Решение № 130 от 07.10.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Разград, 07.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Рая П. Йончева

Атанас Д. Христов при участието на секретаря Светлана Л. И. като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20213300500189 по описа за 2021 година

С Решение № 378 от 30.10.2020г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 138 от 07.05.2021 г., съдът е постановил следното:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че СТ. П. Н., ЕГН *** , адрес г***, М. Д.

Д., ЕГН ЕГН **********, с адрес *** и М.М. П., ЕГН **********, адрес *** дължат солидарно на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, сумата 1047,62лв./хиляда четиридесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, ведно със законна лихва, считано от 25.11.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 122,16лв./сто двадесет и два лева и шестнадесет стотинки/ договорна лихва от 25.12.2018г. до 25.10.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете до първоначалния размер, както и иска за заплащане на сумата 545лв. възнаграждение за избран пакет допълнителни услуги, като неоснователни и недоказан.

ОСЪЖДА СТ. П. Н., ЕГН **********, адрес г***, М. Д. Д., ЕГН ЕГН **********, с адрес *** и М.М. П., ЕГН **********, адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В сумата 168лв. /сто шестдесет и осем лева/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 46,33лв./четиридесет и шест лева и тридесет и три стотинки/ за разноски 1 по ч.гр. д. № 2367/2019г. на РРС.

ОСЪЖДА “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на СТ. П.

Н., ЕГН **********, адрес г*** сумата 162лв. /сто шестдесет и два лева/ за разноски.

ОСЪЖДА “Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752 седалище гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, ДА ЗАПЛАТИ на М.М.

П., ЕГН **********, адрес *** сумата 509,76лв./петстотин и девет лева и седемдесет и шест стотинки/ за разноски.

С определение № 44 от 29.01.2019г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, постановено по реда на чл. 248 ГПК, не е уважена молбата на процесуалния представител на ответника М.М. П. – адвокат П.

Т. Т., за промяна на решението в частта за разноските и присъждането от сторени по заповедното производство, сума в размер на 254.28 лв. съобразно отхвърлената част от иска.

Настоящото производство по реда на чл. 267 ГПК е образувано по въззивна жалба подадена от М.М. П., чрез пълномощника адвокат П.Т. Т. от АК - Варна, срещу горепосоченото решение, в ЧАСТТА с която е прието за установено, че жалбоподателят дължи солидарно със С.Н. и М.Д. на Профи Кредит България ЕООД горепосочените суми.

Сочи се, че решението в обжалваната част е недопустимо, а в условие на евентуалност – неправилно, незаконосъбразно и необосновано. Ето защо, се моли за обезсилване на решението в тази му част и прекратяване на производството като недопустимо, а при условие на евентуалност се моли за отмяна на решението в обжалваната част, и отхвърляне исковите претенции, като неоснователни и недоказани. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Профи Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И. И., депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

Производството е и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248 ГПК.

Депозирана е и частна жалба от М.М. П., чрез пълномощника адвокат П.Т. Т. от АК - Варна, срещу Определение № 55 от 29.01.2021г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен съд – Разград. Със същото е оставено без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Решение № 378 от 30.10.2020г. по гр.д. № 245/2020г. по описа на Районен съд – Разград, в частта му за разноските – да се присъдят сторените от частния жалбоподател разноски по заповедното производство в размер на 254.28 лв. Твърди се, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се моли за отмяната му и изменение на решението в частта му за разноските, като се присъди процесната сума. Излагат се подробни съображения.

2

Претендират се разноски.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Профи Кредит България ЕООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. И. И., депозира отговор на жалбата. Намира жалбата за допустима, но неоснователна и моли решение да бъде потвърдено. Излага подробни съображения.

Настоящият съдебен състав намери, че двете жалби следва да се разглеждат в общо производство. Така и Определение № 770 от 15.12.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 2563/2017 г., II т. о., ТК.

Необжалвалите другари на жалбоподателя - СТ. П. Н. и М. Д. Д.

