Определение № 2969 от 29.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2969 гр. София, 29.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20231000503050 по описа за 2023 година за да произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК вр. с чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 88610/03.10.2023год на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ срещу Определение № 11289/27.09.2023год.,постановено по гр.д.№ 10594/2022год. на СГС, с което е оставено без уважение искането по чл.248, ал.1 от ГПК, обективирано в частна жалба с вх.№ 82613/14.09.2023год.,подадена от частния жалбоподател за изменение на определение от 04.09.2023год.,постановено по гр.д.№ 10594/2022год. на СГС в частта с присъдените в полза на ответника В. М. разноски.

В частната жалба се поддържа ,че определението е неправилно и постановено в противоречие с нормативните правила.Твърди се че искането за присъждане на разноски по делото не е заявено своевременно с писмения отговор , подаден от ответницата Х. . Направено било с подадено по делото становище, към който бил представен договор за правна защита и съдействие, който бил подписан 5 месеца след депозиране на писмения отговор по делото.

Претендираният размер на адвокатското възнаграждение не бил съобразен с цената на иска и с обстоятелството ,че производството по делото било прекратено и че по него не били извършвани никакви процесуални действия ,оправдаващи високият размер на адвокатското възнаграждение.

Липсвали и доказателства за неговото заплащане. Счита се ,че са налице предпоставките за приложение на чл.156, ал.6 от ЗПКОНПИ.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново за отхвърляне на молбата по чл.248 от ГПК и при условията на евентуалност- за неговото намаляване ,като прекомерен, до размер ,кореспондиращ с осъществената защита по делото- изготвяне на писмен отговор по подадената искова молба.

В подаден писмен отговор от ответницата М. се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Оспорва се наличие на основанието на чл. 156, ал.6 от ЗПКОНПИ, доколкото ответницата М. не била наказателно отговорен субект в образуваното наказателно производство ,за да е било основателно предявяването на иска и по отношение на нея. Производството по делото било прекратено по отношение на нея поради заявен отказ от иска и това обстоятелство не можело да се вменява в нейна вина. Неоснователно било твърдението за дължимост на разноски единствено и само за подаден писмен отговор ,тъй като и за подаването му се е наложило извършването на голям обем подготвителни и проучвателни действия , изготвянето на стратегия за 1 адвокатска защита и то в кратки за това срокове. Делото съдържало значителен обем информация и то такава за продължителен период от време , предпоставяща сложен анализ и обследване. След приетото ТР № 4/18.05.2023год. със становище по делото бил представен списък на разноските , при спазване изискването на чл.80 от ГПК, поради което били несъстоятелни доводите за несвоевременно заявено искане за присъждане на разноски по делото. Уговореният размер на адвокатското възнаграждение не бил поставен в зависимост от изхода от спора и бил справедлив и обоснован с оглед правната сложност на делото. Същият бил заплатен и това било видно от посоченото в договора за правна защита и съдействие . Доказателства за неговото заплащане били налични по делото и представени съобразно изискването на т.1 и т.2 от ТР № 4.

По изложените доводи се прави искане за отхвърляне на частната жалба като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Апелативен съд-София , в настоящия си състав , намира подадената частна жалба за допустима- подадена от легитимирано да обжалва лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по същество по така подадената частна жалба съдът съобрази следната релевантна за спора фактическа обстановка:

Производството по гр.д.№ 10594/2022год. по описа на СГС е образувано по иск по чл.153, ал.1 от ЗКПКОНПИ ,предявен от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество / КПКОНПИ/ срещу Х. Т. Т. и В. Ж. М. за отнемане на незаконно придобито имущество в общ размер на 195 329.07лева .

На 09.01.2023год. е подаден по делото писмен отговор от адв. Е. М. като пълномощник на ответницата В. М. , в който са направени възражения по допустимостта на предявения иск и са изложени доводи за неговата неоснователност. В писмения отговор е взето становище по представените от ищеца доказателства и направените от него доказателствени искания , както и с него са представени доказателства и са направени доказателствени искания.

В писмения отговор липсва формулирано искане за присъждане на разноски в полза на ответницата.

Към писмения отговор е представено пълномощно от 05.01.2023год., с което е В. М. е упълномощила адв. М. да я представлява по гр.д.№ 10594/2022год. на СГС до приключването му.

С Разпореждане № 13465/20.06.2023год. и с позоваване на ТР № 4/18.05.2023год. по т.д.№ 4/2021год. на ОСГК на ВКС първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение за отстраняване на констатирани в нея нередовности, което е разпореждане връчено на ищеца на 03.07.2023год.

