Решение № 683 от 16.07.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 683

*******, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241720100554 по описа за 2024 година

Предявен е от Р. В. И., ЕГН ********** с ************** срещу „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б иск с правно основание чл. 463 КЗ вр. с чл. 459, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 22932,00 лева – главница, представляващи застрахователно обезщетение за трудова злополука, изразяващо се в оставащата, но неплатена сума, до пълния размер на застрахователното покритие - 7 брутни годишни трудови възнаграждания, търпени вследствие на трудова злополука от ********, довела до инвалидизация на ищеца, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на произнасяне по заведената доброволна претенция - 18.03.2022 г. до окончателното заплащане на присъдената сума.

В подадената искова молба ищецът Р. В. И. твърди, че между него и дружество „ГОГО“ ЕООД бил сключен трудов договор от *******. и ищецът бил назначен на длъжност *********. Поддържа, че на ******** около ******* при изпълнение на служебните си задължения в ***************** ******* изгубил на контрол над телфера, следствие на което ***** му ********* бил ****** от пренасяната стоманена ролка, с тегло около четири тона. Сочи, че за лечение на причинените увреждания - полифрагментна фрактура на ****** на ********** в проксималната част били извършени множество оперативни интервенции. Сочи, че вследствие сочените увреждания е неработоспособен от момента на настъпване на злополуката до настоящия момент. Поддържа, че с Разпореждане, Изх.№ 5104-1331/17.08.2021 г. на ТП на НОИ-Перник злополуката е квалифицирана като трудова такава по чл. 55, ал. 1 от КСО. Навежда твърдения, че на *******, предявил към ответното застрахователно дружество, с което работодателят 1

„ГОГО“ ЕООД имал сключена задължителна застраховка „Трудова злополука", полица № ************ доброволна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за търпените вреди, вследствие от описаната трудова злополука в пълния размер на застрахователно покритие, а именно - 7 брутни годишни трудови възнаграждения, равняващи се на 54 600,00 лв.

Поддържа, че ответното дружество заплатило претенцията частично – до сумата 31688,00 лева поради неправилно определена от Застрахователномедицинска комисия на ответника 58 % трайна загуба на работоспособността.

Счита, че загубата на работоспособността е 100 % и сумата следва да бъде заплатена в пълния исков размер. При тези твърдения е мотивиран правен интерес от заявения иск и ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати определеното застрахователно обезщетение ведно със законната лихва и сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД , редовно уведомен, подава писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Оспорва претенцията като нередовна и неоснователна. Прави възражение за местна неподсъдност на делото пред Районен съд – Перник и счита, че е приложима общата местна подсъдност по седалище и адрес на управление на ответника – Софийски районен съд. Сочи, че е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 31688,00 лева с оглед становище на застрахователната експерта комисия, която потвърдила 58 % трайно намалена работоспособност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори по делото и с приетия за окончателен доклад по делото са обявени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата досежно наличието на трудово правоотношение между ищеца и неговия работодател респ. относно наличието на сключен договор, покриващ риска „трудова злополука“, сключен между работодателя на ищеца и ответника – застраховател, че в срока на действие на договора за застраховка ищецът е претърпял злополука, която е квалифицирана като трудова такава, че е предявил претенция към ответника застраховател за заплащане на обезщетение на причинените трудовата злополука вреди, по която е направено плащане в размер на 31688,00 лева.

По делото е представено експертно решение на ТЕЛК от ******, съгласно което на ищеца е определен процент на трайно намалена работоспособност в размер на 74 % без чужда помощ, поради изкълчване на ************.

Следва да се има предвид, че съгласно т. 3.2 от Застрахователния договор, при инвалидност от трудова злополука, на застрахования се изплаща процент от застрахователната сума, равен на процента инвалидност, определен от ТЕЛК/НЕЛК, ЦЗМК при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. В тази насока е и нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите по риска "трудова злополука". Размерът на дължимото обезщетение се определя съобразно чл. 8, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ - не 2 по-малко от седемкратния размер на годишната брутна работна заплата на съответния работник или служител. Доколкото трайно намалена работоспособност на ищеца е установена от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността /ТЕЛК/ не следва да се прилага предвиденото в т. 42 от ОУ към договора, че процентът инвалидност задължително се определя от Централна застрахователно-медицинска комисия на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД.

Страните не спорят, че брутната работна заплата на ищеца към датата на сключване на договора за застраховка възлиза на сумата от 650,00 лева. респ. сумата като аритметично изражение на годишна база е в размер 7800,00 лева.

Нейният седемкратен размер /минималната граница, поставена от наредбата/ възлиза на 54600,00 лева. Съобразно процента установена трайно намалена работоспособност се дължи сума 40404,00 лева. Ответникът е извършил плащане на сумата от 31668,00 лева, поради което искът подлежи на уважаване 8736,00 лева като за горницата до пълния предявен размер 22932,00 лева следва да се отхвърли като неоснователен. Дори състоянието на ищеца да се е влошило след освидетелстването, не се следва по-висок процент на обезщетението, доколкото не се твърди и не се установява такъв да е установен от съответния компетентен орган на медицинската експертиза на работоспособността.

При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази насока, и двете страни имат право на разноски.

В полза на процесуалния представител на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, доколкото по делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено предоставяне на безплатна адвокатска помощ и на какво основание.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид своевременно направеното искане в тази насока, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 100,00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия. Съобразно отхвърлената част от исковете, следва да се присъди сумата от 38,10 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Перник сумата от 349,44 лв. –държавна такса.

Водим от горното, настоящият състав на Районен съд – Перник РЕШИ:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б ДА ЗАПЛАТИ НА Р. В. И., ЕГН ********** с ************** на основание чл.

3

463 КЗ вр. с чл. 459, ал. 1 КЗ сумата от 8736,00 лева, представляващи застрахователно обезщетение за трудова злополука от ********, довела до трайно намалена работоспособност на ищеца в размер на 74 % без чужда помощ, установена с Експертно решение на ТЕЛК от ******, ведно със законната лихва върху присъдената сума от датата на произнасяне по заведената доброволна претенция - 18.03.2022 г. до окончателното заплащане на присъдената сума като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 22932,00 лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Р. В. И., ЕГН ********** с ************** ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 38,10 лева – разноски в производството пред ПРС.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша” № 89Б да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд – Перник сумата от 349,44 лева – дължима държавна такса в производството пред ПРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________ 4