Решение № 1007 от 10.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1007 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20235300501354 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ищеца по спора „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК 121718407 срещу Решение № 877 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 9062/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Община *** – гр. *** иск с правно основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ за осъждането на общината да му заплати сумата 77, 67 лв., представляваща застрахователно обезщетение и направените ликвидидационни разноски по щетата за него, като обезщетението е платено от въззивника на основание Договор за застраховка „ Каско + „ за причинени повреди по лек автомобил „ Пежо Боксер „, рег. № *** вследствие настъпило на *** г. застрахователно събитие, при което лекият автомобил е преминал през несигнализирана и необозначена дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяването на иска – 22.06.2021 г., до окончателното й изплащане.

Въззивникът поддържа оплаквания за неправилност и искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова от въззивния съд за уважаване на иска. Претендира направените за двете инстанции разноски.

Въззиваемата Община *** не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК.

Съдът установи следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 410 ал. 1 от КЗ вр. чл.чл. 45 и 49 от ЗЗД вр. чл. 86 от ЗЗД.

Ищцотото дружество поддържа да е заплатило на третото увредено лице К.С.Б. като водач на л.а. марка „ Пежо „, модел“ Боксер „ с рег. № *** сумата 77, 67 лв., представляваща 1 застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско + „ за вреди по автомобила и ликвидационни разноски по щетата, като вредите са причинени от пропадането на автобила в необезопасена и несигнализирана дупка на улица „ *** „ в гр. *** – път, собственост на Община ***, която й задължена за поддържането му в изправност за ползването му по предназначение. С оглед което моли за осъждането на Община *** да му заплати така платеното обезщетение и направените ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху исковата сума от предявяването на иска.

По делото е установено твърдяното застрахователно правоотношение към датата на ПТП – то, заплащането на застрахователното обезщетение за нанесените щети по автомобила / повредена задна дясна гума /, а от заключението на САТЕ е установено и че повредата е съответна на твърдяния механизъм на ПТП – в която насока показанията на увредения К.Б., разпитан като свидетел, както и че стойността на ремонта възлиза на признатата и заплатена от застрахователя сума за него по щетата.

Единственият мотив на районния съд за отхвърлянето на иска е по делото да не е установено ПТП да е настъпило на участък от път, собственост на ответната община и стопанисван от нея – в който смисъл и възведено възражение в отговора на исковата молба.

За този мотив е прието, че горното обстоятелство не се установява от единственото ангажирано в тази насока доказателство, а именно показанията на свидетеля К.Б. – управлявал повредения автомобил към момента на ПТП, тъй като свидетелят си спомня същото да е настъпило след преминаването на пътния възел в близост на село *** в посока ***, но не и дали преди или след табелата за гр. ***.

Във въззивната жалба се поддържа този извод на съда да е неправилен. Настоява се, че показанията на свидетеля несъмнено установяват спорния факт - чрез посочването от него че ПТП се е случило на „ *** „ непосредствено преди влизането му в гр. *** / последния десен завой преди навлизането в града /, преди гаража на „ *** „ ООД. Настоява се, че този участък от пътя се намира на територията на ответната община / без значение дали е преди или след табелата за гр. *** /, като така не е част от републиканската пътна мрежа, а местен път по смисъла на чл. 3 ал. 3 от ЗП, публична собственост на Община *** / чл. 8 ал. 3 от ЗП/.

На основание чл. 19 ал. 1 т. 2 и чл. 31 от същия закон именно общината осъществява дейностите по поддържането му в изправност, включително задължението да обозначава с необходимите пътни знаци всяка неравност и дупка чрез поставяне на съответните пътни знаци / чл. 13 от ЗДвП / и да отстранява препятствията за участниците в движението във възможно най кратък срок / чл. 167 ал. 1 от ЗДвП / - което в случая не е било сторено. Така бездействието на съответните лица, които по възлагане от общината извършват горната дейност по чл. 31 ЗП и чл. 13 от ЗДвП съставлява виновно и противоправно поведение, ангажиращо деликтната й отговорност за причинените вреди по чл. 49 от ЗЗД, съответно и регресната й отговорност към застрахователя по чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ.

Въззиваемата Община *** не е депозирала отговор по чл. 263 от ГПК. В съдебно заседание взема становище жалбата да е неоснователна, претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗП пътищата се класифицират като републикански и местни, последните – общински и частни. За републиканските и общинските пътища се утвърждават списъци от Министерски съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството след съгласуване с кметовете на общините. Общините са юридически лица / чл. 136 ал. 3 от Конституцията на РБългария /, общинските пътища са публична общинска собственост / чл. 8 ал. 3 от ЗП /, управляват се от кмета на съответната община / чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП / и общината има задължението да ги изгражда, ремонтира и поддържа / чл. 31 от ЗП / на своята територия с цел безопасното им ползване по предназначение и съгласно разпоредбите на ЗДвП, включително задължението да обозначава с необходимите пътни знаци всяка неравност и дупка чрез поставяне на 2 съответните пътни знаци / чл. 13 от ЗДвП / и да отстранява препятствията за участниците в движението във възможно най кратък срок / чл. 167 ал. 1 от ЗДвП /.

Свидетелят К.Б. е депозирал показания, че шофирал по Околовръстното, оттам от възела близо до село *** поел към гр. ***, усетил пропадане в дупка непосредствено след последния десен завой в посока към града, преди навлизането в града и преди табелата за него, отстрани на пътя, където била дупката „ нямало нищо „ нито вляво, нито вдясно, малко след инцидента видял гаражите на „ *** „ ООД, счита че ПТП – то се е случило на улица „ *** „.

С оглед така установено изводът на районния съд да не е установен пътя и конкретния участък от него, където се е състояло процесното ПТП се явява правилен. Къде са гаражите на *** ООД не е нито ноторно известно, нито е служебно известно на съда.

Съответно не може да се установи чия собственост / държавна или общинска / е пътя, респ. кой носи отговорност за неговото поддържане. Освен това, дори и да се приеме че процесното ПТП е станало на пътя улица ***, на съда е служебно известно, че през него минава землищната граница на Община *** и Община ***, т.е. в една част пътят е на Община ***, поради което от решаващо значение за ангажиране на имуществената отговорност на Община *** като материално правно легитимирана да отговаря по иска в случая е да се установи с точност мястото, където е настъпило застрахователното събитие – което не е сторено от въззивника – ищец, при лежаща върху него доказателствена тежест.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна. Искът правилно е отхвърлен с обжалваното решение, поради което същото се потвърждава.

На въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, което съдът определя в размер на 100 лева.

И съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 877 от 28.02.2023 г. по гр.д. № 9062/2022 г. на Районен Съд – Пловдив.

Осъжда „ ДЗИ – Общо застраховане „ ЕАД, ЕИК 121718407 да заплати на Община *** – гр. ***, *** *** юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер на 100 / сто / лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3