На 04.07.2023год. по делото е постъпило становище от адв. М. като пълномощник на ответницата М. , с което и при изложени доводи основани на възприетото в Т4/18.05.2023год. по т.д.№ 4/2021год. на ОСГК на ВКС , е поискано прекратяване на делото и присъждане в полза на ответницата на направените по делото разноски, представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 8 200лева. Към становището е представен списък за разноските по чл.80 от ГП К и договор за правна защита и съдействие от 03.05.2023год. .

С молба вх.№ 69786/25.07.2023год. ,подадена от КПКОНПИ е направен отказ от предявения иск, предвид на която и на основание чл. 233 от ГПК с Определение № 10427/04.09.2023год. първоинстанционният съд е прекратил производството по гр.д.№ 10594/2022год. по описа на СГС. Със същото определение съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата М. сумата от 8 200 лева , представляваща направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

На 14.09.2023год. е подадена частна жалба от КПКОНПИ , в която е обективирано искане по чл.248 от ГПК - за изменение на определение № 10427/04.09.2023год. в частта за разноските , което искане е оставено без уважение в обжалваното в настоящото производство определение. За да присъди разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответницата по делото първоинстанционният съд е приел , че същите са дължими на основание чл. 78, ал.4 от ГПК, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно и че е доказано извършването на претендирания разход. Претендираният размер на адвокатското възнаграждение не бил прекомерен, а съобразен с фактическата и правна сложност на делото . Не били налице предпоставки и за приложението на чл.156,ал.6 от ЗПКОНПИ.

2

Обжалваното определение е правилно по изложените в него мотиви ,които настоящият съдебен състав напълно споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК.

Неоснователно се поддържа в частната жалба ,че на ответницата М. не се дължат разноски,тъй като искането за тяхното присъждане било преклудирано. Разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК предвижда правото на ответника на разноски и при прекратяване на делото като в Определение № 745 от 19.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5032/2015 г., IV г. о., ГК е възприето виждането , че разноски се дължат независимо от основанието за прекратяване.

В случая искането за присъждане на разноски по делото /придружено с представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие / е заявено преди постановяване на определението за прекратяване на производството по делото , което го определя като своевременно направено. Аргумент за това се извежда и от възприетата в съдебната практика възможност такова искане да бъде заявено и в един по-късен момент – след постановяване на определението за прекратяване. Така с Определение № 455/12.11.2010год. на ВКС по ч. гр. д. № 405/2010 г., II г. о., ГК е прието, че когато основанието за прекратяване на делото е по причина извън поведението на ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл.248 от ГПК за изменение на решението (в случая на определението) в частта за разноските. В изложения смисъл е и Определение 0 66 от 07.04.2017год. на ВКС по ч. гр. д. № 49/2017 г., I г. о., според което при прекратяване на делото ответникът разполага с възможността да заяви претенцията си по чл.78, ал.4 от ГПК в рамките на образуваното дело чрез молба за допълване на определението за прекратяване, която ще бъде уважена, ако направените от ответника разходи предхождат определението за прекратяване на производството по недопустимия иск. Искането за допълване на постановеното определение следва да се разгледа по реда на чл.248 от ГПК, съгласно който молбата за изменение на постановеното решение/определение следва да бъде подадена в срока за обжалване. В същият срок ответникът е длъжен и да ангажира доказателства за установяване на размера на направените от него разноски, които подлежат на обезщетяване.

След като в хипотеза на прекратяване на производството по делото се приема за допустимо искането за присъждане на направените от ответника разноски да бъде направено след постановяване на определението за прекратяване,то заявеното такова преди постановяване на определението за прекратяване не може да бъде определяно като преклудирано. Следва да се отбележи и че в случай като настоящия- на прекратяване на производството, без да е даден ход на делото в открито съдебно заседание, е неприложимо разрешението дадено с т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС ОСГТК, тъй като същото визира претендиране на разноски най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Следва да бъде съобразена и липсата и на регламентирано задължение за ответника да заяви искане за присъждане на разноски в отговора на исковата молба или такова за представяне с отговора на доказателства за извършените разноски. Тъй като разноски могат да бъдат извършвани и след постъпване на писмения отговор в съда, то определянето на момента за подаване на писмен отговор като краен срок по отношение искането за присъждане на разноски не намира опора нито в закона , нито в съдебната практика.

Неоснователно е и оплакването в частната жалба за недоказаност на претендираните от ответника разноски , представляващи заплатен на адвокат хонорар.

В т.1 на ТР № 6 от 06.11.2013год. по тълк.дело № 6/2012год. на ОСГТК на ВКС е разяснено по задължителен начин как се доказват разноските доказват разноските за адвокатско възнаграждение, направени в процеса. Там е посочено, че само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл.78 от ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път.Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи,удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой,този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ , а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява ,че страната не само е договорила , но и заплатила адвокатското възнаграждение.