Решение № 5066 от 16.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5066 гр. Пловдив, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330103389 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от И. Г. Ф. срещу Я. Г. Ш., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 19500 лв. за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и мъки от причинените телесни повреди, от които 9000 лева за причинено ***, 3000 лева – за причинено счупване на ***, 3000 лева – за причинена ***, 2000 лева – за причинен травматичен оток по ***, охлузвания по ***, сумата от 2500 лева – неимуществени вреди от преживян ***, ведно със законната лихва върху главниците от датата на деликта – 22.12.2020 год., както и сумата от 400 лева – имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар по досъдебно производство № 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив, всички те причинени вследствие на извършено от Я. Г. Ш. срещу И. Г. Ф. на 22.12.2020 год. престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.02.2024 год. до окончателното изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че поради нанесени му удари в гр П., до стоянка на таксита, срещу ***, на *** год., от ответника, му били причинени сътресение на ***. За така нанесените телесни повреди ответникът бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК с влязло в сила Решение № 800 от 14.02.2022 год., постановено по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив. Твърди се също и че вследствие на причинените повреди, ищецът който бил по професия ***, повече от месец, се чувствал неудобно, изпитвал срам да се покаже пред пациенти с подуто и *** *** и избит ***. Това му състояние с оглед 1 упражняваната от него професия то принудило до ограничи контактите си, да стои в дома си и да не води трудов и социален живот до пълното си оздравяване и поставяне на ***. Сочи, че освен твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в *** вследствие на причинените му телесни повреди, претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева по воденото във връзка с инцидента досъдебно производство 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив.

По изложените съображения моли за уважаване на иска и присъждане на разноските, сторени в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че ищецът сам бил предизвикал с поведението си реакцията на ответника, която била преувеличена и се изразявала само в бутането му, като по този начин бил допринесъл за причинените му вреди. Отрича той да му е причинил ***. Оспорва се размера на претендираното обезщетение като завишен и неотговарящ на социалния стандарт и икономическото положение в страната, както и на степента и интензитета на причинените телесни повреди. Сочи, че коронката на зъба е оправена на следващия инцидента ден, а сътресението на *** било много леко.

Оспорва на ищеца да е изпитвал ***, както и да не е полагал труд в твърдения период. Оспорва и ищецът да е направил разходи за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство, тъй като след като е бил свидетел адвокатска защита не му била необходима. Прави възражение за давност за претендираното обезщетение за забава. Изразява съгласие, ако съдът намери, че е причинил болка и страдание на ищеца, да заплати обезщетение в размер на 2500 лева. Иска от съда постановяване на справедливо решение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

По настоящото дело е прието за послужване АНД № 8329/2021 г. на РС Пловдив, V н.с., ведно с приложените към него материали по досъдебното производство и ВАНД № 1620/2022 год. на ОС Пловдив и ВЧНД 269/2022 год.

С Решение № 800 от 14.02.2022 год., постановено по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив, потвърдено с Решение № 341 от 22.12.2022 год. по ВАНД 1620/2022 год. на ОС Пловдив, ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.1 от НК за това, че на 22.12.2020 год., по хулигански подбуди, е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като е причинил ***, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1, вр. с ал. 1 от НПК, вр. с чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл.

130, ал. 1 от НК, е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1200 лева.

Видно от лист от преглед на пациент от 22.12.2020 год., допълнителен преглед за лист за преглед на пациент от същата дата, лист за консултация от 22.12.2022 год., резултат от образно-диагностично изследване по отделение по 2 образна диагностика от 22.12.2020 год., както и СМУ № 1257/29.12.2020 год., фиш за спешна медицинска помощ от 22.12.2020 год. всички, издадени на ищеца във връзка с инцидента от 22.12.2020 г., се установява, че при прегледа му са констатирани следните увреждания – *** **** ***, за които увреждания *** в издаденото СМУ 1257/2020 год. съобщава, че е възможно да са получени по начин и време както сочи ищеца, а именно – нанесен побой от непознат мъж, който го удрял с юмруци в областта на главата. Видно от обективните данни, изложени в СМУ към датата на прегледа от *** – 29.12.2020 год., Ф. е бил с възстановена коронка на ***, което е извършено по данни на самия Ф. на 23.12.2020 год.

От приложените по досъдебно производство 128/2021 год. по описа на 02 РУ ОДМВР Пловдив Договори за правна защита и съдействие /л.120 и л.149а от ДП/ се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 400 лева за оказано му процесуално представителство при предявяване на материалите по приключилото разследване по производството, в качеството му на пострадало лице.

Видно от приета по делото справка за лицето И. Г. Ф., неоспорена от ищцовата страна, се установява, че същият е *** в множество търговски дружества.

Съдът не следва да коментира извадки от интернет форуми, представени с отговора на исковата молба /л.32,33/, тъй като същите отразяват субективни възприятия от неизвестни лица и не са носители на обективни данни относно личността на ищеца.

