Определение № 795 от 01.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 795 гр. Шумен, 01.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20263600500356 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 3336/16.06.2026г. депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, гр. ., ЕИК 175074752, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е. С. К. срещу разпореждане № 791/06.06.2026г. по ч.гр.д. № 20263610100463 по описа на РС – Велики Преслав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Т. П. и солидарния длъжник Т. Г. И. и двете от с. ., обл. София за вземанията за главница в размер на 557.12евро, 621.04 евро - договорно възнаграждение и 199.11 евро – мораторна лихва.

Жалбоподателя твърди, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителя черпи права и същия е превишил своите правомощия, като е нарушил съдопроизводствените правила. Процесният договор отговарял на всички законови и нормативни изисквания и на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр, в който е предоставена преддоговорна информация във форма съгласно ЗПК и във формуляра били посочени същите параметри, както в договора. В договора подробно били описани всички параметри, като основания и размер на разбираем и достъпен език. Счита, че 1 уговорения годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави и е спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР е фиксиран за целия срок на договора и е в законовите граници. В договора ясно бил посочен процента на ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника и при условие, че са спазени императивните законови изисквания досежно ГПР, то нямало как да се приеме, че поведението на кредитора е недобросъвестно и съответно уговорената договорна лихва да представлява неравноправна клауза. По отношение на законната лихва сочи, че присъждането й е последица от уважаване на главния иск и неоснователно съда е отхвърлил присъждането й, както и неправилно е отхвърлил искането за присъждане на лихвата за забава, тъй като кредитора имал право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Предвид действителността на уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР счита, че процесния договор е изцяло действителен, поради което моли въззивният съд да отмени атакуваното разпореждане, в частта в която се отхвърля заявлението и вместо него да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, относно обжалваните вземания. Претендира и разноски за настоящото производство в размер на 7.67евро - държавна такса и 25.00 евро юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Велики Преслав по ч.гр.д. № 20263610100463 е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК, подадено от „Профи кредит България“ ЕООД гр. ., представлявано от С. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., действащо чрез пълномощника си Н. М. Л. срещу длъжника М. Т. П. и солидарния длъжник Т. Г. И. и двете от с. ., обл. .. Претендират се следните вземания: сума в размер на 557,12 евро - неплатена и обявена за предсрочно изискуема главница за периода от 20.05.2025 г. до 20.04.2026 г., ведно със законната лихва от 12.05.2026 год. до окончателното изплащане на вземането, 621,04 евро - неплатена договорна лихва, начислена за периода от 20.05.2025 2 г. до 20.4.2026 г., 306,34 евро – неплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст", 354,48 евро - неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси", 255.65 евро - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 19.08.2025 год., 199,11 евро - мораторна лихва, начислена от 21.11.2024 год., датата на изпадане на забава на длъжника до датата, предхождаща датата на подаване на заявлението в съда – 11.05.2026 год., както и за направените по делото разноски – 38,99 евро - заплатена държавна такса, 117.60 евро - юрисконсултско възнаграждение и 51.10 евро за подготовка на документи, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

Посочено е, че вземанията произтичат от неизпълнен договор за кредит № 40027978293 от 29.08.2024г. Към заявлението е приложен цитирания договор за потребителски кредит, от който е видно, че „Профи кредит България” ЕООД, предоставило на длъжника М. Т. П. и Т. Г. И. сумата в размер но 4 000 лева, при ГЛП - 41 %, съгласно договора и ГПР - 49,22 %.

Предвидено е, че срокът на договора е 36 месеца, като са отразени размерите на месечната погасителна вноска, като общият размер на плащанията възлиза на 6 911.48 лева. На длъжниците били предоставени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, срещу задължение на кредитополучателите да заплатят възнаграждение по тях в общ размер на 3 880 лева, като по този начин общата сума за връщане е посочена като 10 791.48 лева.

С разпореждане № 631/19.05.2026 г. по делото, съдът оставил заявлението без движение, като дал редица указания на заявителя, вкл. да посочи всички извършени от длъжника плащания. С молба от 21.05.2026 г.

