Определение № 1650 от 14.06.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно частно гражданско дело 1915/2023
- Вид
- Определение № 1650
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 14.06.2023
- Състав
- Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева, Светлана Калинова, Росен Василев, Николай Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл.135, ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.1, т.6 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2, ал.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1650 гр. София, 14.06.2023 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД И ВЪРХОВНИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, СМЕСЕН
ПЕТЧЛЕНЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове:
Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
Росен Василев
Николай Ангелов като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Частно касационно гражданско дело № 20238003101915 по описа за 2023 година
Производството е по чл.135, ал.5 АПК.
Образувано е по спор за подсъдност между Окръжен съд-Плевен и Административен съдПлевен за това кой е компетентен да разгледа искова молба вх. № 6362/04.05.2022 г. на А.
А. А..
А. А. е предявил срещу Окръжен съд-Варшава, Полша, иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000000 евро с период на формиране 01.07.2017 г. – 01.05.2022 г. и с твърдение, че не му били групирани присъдите по европейските закони и му било увредено здравето, защото не му била направена операция на дебелото черво – пролапс на ректума /уточнителна молба от 29.06.2022 г./. Твърдял е, че е имал три присъди за деяния от 2008 г., 2015 г. и 2012 г. От месец януари 2018 г. кумулациите били забранени в Полша.
С определение № 2226 от 04.11.2022 г. по адм.д. № 386/2022 г. на АС-Плевен производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд-Плевен.
Прието е, че предявеният иск е по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ и съгласно чл.2, ал.3 ЗОДОВ искът се разглежда по реда на ГПК и родово компетентен с оглед цената на иска е окръжният съд.
Местно компетентен е ОС-Плевен, тъй като ищецът пребивава в затвора в [населено място].
По образуваното гр. д. № 786/2022 г. на ОС-Плевен е била допусната правна помощ на ищеца. С молба вх. № 11714/19.12.2022 г. назначеният адвокат Л. П. е подала в съда искова молба, в която е посочила като ответник ГД „Изпълнение на наказанията“. Твърди се 1 наличието на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.1, вр. ал.2 ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се чрез бездействие – чрез неосигуряване на необходимото медицинско обслужване и лечение, неизплащане на необходимата операция, както и действия – унизително отношение. С определение № 1763/21.12.2022 г. съдът е разпоредил да се изпрати на ищеца препис от коригираната искова молба с указания да я подпише, ако е съгласен с нея и да я върне в съда. С молба вх. № 141/05.01.2023 г. ищецът е посочил, че е запознат с определението на съда и сочи имената на двама свидетели.
С определение от 18.01.2023 г. по гр. д. № 786/2022 г. на ОС-Плевен производството по делото е прекратено и е повдигната препирня за подсъдност пред смесен петчленен състав на ВКС. Прието е, че коригираната искова молба отразява действителната воля на ищеца и тя обосновава отговорност на държавата за дейност на администрацията – чл.1 ЗОДОВ.
Съдът се е позовал и на т.8 от ТП 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС.
С определение № 223 от 15.02.2023 г. по гр. д. № 318/2023 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС е определено, че компетентен да се произнесе по исковата молба на А. А. А. е Административен съд-Плевен.
След връщане на делото в административния съд е постановено определение № 533/10.03.2023 г., с което като ответник е конституирана Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, разпоредено е изпращане на препис от исковата молба и уточняващата молба на ответника и делото е насрочено в открито съдебно заседание. Делото е частично прекратено по отношение на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за периода 10.05.2022 г. – 19.12.2022 г.
С „жалба“ № 1693921 от 22.03.2023 г. ищецът е поискал да му бъде определен компетентен адвокат, тъй като неговата претенция е друга – иск срещу ОС-Варшава за обезщетение на вреди от неприлагане на европейското законодателство за кумулиране на наказанията по няколко присъди. Последвала е молба от адвокат Л.П. за освобождаване от задълженията й на служебен защитник.
С определение № 712/04.04.2023 г. АС-Плевен е освободил адв. Л. П. и е поискал от АК-П. определяне на друг служебен защитник. С определение № 762/12.04.2023 г. е назначен нов служебен защитник адв. П. И. А..
Със заявление вх. № 2281/18.04.2023 г. новият служебен защитник е заявил, че се поддържа първоначалната претенция, насочена срещу ОС-Варшава за неимуществени вреди вследствие неприложена кумулация на присъди за периода 01.08.2017 г. – 01.05.2022 г.
Междувременно на 11.04.2023 г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от конституирания ответник ГД „Изпълнение на наказанията“.
