Решение № 747 от 23.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 3625/2022
- Вид
- Решение № 747
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Вера Чочкова, Вилислава Янчева Ангелова, Тони Гетов
Цитирани разпоредби
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 55, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 118,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269, ал. 3 , т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.3 и т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281, ал.1, т.3 и т.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 747 гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Вера Чочкова
Членове:
Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603625 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С присъда от 21.06.2022г. по н.о.х.д. № 16395/2022 г. Софийски районен съд, НО, 9 състав е признал подсъдимия К. Н. Г. за виновен в извършването на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, като във вр. с чл. 54НК го е осъдил на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца , чието ефективно изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години. В тежест на подсъдимия на основание чл. 189, ал. 3 НПК в полза на Държавата на подсъдимия са присъдени направените по делото разноски- сумата от 587,08 лева ведно със сумата от 5 лева в полза на СРС за служебно издаден изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение от упълномощения защитник на подсъдимия- адв. Р. р. С.- САК , с която се иска да се отмени постановената присъда и подсъдимият да бъде оправдан по внесеното обвинение, алтернативно да се приложи чл. 55, т. 2 НК и определяне на наказание „Пробация“. Излагат се аргументи, че подсъдимият Г. е с чисто съдебно минало. Защитата не приема изложеното в мотивите на първоинстанционният съд, че невъзстановяването на щетата е отегчаващо обстоятелство като се сочи на факта, че подсъдимият няма доходи и е наркотично зависим. Адв. С. заявява, че деянието било улеснено, тъй като инкриминираната вещ била забравена и без надзор и реално не била отнета от пострадалата; Защитата оспорва и извода на СРС за „изградени престъпни 1 навици“ у подсъдимия, тъй като не са събрани доказателства за това. Защитата сочи на обстоятелството, че подсъдимия Г. не се е укривал и пред полицейските органи е направил самопризнание.
В разпоредително заседание от 19.09.2022г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че присъдата е атакувана в срок и е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на инстанционен контрол. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване , не се налага разпит на свидетели или събиране на други доказателства като няма и такова искане от страна на жалбоподателя.
Пред въззивната инстанция в заседание от 07.11.2022г. подсъдимият К. Н. Г. -не се явява, явява се повереникът му адв. Р. р. С.- САК. За подсъдимият призовката, върната в цялост с отбелязване, че адресът е посетен по различно време на 23.09, 14.10,25.10.2022г. като лицето не е открито като и че по сведение на живущите лицето на живее на адреса. Съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 269, ал. 3 , т. 1 НПК като подсъдимият не е намерен на посочения от него адрес, променил е същия без да уведоми съдебния орган за това като неявяването му няма да попречи за разкриване на обективната истина.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на подсъдимия адв. Р. р. С.САК поддържа жалбата и допълнението към нея. Пледира определеното наказание да бъде заменено с „Пробация“.
Прокурорът оспорва въззивната жалба, счита присъдата за правилна и обоснована, както и че наказанието е индивидуализирано правилно като са съобразени смегчаващите и отегчаващите обстоятелства , съотнесени с целите на наказанието по чл.36НК.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и аргументите, изложени в съдебно заседание от страните, и след като на основание чл. 314 от НПК провери служебно изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следнотоделото е разгледано от първоинстанционния съд по общия ред; не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на първоинстанционното производство.
Присъдата на Софийски районен съд е постановена при ясна, безспорно установена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства, доказателствени средства и приобщени веществени доказателства. Събраната по делото доказателствена маса е обсъдена обективно, всестранно и пълно, което е позволило изграждането на правилни и обосновани правни и фактически изводи от страна на първостепенния съд.
Въз основа на собствен анализ на събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства, въззивната инстанция приема за достоверна установената от първостепенния съд фактическа обстановка. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени направените в 2 първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори на наведените доводи във въззивната жалба /Решение № 372 от 01.10.2012 година по Н. Д. № 1158 по описа за 2012 година на Върховния касационен съд, Наказателна колегия, ІІІ Наказателно отделение; Решение № 181 от 2012 г. на ВКС, І Н.
О.; Решение № 513 от 2013 г. на ВКС, І Н. О.; Решение № 371 от 2016 г. на ВКС, ІІІ н. о. /.
Липсват обаче аргументи, които да опровергават постановената присъда, както и аргументи, които вече да не са получили отговор от първоинстанционния съд в неговите мотиви. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият К. Н. Г. е роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, безработен, неженен, средно образование с настоящ адрес - гр. София, ж.к. **** и адрес за призоваване - гр. София, ж.к. „****, ателие, с ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. бил наркотично зависим като към 23.03.2017г. се намирал в терапевтична хероинова ремисия и посещавал метадонова програма за лечение при ЕТ „АИПСПМП - д-р А.К.“. Наркотичната зависимост не е психоза и не се приравнява към разстройство на здравето.
