Решение № 1256 от 02.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. Пловдив, 02.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20265330202404 по описа за 2026 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Й. Б. К. от *** против Наказателно постановление № 26 -1030-000824/10.03.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане/КЗ/ е наложена глоба в размер на 204.52 евро.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Вместо него се явява неговият пълномощник адв. Ив. М. от АК Пловдив, който поддържа жалбата. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, съгласно което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 10.02.2026 г. в 21:43 ч. в община Марица, на автомагистрала № А-1 жалбоподателят бил установен от служители, осъществяващи контрол движението на пътя, да управлява л.а. Мерцедес ЦЛС 350Д 4Матик, с рег.№ ***, чужда собственост, което МПС няма сключен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

1

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Д. Т. В., справка за регистрация на МПС, писмо от Гаранционен фонд с вх.№ 49460/18.05.2026 г. ведно с уведомление № 021029/04.01.2026 г., писмо от ОД на МВР Пловдив вх.№ 50656/20.05.2026 г.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставителят на акта потвърди направените от него констатации. Св. В. съобщава, че на посочените в акта за установяване на адм. нарушение и нак. постановление дата и час спрял за проверка жалбоподателя и след справка в информационната база данни на КАТ установил, че управляваното от него МПС е без задължителна за автомобилистите застраховка Гражданска отговорност.

Съдът дава вяра на показанията на разпитания свидетел и ги оценя като обективни, вътрешнонепротиворечиви и логични. Същите са в съответствие с писмените доказателства по делото - писмо от Гаранционен фонд с вх.№ 49460/18.05.2026 г. ведно с уведомление № 021029/04.01.2026 г., писмо от ОД на МВР Пловдив вх.№ 50656/20.05.2026 г. От писмо с вх.№ 49460/18.05.2026 г . от Гаранционен фонд ведно с уведомление № 021029/04.01.2026 г. се установява, че до собственика на МПС е било изпратено уведомление, като няма доказателство да е получено, писмото представлява обикновена кореспондентска пратка, а според изложеното в писмото становище процедурата за уведомяване за прекратяване на регистрацията на МПС не е обвързана с получаването на уведомителното писмо.

Пред съда се оспорва наличието на субективна страна при извършването на нарушението поради липса на знание от страна на водача, че застраховката за МПС не е платена. ВОт писмо от ОД на МВР Пловдив се установява, че с оглед въведеното изменение в чл.143, ал.10 от ЗДвП и отпадането на текста, съгласно който звената Пътна полиция в страната са задължени да уведомяват собствениците на превозни средства за прекратяване на регистрацията поради липса на застраховка Гражданска отговорност, КАТ не изпраща уведомление до собствениците за прекратена застраховка Гражданска отговорност.

От приложената и приета по делото като писмено доказателство справка за регистрация на МПС се установява, че същото не е собственост на жалбоподателя, както и че регистрацията на МПС е прекратена на 03.02.2026 г.

С оглед събраните доказателства се приема за установено, че жалбоподателят на посочените в акта за установяване на адм. нарушение и нак. постановление дата и час е управлявал описаното МПС, което не е негова собственост и за същото няма заплатена задължителна за автомобилистите застраховка Гражданска отговорност, както и че собственикът на същото не е уведомяван за изтичащ срок на действие на същата и за прекратяване регистрацията на МПС на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

В хода на административнонаказателното производство са събрани всички относими доказателства. Въпреки това обаче материалният закон е приложен неправилно. Нормата на чл. 638, ал. 1 и ал. 3 от КЗ, съдържа два 2 състава на нарушения като първият касае неизпълнение на задължението на собственика да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност", а втория касае несобственик, който управлява МПС без такава застраховка.

Настоящият случай следва да бъде обсъждан с оглед хипотезата на чл.638, ал.3 от КЗ, предвиждаща ангажиране на административнонаказателна отговорност за несобственика, който управлява МПС без задължителна застраховка.

За да е осъществен състав на нарушение по горецитирания текст от КЗ е от значение фактът на придобИ.е на регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение превозно средство, като от този именно момент за приобретателя се поставя задължение да го застрахова, без оглед на това има ли намерение да го управлява, същото се отнася и до водача на МПС. За да възникне това задължение, следва да са налице и двете предвидени в закона предпоставки в условията на кумулативност превозното средство следва да не е спряно от движение и да е регистрирано.

Дори и превозното средство да е технически изрядно с валиден технически преглед (неспряно от движение), ако регистрацията му е била прекратена, то за собственикът му няма да възникне задължение да го застрахова, тъй като не се допуска това превозно средство да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване.

Видно от събраните по делото доказателства МПС в настоящия случай е управлявано от жалбоподателя след като регистрацията му е била прекратена.

Управлението на МПС от страна на жалбоподателя е установено на 10.02.2026 г., а регистрацията на МПС е прекратена на 03.02.2026 г., т.е. не може да се търси отговорност от водача за това, че е управлявал МПС без заплатена застраховка Гражданска отговорност, защото такова задължение започва едва след въвеждане на МПС в движение и регистрирането му по надлежния ред, а в настоящия случай с прекратяването на регистрацията на МПС това задължение е отпаднало.

По тези съображения нарушението не е съставомерно от обективна страна, поради което и наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено макар и по съображения, различни от изложените от процесуалния представител на жалбоподателя.

При извършената проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта не се констатират нарушения от категорията на съществените, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на адм. нарушение и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за тяхното съставяне. Нарушението е описано ясно, като по този начин нарушителят е имал възможност да разбере в какво се състои и да организира защитата си.

При този изход на делото и при направено искане от страна на жалбоподателя следва в негова полза да се присъдят и сторените по делото разноски, изплатено адвокатско възнаграждение. Тази страна се е представлявала от адвокат. По делото е представен договор за правна защита 3 и съдействие, съгласно който договореното възнаграждение е в размер на 250 евро, платени в брой. Така представеният договор има характер на разписка и е доказателство, че разноски в този размер са сторени. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на тази претенция. Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от адвоката правна защита и съдействие се изразява в процесуално представителство в едно съдебно заседание, съдът прие, че следва да намали размера на претендираното адв. възнаграждение до 204.52 евро.

С оглед изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1030-000824/10.03.2026 г., издадено от Началник група в ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Й. Б. К. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховане е наложена глоба в размер на 204.52 евро/400.01 лева.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Й. Б. К. от ***, ЕГН ********** сумата от 204.52 евро, представляващи сторени по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14- дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4