Решение № 420 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000503551 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 263298/21.05.2021 г. по гр.д. № 12101/2017 г. на СГС, I-16 състав са отхвърлени като неоснователни исковете по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) от А. Г. А., Г. А.

А., представляван от своя баща и законен представител А. Г. А. и М. К. Г. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за заплащане на всеки един от ищците на сума в размер на по 200 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н. И. Г. при пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.08.2016 г. на км. 501.3, шосе Игуменица-Кипон, в района на гр.

Ксанти, Гърция, по вина на Д. К. К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управление на лек автомобил „Хонда“, марка „Акорд“ с рег.

№ ********, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. до окончателното плащане.

С решение от 21.07.2021 г. по гр.д. № 12101/2017 г. на СГС, I-16 състав е оставена без уважение молба по 250 ГПК, депозирана от А. Г. А., Г. А. А., представляван от своя баща и законен представител А. Г. А. и М. К. Г., с която се иска допълване на решението от 21.05.2021 г.

Ищците А. Г. А., Г. А. А., представляван от своя баща и законен представител А.

Г. А. и М. К. Г. са депозирали въззивна жалба вх. № 328237/15.06.2021 г. против първоинстанционното решение, като го обжалват изцяло. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Поддържат, че предявили два евентуално съединени искове, като са заявили, че ответникът им дължи обезщетение или на основание виновно поведение на застрахования при ответника водач или на основание чл. 493, ал. 2, т. 5, т. 3 и т. 7 КЗ и във вр. чл. 50 ЗЗД и отговорността на собственика на вещта, ако се установи, че причина за катастрофата е 1 техническа неизправност или повреда устройство или инсталация на лекия автомобил.

Съдът разгледал само първия иск и въобще не разгледал евентуалния иск, като поставил и неправилна правна квалификация на иска. Според жалбоподателите приложим е КЗ, който е в сила от 01.01.2016 г., а не отменения КЗ, поради което съдът неправилно приложил материалния закон, като отхвърлил исковете на основание чл.

226, ал. 1 КЗ (отм.) Съдът допуснал и нарушение на процесуалните правила, като не докладвал евентуалния иск и не разпределил доказателствена тежест във връзка с него.

Съдът допуснал процесуално нарушение и като не разгледал евентуалния иск.

Поддържа, че ако бъде прието, че първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил евентуалния иск, то в тази му част решението било неправилно, тъй като по делото били събрани доказателства (САТЕ) за неизправност на лекия автомобил – техническа неизправност в окачването на предно дясно колело, а в разрез с тях съдът приел обратното, което правело решението му необосновано. Съдът изобщо не обсъдил и не съобразил, че застрахователят отговаря и за вреди, причинени от устройство или инсталация на МПС или са причинени в резултат на повреда на МПС. Предвид изложеното жалбоподателите молят да бъде отменено първоинстанционното решение и исковете да бъдат уважени в пълен размер.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба.

Ищците са депозирали и въззивна жалба вх. № 322738/09.08.2021 г., с която обжалват допълнителното решение от 21.07.2021 г. като неправилно и незаконосъобразно, поискали са същото да бъде отменено и да бъде уважен предявения от ищците евентуален иск.

С разпореждане от 03.12.2021 г. и в изпълнение на служебното си задължение да следи за редовността на исковата молба и в производството пред въззивната инстанция, след като е намерила, че исковата молба е нередовна в частта по втория предявен от ищците иск, съдията-докладчик е дала указания на ищците да изложат точно и ясно обстоятелствата, на които основават евентуалния си иск да бъде осъден ответника да им изплати обезщетение на основание отговорността на собственика на вещта за причиняване на катастрофата поради техническа неизправност или повреда на устройство или инсталация на автомобила.

С молба от 10.01.2022 г. ищците са посочили, че този иск предявяват с твърдението, че процесното ПТП е настъпило поради разрушаване на връзката между кормилното колело на автомобила с предно дясно колело поради износен шарнирен болт и вследствие на тази техническа повреда водачът е изгубил контрол над управлението на автомобила и е самокатастрофирал, при което е настъпила смъртта на пътничката на задна седалка Н. И. Г..

След като е съобразил исковата молба и нейното уточнение и е счел, че е предявен редовен евентуален иск, с определение от 06.06.2022 г. САС е отменил допълнителното решение по чл. 250 ГПК, имащо характер на определение, с което е оставено без уважение искането за допълване на първоинстанционното решение поради липса на предявен евентуален иск, с указания до СГС да се произнесе по този иск по същество.

С допълнително решение № 261158/21.09.2023 г. по гр.д. № 12101/2017 г. на СГС, I-16 състав е допълнено първоначалното решение, като е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД на основание чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ на всеки един от ищците А. Г. А., Г. А. А., представляван от своя баща и законен представител А. Г. А. и М. К. Г. поотделно сума в размер на 100 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Н. И. Г. при ПТП, реализирано на 11.08.2016 г. на км. 501.3, шосе Игуменица – Кипон, в района на гр. Ксанти, Гърция, по вина на Д. К. К., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, 2 причинени при управление на лек автомобил „Хонда“, марка „акорд“, с рег. № ********, към посочената дата е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 13.02.2017 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над по 100 000 лева до пълния претендиран размер от по 200 000 лева за всеки ищец.

