение. Ето защо съдът приема, че достатъчно е обсъждането на експертизата на инж. М., изготвена при пълнота на доказателствения материал.

Вещото лице инж. М. посочва, че произшествието е настъпило на ул.

„Васил Левски“ в с. Мрамор, на хоризонтален, неравен и прав участък от пътя, при движение през деня, при ясно време и видимост на дневна светлина.

Пътната настилка в мястото на инцидента е била асфалтова и суха. Водачът И.

И. е управлявал мотоциклет „Хонда“ по ул. „Васил Левски“ в посока юг-север.

Лек автомобил „Пежо“, управляван от И. М. П., се е движела в обратната посока: север–юг и е предприел маневра – завой наляво към вход/изход на стопански обект. Скоростта на мотоциклет „Хонда“ към момента на удара е била приблизително 140 км/ч, като според анализа на видеозаписа тя се установява в диапазона 138–140 км/ч. Скоростта на лекият автомобил „Пежо“ в момента на удара е била около 21 км/ч, като от видеофайла е изчислена 21,38 км/ч. С оглед на посоките на движение и предприетите маневри, мотоциклетът се е движел направо по своето направление, а лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента при изпълнение на маневрата завой наляво.

Ударът е настъпил в предна дясна част на л.а. „Пежо 3008“ и в предната част на мотоциклет „Хонда ХЛ 750“. Спирачният път („опасна зона“) варира според скоростта и вида на превозното средство: при мотоциклет със скорост 140 км/ч – 178,46 м; при лек автомобил със скорост 21 км/ч – 8,85 м; при мотоциклет със скорост 50 км/ч – 32,12 м. Не са открити следи от гуми на мотоциклета. Експертът приема, че водачът на мотоциклета не е реагирал преди удара, тъй като скоростта преди и в момента на удара е идентична.

Според инж. М. сблъсъкът би могъл да бъде избегнат, ако първо премине движещият се направо мотоциклет, след което автомобилът извърши маневра завой наляво. Водачката на автомобила е имала техническа възможност да избегне произшествието, ако спре, за да пропусне насрещно движещия се мотоциклет. Водачът на мотоциклета също е имал техническа възможност да предотврати инцидента, ако се бе движил със скорост под 86 км/ч и бе минал зад лекия автомобил, без да променя скоростта си. В конкретната ситуация, от момента на навлизане на автомобила в лявата лента, мотоциклетистът не е имал техническа възможност да установи своевременно автомобила преди мястото на удара и, съответно, да избегне произшествието чрез екстрено спиране при отчетената скорост. Посочва се, че липсата на адекватна практика 5 и обучение води до забавени и неправилни реакции у неправоспособния водач – като неправилно дозирано спиране, грешки при преценка на дистанция и скорост, липса на умения за избягване на препятствия и неадекватна реакция в опасна ситуация. Отбелязва се, че обстоятелството, че мотоциклетът не е бил регистриран, не е доказателство за техническа неизправност. Регистрацията удостоверява минат първоначален технически преглед, спазване на всички нормативни изисквания и наличие на застраховка, но липсата й сочи само отсъствие на официален контрол и необезпеченост с документи, а не доказва конкретни технически дефекти в превозното средство. При липса на данни за техническото състояние на мотоциклета преди ПТП не може категорично да се приеме, че е налице техническа неизправност, допринесла за произшествието. Вещото лице подчертава, че при избраната скорост от страна на водача на мотоциклета – 140 км/ч – не е било възможно да бъде установено навлизането на лекия автомобил в лявата лента и избягването на инцидента чрез екстрено спиране – дори и при технически изправен мотоциклет.