/ответници по иска по чл. 422 ГПК предявен против тях като солидарни длъжници - обикновенни другари/ при редовност в призоваването не се явяват в откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция, не изпращат представител и не се присъединяват към жалбата на обжалвалия решението другар по реда на чл. 265, ал.1 ГПК. Ето защо, спрямо тях решението е влязло в сила. Вж. и Определение № 414 от 1.08.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1398/2016 г., II т. о., ТК и Решение № 126 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1198/2011 г., IV г. о., ГК.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивницата М.М. П. не се явява и не изпраща представител.

Пълномощникът й адвокат П.Т. Т. от АК – Варна депозира писмена молба, с която моли откритото съдебно заседание да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Сочи, че няма доказателствени искания, поддържа жалбите си и претендира разноски. Прилага списък по чл. 80 ГПК, както и Договори за правна защита и съдействие от 17.02.2021г. и от 15.12.2020г.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът юрисконсулт Р. И. И. депозира писмена молба, с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Излага становище за неоснователност на въззивната и частната жалба, поради което моли същите да бъдат оставени без уважение, а обжалваните с тях съдебни октове да бъдат потвърдени.

Претендира разноски в настоящото производство в размер на 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Относно последната подадена молба от въззивницата, в която се моли делото да се гледа в нейно отсъствие и са изложени доводи по същество, намира за неоснователни изложените доводи по същество на спора.

Разградският окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

Относно въззивната жалба.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

3

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

От събрания доказателствен материал се устоновява, че: На 31.08.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт с №**********, между ищеца “Профи Кредит България” ЕООД като кредитор и ответника СТ. П. Н. като клиент, а ответниците М. Д. Д. и М.М. П. – в качеството им на солидарни длъжници. По силата на този договор ищецът е предоставил кредит в размер на 3000лв., за срок от 24 месеца при месечна вноска 239,96лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент

41,17%. В договора е посочено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 1308лв., които се заплащат на вноски от по 54,50лв. на месец, като общото задължение е в размер на 5759,04лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2367/2019г., е издадена заповед за изпълнение съответно срещу ответниците. От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се установява, че сумата 3000лв. по 4 сметка на първия ответник е преведена от ищеца. На 04.05.2018г. е сключен анекс към договора, като е договорено отлагане на 1 вноска - за 25.04.18г. и срока за погасяване се удължава с един месец до 25.10.2019г. По договора е платена от първи ответник сума в общ размер на 3361,26лв. Размерът на непогасените задължения са за главница 1648,94лв., договорно възнаграждение в размер на 342,15лв., възнаграждение доп. Пакет 545лв.

Сумата 520лв. е внесена от ответника Наковсски на 16.11.2018г. Сумата е отразена в счетоводната система на ищеца като плащане по кредита. При положение, че не се вземе под внимание Договорът за допълнителите услуги, то задълженията по договора биха били: главница-1047,62лв., договорено възнаграждение 122,16лв.

По възражението на жалбоподателя, че решението е недопустимо, тъй като процесното заемно правоотношение е различно от това, въз основа на което ищецът е упражнил права в заповедното производство. В заявлението по чл. 410 ГПК е посочено, че договора за потребителски кредит е от 01.09.2017г., а в исковото производство – че е от дата 31.08.2017г.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, че единственият заемен договор с №********** е този от 31.08.2017г. По делото липсват доказателства за съществуване на друг, втори по ред заемен договор, подписан на дата 01.09.2017 г. Ето защо възражението срещу иска, че процесното заемно правоотношение е различно от това, въз основа на което ищецът е упражнил права в заповедното производство, се явява неоснователно. Различието в датата на договора, посочена в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не води до различие в основанието на вземанията, чието установяване се търси с предявения иск. Така и Решение № 260153 от 3.08.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 815/2020 г.

По възражението на жалбоподателя, че решението е недопустимо, тъй като с исковата молба е въведено ново основание – Анекс № 1 от 04.05.2018г., с което процесното кредитно правоотношение е предоговорено.

Дори и да се приеме за основателно твърдението за изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение съгласно т. 11 б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, това не би обусловило недопустимост на иска. Така и Определение № 855 от 14.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 962/2016 г., I т. о., ТК.