Определение № 379 от 29.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Варна, 29.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Частно наказателно дело № 20263100200818 по описа за 2026 година

Производство по реда чл. 243, ал. 4 от НПК.

С постановление от 24.04.2026 г., ВОП на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 от НПК е прекратила ДП № 169 / 2021 г. по описа на ОСлО - ОП Варна, водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че в хода на досъдебното производство не били събрани безспорни и категорични доказателства за извършено престъпление.

Срещу така цитираното Постановление е подадена жалба от пострадалите В. Д., И И. и Д. И., на основание чл. 243, ал. 3 от НПК, с която се иска отмяна на прокурорския акт и продължаване на разследването. Сочи, че от събраните по делото доказателства можело да се направи извод, че автор на престъплението е длъжностно лице от дружеството работодател на починалия К.Й.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, неоснователна поради следното:

Наказателното производство е водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК. В атакуваното Постановление на ВОП е изложена подробна фактическа обстановка, която се споделя изцяло от настоящия състав на съда и преповтарянето и е безпредметно. ДП е връщано за доразследване от ВОС и при изпълнение на указанията е изготвена пожаротехническа експертиза, заключенията на която са подробно обсъдени в постановлението.

Посочената фактология се приема и от жалбоподателите, доколкото жалбата е насочена срещу направените от прокурора правни изводи именно въз основа на тази установеност.

Съдът в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа обстановка са изводите на представителя на ВОП приемайки, че деянието по чл. 123, ал. 1 от НК е обективно и субективно несъставомерно.

Категорично по делото не може да се приеме наличието на виновно поведение на лице, което да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилият съставомерен резултат - смъртта на Й, поради което и отправените упреците 1 към изводите на държавното обвинение са неоснователни.

Не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че допуснатите нарушения от страна на работодателя са в пряка причинно– следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.

Първо следва да се уточни, че причината за възникване на пожара е пропиване и наслояване на кислород в памучния гащеризон, с който е бил облечен пострадалия. При това положение и най-малката искра би довела до изключителна линейна скорост и мигновено горене, както впрочем се установява от всички доказателства по делото. При търсене наказателна отговорност в случая, следва да се изясни, кой е имал задължение да обезопаси техническите прибори, кой е разпоредил извършването на огневи дейности, направен ли е инструктаж за тях, има ли издаден акт за извършване на огневи работи и т.н.

Още отговора на първия въпрос, обезсмисля изследване на другите, доколкото по делото безспорно е установено, че огневи дейности са планирани и изпълнени от екипа предния ден. За деня на инцидента - 14.12.2021 г. е следвало да се извършват единствено механични дейности – избиване на шпилки с чук и шило. Предприетата работа от св. С и пострадалия Й за отстраняване на шпилките чрез огневи дейности, не са планирани, не са съгласувани със техническия ръководил на дружеството изпълнител, респ. такъв вид дейност не им е възлагана. Това, че те са преценили и след собствено решение са предприели огнева работа, не може да бъде отнесено към неизпълнение на задължение на лице, натоварено да обезпечи работния процес свързан с огневи дейности.

Всичко това мотивира съда да приеме, че Й се е самонаранил и единствено неговите действия са довели до леталния изход. Към неговото настъпване трети лица нямат отношение.

При това положение е видно, че по делото не са събрани доказателства, даващи възможност за изграждане на извод относно факта, че има извършено престъпление и е изчерпан потенциала на разследването, от което следва и извод за наличие на основания за прекратяване на наказателното производство. Това е довело до вътрешното убеждение на прокурора за несъстоятелност на бъдещо обвинение, водещо и до невъзможност за повдигане на такова, чрез съответния процесуален способ – обвинителен акт.

Именно това убеждение не може да бъде ревизирано от съд или по точно, не може съдът указва на прокурора, че наличните доказателства са достатъчни за внасяне на обвинителен акт. Няма как съдът, в рамките на тази проверка да направи анализ на процесуалните действия и доказателствата, респ. да задължи прокурора да ги ползва като доказателство за определени факти. На този процесуален етап от наказателното производство, това е в пряка колизия с основните правомощия на държавното обвинение, произтичащи както от процесуалния закон, така и от Конституцията на Р България.

С оглед горепосоченото съдът счита, че постановлението на ВОП, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 169 / 2021 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна се явява законосъобразно и като такова, следва да 2 бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 24.04.2026 г. на Варненска окръжна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство по ДП № 169 / 2021 г. по описа на ОСлО - ОП - Варна.

Определението подлежи на обжалване в СЕДЕМ дневен срок от съобщението пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3