Определение № 257 от 30.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. Пловдив, 29.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20235300503396 по описа за 2023 година Производство по реда на чл.413 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, против Разпореждане от 04.12.2023 г., инкорпорирано в Заповед № 8285/04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 14191/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХIV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за срещу длъжника Ц. П. Т. с ЕГН: ********** в частта за обезщетение за забава в размер на 278,15 лева върху просрочената главница за периода 21.04.2008 г. – 20.03.2011 г.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното разпореждане неправилно и иска неговата отмяна и връщане на делото на PC - Пловдив, с указания за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

Обжалва се разпореждане с което е отказано издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сума, претендирана по договор за потребителски кредит. Заповедният съд е уважил частично заявлението, като е постановил издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата 1

1686,66 лева, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит от 29.02.2008 г., както и сумата от 964,88 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва от 20.03.2011г. до 28.09.2023г. , с изключение на периода 13.03.-13.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането; 1391,34 лева – договорно възнаграждение за периода 20.01.2009 г. до 20.03.2011 г., сумата в размер на 229,44 лв. – лихва за забава върху договорното възнаграждение за периода 21.04.2008г. – 20.03.2011г., както и сумата от 795,93 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорното възнаграждение за периода 20.03.2011г. – 28.09.2023г., с изключение на периода 13.03.13.07.2020г., ведно със законната лихва върху договорното възнаграждение от датата на депозиране на заявлението в съда – 29.09.2023 г. до окончателното плащане на вземането.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че в представеният договор за потребителски кредит са налице евентуално неравноправни клаузи, доколкото се установява от постъпилата уточняваща молба, че наред със законната лихва върху просрочените задължения кредиторът е начислил и договорна лихва.

Настоящата инстанция споделя изводите на заповедния съд.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК заповедният съд следва да издаде заповед за изпълнение след като извърши преценка относно наличието на неравноправни клаузи в договора с потребителя или относно обоснована вероятност за това и при наличие на подобен извод да откаже издаването на заповед за изпълнение. В уточняващата молба заявителят е посочил, че размерът на претендираната мораторна лихва е определен за срока на забавата като сбор от договорна лихва и законна лихва .

Налице е императивна законова разпоредба – чл.33, ал.2 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя на дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Ето защо е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за мораторни лихви, която в случая е двукомпонентна и включва освен законната лихва и договорната такава, поради което и заявлението за издаване на заповед за изпълнение за това вземане правилно е било отхвърлено. Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно, поради което подадената против него частна жалба е неоснователна и ще се остави без уважение.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК: 175074752, против Разпореждане от 04.12.2023 2 г., инкорпорирано в Заповед № 8285/04.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 14191/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XХIV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. П. Т. с ЕГН: ********** в частта за обезщетението за забава в размер на 278,15 лева върху просрочената главница за периода 21.04.2008 г. – 20.03.2011 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3