Не следва да се коментира и представената с исковата молба съдебно медицинска експертиза, изготвена за нуждите на воденото по случая досъдебно производство, тъй като същата не представлява годно доказателствено средство по смисъла на ГПК, тъй като противоречи на принципа за непосредственост в процеса.

По делото е разпитан свидетеля М. Л., от чиито показания се установява, че ищецът ръководи *** и лично контактува и обслужва пациенти. Установява се, че непосредствено след инцидента на 22.12.2020 год. ищецът е бил с ***, две – три седмици след процесния случай е бил леко ***, поради което и близо месец не е посещавал местоработата си. Съдът дава вяра на така изложеното от свидетеля, тъй като се подкрепя от представената от ответника справка за трудовата заетост на ищеца, от приложените медицински документи, както и Решение на съда по АНД 8239/2021 год. Съдът не цени показанията на свидетеля в частта, в която съобщава, че непосредствено след инцидента ищецът е бил с избит зъб, а 2-3 седмици като се е видяла ищеца, същият й е съобщил, че ще си прави коронка на зъба, тъй като видно от изложеното в СМУ 1257/2020 год., а и обясненията на самия Ф., дадени в хода на полицейската проверка по процесния инцидент, на ищеца не му е бил избит ***, а е *** такъв, видно от приложената медицинска документация, а същият още на 23.12.2020 год. е потърсил помощ от стоматолог и му е била поставена такава.

Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът достигна до 3 следните правни изводи:

Безспорно по делото се установи твърденият деликт – побой, от дата 12.20.2022 г., извършен от страна на ответника Я. Ш. спрямо ищеца И. Ф., както и вината на делинквента. Последното се доказва от постановеното и влязло в сила Решение № 800 от 14.02.2022 год., постановено по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив, приетото с което решение на основание чл. 300 ГПК е задължително за настоящия граждански съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази насока съдът съобрази и задължителните указания в т. 15 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съгласно които решението, постановено по реда на чл. 78а от НК, се приравнява на присъда, когато се касае до въпроса за гражданските последици от деянието. Пак от приетото с посоченото решение по чл. 78а НК, както и от представеното СМУ № 1257/2020 год., а и разпита на св. Лесичева се доказва, че в резултат на противоправното поведение на ответника Ш. са произтекли неимуществени вреди за ищеца, а именно - *** – така както е прието с постановеното по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив, V н.с. решение и контузия на *** – отразени в СМУ № 1257/2020 год., които увреди безспорно са довели до болки и страдания за Ф.. Следва да се отбележи и че от факта, че Ш. е признат за виновен с решението по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив единствено за причиняване на ***, не следва изводът, че от ответника не му е причинена контузия на ***, което безспорно се установява от издаденото СМУ № 1257/2020 год., тъй като съгласно задължителната съдебна практика, касаеща телесните повреди възприема т.нар принцип на поглъщане, при който най-тежката по вид телесна повреда служи за определяне правната квалификация на деянието, а по – леките по вид се отчитат при индивидуализацията на наказанието. Видно от мотивите на Решението по АНД 8239/2021 год. по описа на РС Пловдив същото е сторил и наказателния съд.

От показанията на св. Л. се установява и че ищецът е търпял още и емоционален стрес във връзка с процесния деликт - същият близо месец не е изпълнявал служебните си функции в ***, свързани с контактуване с пациенти и извършване на медицински естетически интервенции, с изключение на няколко посещения за подпис на документи, поради влошения си външен вид – бил ***, на който външен вид, предвид естеството на работата си, ищецът Ф. изключително държал.

С оглед на горното и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД съдът намира претендираният от ищеца Ф. размер от общо 19 500 лв. обезщетение на търпените от него неимуществени вреди прекомерен.

Справедливият общ размер на следващото се обезщетение, предвид причинените наранявания, несъмнено довели до физически болки и страдания, периодът за възстановяване, който е около месец, а за смяната на *** – ден, като няма данни за настъпили усложнения за което и да е от уврежданията, съдът намира на 12 000 лева. От сумата от 12 000 лева 4 справедливият размер на обезщетението за причиненото *** е 5000 лева, за причинено счупване на *** – 2500 лева, 1500 лева – за причинена контузия на ***, 1000 лева – за причинен ***, както и сумата от 2000 лева – неимуществени вреди от преживения страх, стрес от пречинения деликт, както и неудобство, свързано с невъзможността да се появи на работното си място близо месец. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството дали ищецът е бил в трудови правоотношения и с друг работодател или е получавал странични доходи и на друго основание, тъй като се установи безспорно по делото, че именно заради причинените му телесни наранявания от ответникът, Ф. не е могъл да осъществява служебните си ангажименти близо месец в ***.

Предвид липсата на ангажирани от ответника доказателства, а и с оглед на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ответникът Ш. не доказа възражението си за провокативно и агресивно поведение от страна на Ф., което е довело до инцидента. Поради това не е налице основание за редуциране на посоченото обезщетение. Ответникът следва да заплати дължимото обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на деликта – 22.12.2020 год. до окончателното заплащане на сумата.