На 23.03.2017г. около 12.00 часа свидетелката П.П.Г. заедно със сестра си и децата им посетили заведение „Мак Доналдс“, находящо се в гр. София, бул. ****. Свидетелката Г. и придружаващите я седнали във откритата част на заведението и хапнали. По същото време в заведението се намирали свидетелката Е.Ю.К. и подсъдимият К. Н. Г., които живеели на семейни начала. Те седели на съседната маса като по време на престоя си в заведението свидетелката Г. визуално възприела подсъдимия Г., който се намирал на около половин метър от нея и бил висок, гологлав, слаб, със синя тениска и кожено яке. Свидетелката Г. извадила дамската си чанта -тип спортен сак с надпис „Nike“от багажника на бебешката количка и я сложила на стол до себе си. В момента, в който свидетелката К. отишла до тоалетната, Г. и придружаващите я лица напуснали заведението като свидетелката Г. забравила дамската си чанта. Подсъдимият К. Н. Г.,който седял сам на съседната маса, забелязал оставената на стола чанта на Г.. Веднага след като Г. напуснала заведението ,подсъдимият Г. се насочил към чантата, отворил я и извадил от нея телефон с розов калъф, който прибрал в джоба си. Действията на подсъдимия Г. били забелязани от свидетелката В.В.С. -служителка в „Мак Доналдс“, която видяла как подсъдимият Г. рови в чантата и прибира в джоба на якето си мобилен телефон. С., която също се била насочила към освободената маса, попитала Г. на кого е чантата, а подсъдимият заявил , че е на 3 приятелката му, след което взел чантата и напуснал заведението. Инкриминираната чанта била тип спортен сак с надпис „Nike“ на стойност 55,30 лева като в нея се намирали освен извадения от подсъдимия Г. мобилен телефон марка „Huawei“, модел „P8 lite Dual“ на стойност 293.22 лева, така и следните вещи - портфейл от изкуствена кожа на стойност 6.00 лева, гръб за мобилен телефон, розов на цвят на стойност 4.00 лева, 5 броя ключове с единична цена 2.00 лева, на обща стойност 10.00 лева, кутийка с форма на сърце на стойност 1.00 лева, сребърен пръстен с тегло 4,5 грама на стойност 28.00 лева, комплект гримове на стойност 15.00 лева и сума в размер на 260.00 лева. Сумата от 260.00 лева представлявала изплатеното месечно обезщетение за майчинство на свидетелката Г.. След като свидетелката К. излязла от тоалетната, тя не открила подсъдимия Г. и се прибрала сама в дома си. Минути след като напуснала заведението свидетелката Г. установила липсата на чантата си и се върнала в него. От служителката В.В.С. Г. разбрала , че чантата и била взета от мъж, представил се за неин съпруг.
На следващия ден, 24.03.2017г. свидетелката К. открила в дома си , в джоба на якето си инкриминирания телефон и пръстена с розов камък, като впоследствие подсъдимият и признал, че е е взел чанта пред заведението „Макдонадлдс“ като пред служител на заведението заявил, че чантата е на жена му. К. видяла само част от инкриминираните вещи.
Подсъдимият Г. се разпоредил с инкриминираните вещи като мобилния телефон марка „Huawei“, модел „P8 lite Dual“заложил в заложна къща „Доверие“, находяща се в гр.София, бул. „Александър Стамболийски“ срещу сумата от 85.05 лева, където след изтичане на срока на залога телефонът бил продаден. Част от останалите вещи Г. изхвърлил, а сребърния пръстен с розов камък и гримовете дал на майка си.
Свидетелката Г. подала жалба в полицията. С протокол за доброволно предаване от 04.09.2017г. подсъдимият Г. предал на разследващите органи сребърен пръстен с розов камък с тегло 4,5 грама на стойност 28.00 лева.
По делото е назначена и изготвена СОЕ, видно от която общата стойност на инкриминираните вещи е в размер на 672,52лева, а МРЗ е в размер на 460 лева.
По делото е назначена и изготвена СПЕ, видно от която подсъдимият Г. страда от синдром на зависимост към хероин в терапевтична ремисия, но към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. По делото и назначена и изготвена СПЕ на свидетелката К., видно от която същата страда от зависимост от опиеви производни и психостимуланти в период на ремисия , поради което притежава свидетелска годност.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след извършен пълен и обективен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, при което за въззивния съд не са налице основания за изменение на възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка относно съществените и правно значими за правилния изход на делото факти – наличието на престъпление, участието на подсъдимия К. Н. Г. в инкриминираното деяние, механизма на извършването му и настъпилия противоправен резултат.
4
Правилно контролираният съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: гласните доказателствени средства: частично от обясненията на подсъдимия К. Н. Г., дадени в хода на съдебното следствие; от показанията на свидетелката П.П.Г. от разпит от 12.06.2017 г. на л.72, прочетени частично по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК и от показанията на свидетелката от съдебната фаза на производството; показанията на свидетелката Е.Ю.К. от 04.09.2017г. / л.79 ДП/, прочетени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 и т.5 НПК (изцяло) и от показанията й от разпит пред съдия от 25.05.2021 г., прочетени изцяло на основание чл.281, ал.1, т.3 и т.5 НПК; показанията на свидетеля С.П.Р. от 04.09.2017 г.
(изцяло) на л.85 ДП, прочетени изцяло по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК; показанията на свидетелката В.В.С. от 06.11.2017 г., от 15.12.2017 г. и от 20.09.2018 г., частично прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2 НПК (изцяло) и от показанията на свидетелката от съдебната фаза на производството; приобщените писмени доказателства справка за ИМЕИ на телефон; договор за кредит за покупка на телефон от 14.02.2017 г.; заложен билет; справка по ЗЕС; медицински документи на л.157;приобщените писмени доказателствени средства: заповед за задържане за срок от 24 часа; протокол за доброволно предаване ; справка за съдимост с бюлетин към нея; заключенията на експертизите и други документи, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Протоколът за доброволно предаване от 04.09.2017г. е ценно писмено доказателствено средство, тъй като самият подсъдим Г. лично и доброволно предава на разследващия орган една от инкриминираните вещи- пръстен с розов камък и печат от вътрешната страна. За установяване на реалната фактическа обстановка от значение е и приобщения в хода на ДП протокол за доброволно предаване от 04.09.2017г , с който свидетелят С. Р. предава заложния билет, с който подсъдимият Г. е заложил инкриминирания мобилен телефон.
Разпечатката съдържа 32 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aeca9f62-5797-4581-83d7-6fc2165541d2