Решение № 123 от 10.07.2024, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Силистра, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

НатА. Яс. Жекова при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело № 20243400500100 по описа за 2024 година

ЖАЛБОПОДАТЕЛИТЕ Н. А. У., Л. А. Р. , Н. М. С., Ю. М. И. , М. И., И. А. И., А. А.

А., Б. Ю. З. , С. С. А., И. С. Д., А. С. А., Х. С. С. , К. А. К. , Г. А. Ю., Б. А. М. , М. М. З. , Ф.

А. , Б. З. , представлявани от адв.Ст.Д., молят съда да отмени Решение № 562 16.10.2023 г. постановено по гр.д. № 1566/2021 г. на СРС, с което се отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от тях иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК- да се признае по отношение на Община Силистра, че са собственици на поземлен имот – мелница в с.Йорданово, общ.Силистра, представляваща сграда с идентификатор *** заедно с двор с площ от 3500 кв.м. в качеството им на наследници на Ю. ХА.ов З., б.ж. на същото село, възстановена им по силата на ЗВСОНИ.

Считат, че решението е необосновано и постановено в противоречие на буквата в духа на ЗВСОНИ. Фактът, че претендираният имот е национА.зиран не се оспорва от ответника. Представени са в тази насока и неоспорени и неоспорими писмени доказателства - актът за национА.зиране на точно тази мелница, което е достатъчно основание да се приеме и обстоятелството, че собствеността върху този недвижим имот е възстановено по силата на закона. НА.це са и писмени доказателства, с които се установява, че мелницата е принадлежала именно на наследодателя им Ю. Х. З. - Протокол от 14.02.1948 г. , с който са предадени за вечно ползване национА.зираните предприятия по чл.1 и чл.2 от Закона за национА.зация на промишлените предприятия. Излагат подробно съображенията си.

Предвид на всичко заявено, молят съда да отмени изцяло атакуваното решение и да 1 се произнесе с друго, с което да уважи предявения иск.

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Община Силистра, представлявана от Кмета, А. С., чрез пълномощника адв. Д. К. – САК, е подала отговор, с който излага доводи за неоснователността на жалбата и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.

Счита, че първоинстанционният съд правилно е възприел фактическата обстановка и изводите, до които е достигнал са в съответствие със закона, съдебната практика и събраните доказателства.

Оспорват изложеното в жалбата, че не оспорват факта, че процесния имот е национА.зиран. Дори от елементарен прочит на писмения отговор на ответника може да се установи, че се оспорва активната легитимация на ищците (Раздел I, изр. второ); Оспорва Ю.

ХА.ов З. да е притежавал правото на собственост върху сградата, която се твърди, че е възстановена по ЗВСОНИ (Раздел II, т.1); Оспорва национА.зацията на точно тази мелница, която се твърди от ищците (Раздел II, т.2); Оспорва отразяването и съществуването на мелницата по плановете на населеното място от 1952 год. и от 1989 год. (Раздел II, т.4).

Счита, че приобщените по делото доказателства безспорно установяват, че Поземлен имот с кад.№134 е идентичен с поземлен имот 001072 по плана за земеразделяне в землището на с. Йорданово и същият е възстановен с Решение №126 от 19.08.1996 год. на ПК - Силистра под №12 на собственика Община Силистра. Жалбоподателите не сочат абсолютно никакви доказателства за собственост върху поземления имот, който също е предмет на разглеждания правен спор-имот с идентификатор ***, чиято площ по КК е 86 825 кв.м. Имотът е възстановен с Решение №126 от 19.08.1996 год. на ПК - Силистра под №12 на собственика Община Силистра. Това обстоятелство е послужило като основание за актуване на имота с АОС №1251/02.08.2001 год. С АОС №5445/04.06.2012 год. като публична общинска собственост. Поради това, счита, че имот с идентификатор *** още от 1996 год. с приемането на ЗОбС е станал общинска собственост по силата на закона.

По изложените по-горе съображения, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и недоказана и да остави в сила Решение №562 от 16.10.2023 год. постановено по гр.д.№1566 по описа на РС –Силистра за 2021г.

Претендира разноските си по делото.