Въззивни жалби против решението по чл. 250 ГПК от 21.09.2023 г. са депозирали и двете страни.

Ищците А. Г. А., Г. А. А., представляван от своя баща и законен представител А.

Г. А. и

М. К. Г. са депозирали въззивна жалба против допълнителното първоинстанционно решение в неговата отхвърлителна част. Поддържат, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. При определяне справедливия размер на обезщетението съдът нарушил чл. 52 ЗЗД, като определил несправедливо и занижено обезщетение. Изложени са доводи относно болките и страданията, претърпени от всеки ищец. Предвид изложеното жалбоподателите молят да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и исковете да бъдат уважение в пълен размер, ведно с пълно присъждане на сторените разноски.

Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал въззивна жалба против първоинстанционното решение от 21.09.2023 г. в неговата осъдителна част. Поддържа, че в тази част решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, и е необосновано. Изразява несъгласие с изводите на съда при прилагането на чл. 50 ЗЗД вр. чл. 493, ал. 2, т. 5 КЗ като сочи, че съдът е пререшил въпрос, по който вече се е произнесъл с първоначалното решение. Изложени са доводи, че ищецът не е предявявал такъв иск с първоначалната искова молба, а освен това съдът в първоначалното си решение вече бил отхвърлил като неоснователни позоваването на ищеца за наличие на хипотезата по чл. 50 ЗЗД. Като разгледал тази хипотеза, а и уважил такъв иск, съдът постановил решение в нарушение на чл. 246 ГПК. Излагат се подробни доводи и за неоснователност на иска по чл. 493, ал. 2, т. 3 КЗ и се сочи, че ПТП се установява да е възникнало поради внезапна повреда в МПС, причинена от движението по пътя, а не поради естеството на вещта. Съдът игнорирал причинния процес от факта, че автомобилът е бил в движение, управляван от човек и наличието на пътната неравност, която е причинила вибрации, довели до откъсване на шарнирния болт, свързан с управлението на МПС. Направено е искане решението да бъде отменено в осъдителната част, а исковете отхвърлени.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба на застрахователя, в който подробно излагат доводи за неоснователност на същата.

В проведеното открито съдебно заседание на 14.03.2024 г. процесуалният представител на ищците е заявила, че не поддържа въззивната жалба срещу първоначалното решение на СГС, освен в частта и, свързана с оплаквания за непроизнасяне по евентуалния иск. (въззивна жалба вх. № 328237/15.06.2021 г.).

Същата съдържа предимно оплаквания за непроизнасянето на първоинстанционния съд по предявения евентуален иск (искане по чл. 250 ГПК), по което компетентният първоинстанционен съд вече се е произнесъл с решение от 21.07.2021 г., но доколкото е заявено и оплакване, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния закон поради несъобразяване, че процесното ПТП е настъпило през 2016 г., т.е., след влизане в сила на сега действащия КЗ, като главният иск неправилно е квалифициран по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и че същото решение е постановени при нарушение на процесуалните правила – чл. 146 ГПК, то следва да се приеме, че първоначалната въззивна жалба не съставлява само искане за произнасяне по реда на чл. 250 ГПК, а и същинска въззивна жалба срещу първоначалното решение. Предвид 3 изявлението, че същата не се поддържа от жалбоподателите, производството по нея следва да бъде прекратено за яснота.

По въззивните жалби срещу допълнителното решение от 21.09.2023 г. настоящият съдебен състав намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Неоснователно е поддържаното от застрахователя, че първоинстанционният съд вече се е произнесъл по евентуалния иск с първоначалното решение, макар и само в мотивите, поради което допълнителното решение е постановено в нарушение на чл. 246 ГПК. В тези мотиви четем само: „Доводите на ищците за приложение в случая на разпоредбата на чл. 493 КЗ (погрешно посочена като чл. 393 КЗ) вр. чл. 50 ЗЗД са ирелевантни с оглед установената фактическа обстановка в настоящото производство“, т.е, първоинстанционният съд само е приел, че посочената материалноправна норма е неприложима в конкретния случай, но липсва каквото и да е произнасяне по нейния фактически състав.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищците А. Г. А., Г. А. А., представляван от своя баща и законен представител А.

Г. А. и М. К. Г. са поддържали в исковата си молба, уточнена пред въззивната инстанция, че при пътнотранспортно произшествие на 11.08.2016г., в района на гр.

Ксанти, Гърция, причинено от Д. К. К. при управление на лек автомобил „Хонда“, модел 4 Акорд“, с рег. № ********, който допуснал да самокатастрофира, е починала Н. И. Г., пътник в лекия автомобил. Във връзка с причината за катастрофата са уточнили пред въззивната инстанция, че процесното ПТП е настъпило поради разрушаване на връзката между кормилното колело на автомобила с предно дясно колело поради износен шарнирен болт и вследствие на тази техническа повреда водачът е изгубил контрол над управлението на автомобила и е самокатастрофирал, при което е починала и Н. Г..