Присъда № 161 от 20.09.2024, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 161 от 20.09.2024 година, постановена по НОХД № 585/2024 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт против подсъдимият Х.А.А. /К.А.А./, роден на ***, САР, гражданин на Сирийска Аарабска Република, по обвинение в престъпление по чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 04.09.2024 година, около 06.50 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от пет месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години.

Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. И.Ч. от АК – Ямбол.

Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване правата на Х.А.А..

В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. И.Ч. заявява, че обвинението е доказано от събраните по делото доказателства и пледира съдът да постанови присъда като признае Х.А.А. за виновен и му наложи наказания в минимален размер при условията на чл. 55 от НК предвид наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото му съдебно минало, самопризнанието и съдействието на органите по разследването.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Подсъдимият Х.А.А. /К.А.А./ е роден на ***, САР и е гражданин на Сирийска Аарабска Република. Подсъдимият живеел в родината си, но решил да я напусне, като от обясненията му дадени в хода на БП и прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, е видно, че в средата на м. август 2024г. той напуснал Сирия заедно с брат си и двамата отишли в Република Турция, в гр. Истанбул. Заявява, че искали да отидат в европейска държава – в Германия, където да пребивават, но тъй като не разполагали с необходимата виза за влизане в Р България или друга страна от ЕС, съвместно с техния баща решили още докато били в Сирия, да преминат от Република Турция в Република България през границата на страната ни не по установения от закона ред - без съответното изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на това намерение, техният баща се свързал с неустановено по делото лице, което обещало срещу заплащане на сумата от по 4000-5000 евро на човек, да преведе подс.Х.А.А. и неговия брат нелегално през границата на страната от Р Турция в Р България. След пристигането на подсъдимия и брат му в гр. Истанбул, те били отведени в гр. Одрин и настанени там на квартира. На 04.09.2024г. двамата били откарани с автомобил от гр. Одрин до колона от паркирани товарни автомобили в покрайнините на гр. Одрин и им било казано, че там ще пристигне червен на цвят товарен автомобил, в който да се качат. Не след дълго на това място пристигнал посочения автомобил и шофьорът им извикал да се качват в кабината. Двамата братя се настанили на леглото в кабината на автомобила и се покрили със завивки. Не след дълго товарния автомобил потеглил в посока турско - българската граница. Рано сутринта на 04.09.24г. преминал през турския граничен пункт и се насочил към ГКПП-Лесово, община Елхово, област Ямбол, за влизане в страната ни. На 04.09.2024 година, около 06.50 часа в 1 района на ГКПП-Лесово подсъдимият Х.А.А., укрит под завивки на леглото в кабината на товарния автомобил, влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България. На ГКПП-Лесово била извършена проверка на товарния автомобил от полицейския служител – св. Д.Н.Д., който открил подсъдимият, брат му и още други трима мъже, укрити по същия начин в друга част на леглото в кабината на товарния автомобил.

От показанията на св. Д.Н.Д. – служител в ***, е видно, че на 04.09.2024г. около 06.50 часа на трасе „Вход товарни автомобили“ на ГКПП-Лесово пристигнал от Р Турция турски товарен автомобил с румънска регистрация и когато свидетелят е извършил проверка на същия е установил в горната и долната част на леглото, което се намирало в кабината на камиона, укрити общо пет лица от мъжки пол, на видима възраст около 20 години, които не представили документи за самоличност и не говорели български език.

Впоследствие било установено, че единият от тези общо пет укрити лица е подс.

Х.А.А., който нямал надлежно разрешение, даващо му право за влизане в Република България.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС към МП на РБ, се установява, че подс. Х.А.А. не е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетеля Д.Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Показанията на свидетеля Д.Н.Д. са правдиви, логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по делото.

Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетеля Д.Н.Д., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му в товарния автомобил и последвалото задържане на него и спътниците му.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Х.А.А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 04.09.2024 година около 06.50 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по посочения текст от Наказателния кодекс.

От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на свидетеля Д.Н.Д., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без 2 разрешение на надлежните органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай, откриването на нарушителя след влизането му в Република България и вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено. Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.

От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от територията на Република Турция на територията на Република България, като е съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да достигне до територията на Република България, след което да продължи към Германия.

Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият Х.А.А. за виновен в извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.

Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена, дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България, подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е единствено с цел да достигне територията на страната ни, след което да продължи към Германия, без да сочи каквито и да било други причини, които да дадат основание за съда да приложи разпоредбата на чл.279, ал.5 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подс. Х.А.А. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан на територията на страната ни към момента на деянието, както и предвид направените от него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия, същевременно съдът прие, че й найлекото, предвидено в закона наказание за извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление и определи наказание на 3 подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на 500.00 /петстотин/ лева.