Съдът като прецени доводите не страните и доказателствата по делото, прие за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, от което следва, че жалбата е процесуално допустима и трябва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение, районният съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Н. А. У. , Л. А. Р. , Н. М. С. , Ю.М. И. , А. М. И. , И. А. И. , А. А. А. , Ш. М. Ю. Е, Б. Ю. З.

, С. С. А. , И. С. Д. , А. С. А. , Х. С. С. , К. А. К. , Г. А. Ю. , Б. А. М. , М. М. З. , Ф. А. , Б. З. ,

2 срещу Община Силистра с ЕИК 000565537, гр. Силистра, ***, представлявана от Кмета д-р Юлиян Найденов Найденов, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено, по отношение ответника, че ищците са собственици на поземлен имот - мелница в с.Йорданово, общ.Силистра, представляваща сграда с идентификатор ***, ведно с двор с площ от 3500 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор *** по КК на същото село в качеството им на наследници на Ю. Х.

З., б.ж. на същото село, възстановена им по силата на ЗВСОНИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо.

Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението, на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Решението е постановено е след задълбочен и подробен фактически и правен анА.з.

Районният съд е подходил отговорно и задълбочено към спора и изясняване на действителната фактическа обстановка. Постановените мотиви са подробни като са изследвани и анА.зирани всички аспекти на фактическата обстановка. Решението съдържа обоснован правен анА.з на установените факти.

Възраженията на жалбоподателите срещу постановения съдебен акт са изцяло неоснователни и необосновани. Въззивната жалба не съдържа нови доводи и съображения, необхванати от анА.за на фактическата и правна обстановка, направен от районния съд.

Поради това и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите изложени от първоинстанционния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя извода на районния съд, че в исковата молба не са наведени твърдения, както и не са представени доказателства, установяващи притежавано от страна на общия наследодател право на собственост върху процесния имот.

Следва да се отбележи, че исковата молба съдържа изключително лаконично изложение на фактите, на които се основава иска. Изложението на цялата фактическа обстановка, петитума и доказателствените искания обхващат едва една страница.

Според заявеното от ищците, те желаят да бъдат признати за собственици на „мелница в с.Йорданово, представляваща сграда с идентификатор *** ведно с двор с площ от 3500 кв.м. представляващ ПИ с идентификатор*** по КК на същото село“.

От приложената и приета като доказателство по делото скица на поземления имот /л.62 по гр.д.№1566/21г. по описа на РС-Силистра/ се установява, че този поземлен имот е с площ от 86825 кв.м. и е с трайно предназначение –земеделска земя, начин на трайно ползванепасище.

Нито едно от сочените от ищците доказателства не установява идентичност на имота, който техния наследодател е притежавал и процесния имот. Да, нА.це са доказателства, че 3 общият наследодател на ищците- Ю. ХА.ов З. е притежавал мелница в с.Голебина, която е била национА.зирана-Възражение подадено от Ю.З. против оценките на нарочния баланс /л.11/, Протокол от 12.03.1952г. /л.12/, нарочен баланс за национА.зирана мелница /л. 13/, но никое от тези доказателства не съдържа описание на имота, нито от съдържанието му може да се изведе, че този имот съответства на този възстановен на кметството на с.Йорданово с Решение №126/19.08.1996г. на ПК-Силистра /л.100/, както и на имота, посочен в акта за общинска собственост /л.108/.

Липсват каквито и да е доказателства национА.зирания имот и този предмет на спора. установяващи идентичността на

От друга страна, не беше опровергана доказателствената сила на документите, сочени от ответника, установяващи правото му на собственост върху процесния имот.

Поради това, съдът приема, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Разноските в производството пред въззивната инстанция:

При този изход на спора, тъй като жалбата е отхвърлена, жалбоподателите следва да заплатят на Община Силистра направените по делото разноски. Въпреки, че ответникът, в отговора си претендира разноски, не сочи доказателства за направени такива, поради което не му се присъждат.

По тези съображения и на основание чл.272 от ГПК, Окръжен съд-Силистра РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 562 16.10.2023 г. постановено по гр.д. № 1566/2021 г. на РС-Силистра.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните, при нА.чие на предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4