С определение № 830/26.04.2023 г. по адм. д. № 386/2022 г. на АС-Плевен производството е прекратено и делото е изпратено по компетентност на ОС-Плевен. Прието е, че искът не е подсъден на административните съдилища, тъй като не е по чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ.
С определение № 623 от 03.05.2023 г. по гр. д. № 307/2023 г. на ОС-Плевен производството по делото е прекратено и е повдигната препирня за подсъдност пред петчленен състав на ВКС и ВАС. Съдът е приел, че в хода на отстраняване на нередовности на исковата молба не 2 е допустимо съгласно чл.214 ГПК, който в случая се прилага и от административния съд, да се правят едновременно изменение на обстоятелствата, на които се основава иска, и на ответника, тъй като на практика с това се предявява нов иск. Затова, независимо от депозираната молба от 18.04.2023 г. от адв. А., производството следва да продължи по предявения иск по АПК, за което е налице и произнасяне на 5-членен състав на ВКС и ВАС.
Приемането на обратното би довело до злоупотреба с права, тъй като ищецът след всеки нов назначен му служебен защитник може да заявява различна воля по делото и да променя многократно предмета на спора и неговата подсъдност.
Настоящият смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по чл.135, ал.5 АПК приема, че компетентен да се произнесе по исковата молба на А. А. А. е Административен съд-Плевен.
Съображенията са следните:
Постъпилата в съда искова молба на А. А. е била нередовна, но след допуснатата правна помощ и назначаването на адв. Л.П. нередовностите са отстранени. Препис от тази искова молба е връчен на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ и по делото е постъпил писмен отговор. В съответствие с внесеното от адв. П. уточнение е определен и предметът на делото, а оттам и компетентният съд – Административен съд-Плевен.
Съгласно чл.144 АПК за неуредените въпроси в дял III-ти, дял Х – Общи правила, административният съд прилага Гражданския процесуален кодекс. На това основание при разглеждане на искови молби административният съд прилага специфичните правила по ГПК, включително и правилата на чл.214 ГПК, касаещи изменението на иска. Съгласно чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно.
Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.
Както в практиката на ВКС, така и в практиката на ВАС се приема, че по реда на чл.214 ГПК не може да се предявява нов иск – в този смисъл са например определение № 9725 от 28.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8848/2021 г., III о., определение № 12996 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10796/2020 г., III о., решение № 15852 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7505/2009 г., III о. До нов иск би се достигнало например когато се добавя нов период на претенцията за обезщетение на вреди /първото определение/; едновременно изменение на основанието и петитума на иска /посоченото решение/, или при добавяне на нов иск срещу същия ответник. Специфична хипотеза на допустимо изменение на иска чрез добавяне на нов иск срещу същия ответник е разгледана в т.2В на ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК, но тази хипотеза в случая не е налице.
Когато повторно преценява своята компетентност с оглед постъпило искане на ищеца за изменение на иска, административният съд първо следва да прецени доколко това изменение е допустимо. Дори и по искане на ищеца административният съд не може да допусне по реда на чл.214 ГПК такова изменение на предявения иск, при което да се промени едновременно основанието и петитумът /чрез насочване на иска срещу друг ответник/. Липсата на възможност за изменение на иска означава липса на възможност за 3 промяна на компетентността на административния съд като съд, който следва да се произнесе по съществото на правния спор, още повече когато тази компетентност вече е определена по реда на чл.135, ал.5 АПК.
Ако ищецът прецени, че не поддържа иска, който се разглежда в административния съд, той може да се откаже или да оттегли исковата молба, при което делото по този иск ще бъде прекратено.
Ако ищецът прецени, че изначално е предявил два различни иска – за обезщетение на неимуществени вреди поради неизпълнение на задължение на съда /Окръжен съд-Варшава, Полша/ да кумулира наказания за две или повече извършени от него престъпления, и иск за обезщетение на неимуществени вреди от това, че не му е оказана адекватна медицинска помощ при изтърпяване на наказанието в затвора в Белене, и че по първия иск съдът не е образувал производство, тогава административният съд следва да предприеме необходимите действия за уточняване на претенциите по двата иска и за разделянето им, при което първият иск може да бъде препратен за разглеждане на общия съд, но не и втория. При едно такова разделяне на иска общият съд ще прецени дали е международно компетентен да се произнесе по съществото на спора.
Воден от изложеното, петчленният състав на ВКС и ВАС по чл.135 ал.5 АПК ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба вх. № 6362/04.05.2022 г. на А. А. А., с внесено уточнение с молба вх. № 11714/19.12.2022 г. на адвокат Л. П., приложена на стр. 44 по гр. д. № 786/2022 г. на ОС-Плевен, е Административен съд-Плевен.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на АС-Плевен за произнасяне по исковата молба.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3. _______________________
4. _______________________
4