„Профи кредит България“ ЕООД уточнило, че общия размер на извършените плащания от длъжника М. Т. П. и съдлъжника Т. Г. И. възлизат на 830.07евро.

С обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане ВПРС е отхвърлил изцяло заявлението. Заповедният съд приел, че в нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези по допълнителните услуги „Фаст“ за приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на потребителски кредит и „Флекси“ за правото на кредитополучателя да променя погасителния план, доколкото 3 същите са известни към датата на сключване на процесния договор за кредит.

Обърнал внимание, че размерът на договореното възнаграждение за предоставяне на т.нар. „допълнителни услуги“ – 3880 лева, което в сравнение с размера на предоставения кредит (4000 лв.) на практика се явява несъразмерно висок, предвид стойността на кредита. Посочил е, че е налице нееквивалентност на престациите, която накърнява добрите нрави, като клаузата, която я урежда не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на доставчика и потребителя, който е икономически по-слабата страна, поради което е налице хипотезата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК. Описал е, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но единствено като абсолютна процентна стойност– 49,22 %, като липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация как е формиран той. Липсвала яснота относно отделните компоненти, определящи същия, а именно: не се установява дали е формиран от усвоената от потребителя главница (4000 лв.) или и от сумите, уговорени като допълнителни услуги (още 3880 лв.). Не ставало ясно дали цената на последните е част от формулата за определяне на годишния процент на разходите, като по този начин на практика не била предоставена адекватна възможност на потребителя да се информира за това какви са условията и стойността на кредита, в това число и вида на отделните компоненти, определящи ГПР, с което е нарушено императивното изискване на чл. 145, ал.

2 от ЗЗП. Невключването на тези разходи в ГПР водело до нищожност на целия договор и до недължимост на уговорените акцесорни задължения за договорна лихва, лихва за забава, законна лихва, такси за услуги, както и за такси за забава. ВПРС съобразил направеното признание от заявителя за извършени плащания от длъжника и е приел, че всички суми, които са били съотнесени за заплащане, извън тези които са били съотнесени за заплащане на главницата (191,85 евро), а именно 638,22 следва да бъдат съотнесени за погасяване на част от падежиралата главница. Приел е, че в действителност длъжникът М. Т. П. е надплатила сумата по главницата, която се претендира и не дължи заплащане по претендираните суми. Приел е, че кредитът се явява погасен изцяло преди депозиране на заявлението поради което и е отхвърлил същото изцяло.

От изложеното в жалбата се установява, че жалбоподателят обжалва разпореждането, само в частта, с която се отхвърлят претенциите за главница 4 в размер на на 557.12 евро, 621.04 евро - договорно възнаграждение и 199.11 евро – лихва за забава.

В останалите отхвърлени части разпореждането, като необжалвано е влязло в сила.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а според т. 3 на същия текст/ заповед не се издава и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. В конкретният случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен между заявителя и длъжника договор за потребителски кредит и последният има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Тоест, налице е договор с потребител и заповедният съд следва да изпълни вмененото му задължение. По отношение на същия са приложими нормите на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен.

Последиците от тази недействителност са уредени в чл. 23 от ЗПК, а именно когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, като той дължи връщане на чистата стойност на кредита, но не и заплащане на лихви и другите разходи.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за годишния процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

В случая това изискване не е спазено. Видно от представения договор за кредит потребителите са се задължил да заплащат за предоставените им допълнителни услуги сума в размер на 107,78 лева месечно за целия срок от 36 месеца, съвпадащ със срока на договора за заем, във връзка с който се 5 предоставят услугите, като общата цена на договореното възнаграждение за допълнителните услуги се равнява на 3880,00 лева. Съгласно договора, същите са: допълнителна услуга „Фаст“ приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпването на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на „Профи кредит България“ ЕООД и допълнителна услуга „Флекси“ – всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна незадължителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си план при изпълнение на съответните специфични изискания. Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл.10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Настоящата инстанция счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните– например издаването на различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение.