Определение № 235 от 02.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 235 гр. Пловдив, 02.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско дело № 20225300500110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248, ал.3 и чл.247, ал.4 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на Р.С.Р., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв. И.К., против Определение №263876 от 11.11.2021г., постановено по гр.д.№2303/2020г. по описа на ПРС, ХIII гр.с., с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №263722/11.10.2021г. В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се иска отмяната му, като не се излагат конкретни съображения за неправилността му.

Ответната страна по частната жалба- И.С.М., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. Н.С., в писмен отговор на частната жалба изразява становище за нейната неоснователност.

Ответната страна по частната жалба- Застрахователна компания „Лев инс“ АД, не взема становище по нея.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Разгледана по същество, частната жалба е 1 неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията на евентуалност искове на Р.С.Р. против ЗК „Лев инс“ АД и И.С.М.. С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е уважил главния иск на ищеца срещу първия ответник ЗК „Лев инс“ АД, поради което не се е произнесъл по евентуалния иск против ответника И.С.М.. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК ответникът И.С.М. е поискал допълване на така постановеното решение в частта му за разноските, като ищецът Р.С.Р. бъде осъден да му заплати направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. По така подадената молба първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение №263722/11.10.2021г., в мотивната част на което е приел, че молбата е основателна, поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати на евентуалния ответник направените от него разноски по делото. В диспозитива на определението обаче съдът е осъдил не ищеца, а първия ответник ЗК „Лев инс“ АД да заплати на И.С.М. сумата от 650 лв.- разноски за адвокатско възнаграждение. С писмена молба ответникът ЗК „Лев инс“ АД е поискал поправка на допуснатата при постановяване на определението очевидна фактическа грешка, като с обжалваното в настоящото производство Определение №263876 от 11.11.2021г. молбата е била уважена, като съдът е посочил, че осъжда Р.С.Р..

В подадената срещу така постановеното определение частна жалба от Р.С.Р. не се сочат конкретни съображения за неправилност на същото.

При извършената от въззивната инстанция служебна проверка не се установиха основания за нищожност, недопустимост или неправилност на обжалвания съдебен акт. Доколкото не е настъпило условието за разглеждане на евентуалния иск срещу ответника И.С.М. и последният не е бил разгледан, то съобразно формираната трайна съдебна практика са настъпили правните последици на прекратяване на производството по него, поради което и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски /в този смисъл- Определение №429 от 08.08.2017г. на ВКС по ч.т.д.№1401/2017г., 1-во т.о.; Определение №337 от 24.04.2018г. на ВКС по ч.гр.д.№239/2018г., 4-то гр.о. и др./.

2

Направените от него разноски следва да му бъдат заплатени от насрещната страна по възникналото процесуално правоотношениеищеца по евентуалния иск, който не е бил разгледан, както правилно е приел първоинстанционният съд в мотивите на постановеното от него Определение №263722/11.10.2021г. Тъй като обаче в диспозитива на същото съдът е допуснал очевидна фактическа грешка, осъждайки ЗК „Лев инс“ АД вместо ищеца Р.С.Р., то са били налице основанията за отстраняването й по реда на чл.247 от ГПК, което е било сторено с обжалваното в настоящото производство Определение №263876 от 11.11.2021г., което следва да бъде потвърдено.

С оглед неоснователността на частната жалба жалбоподателят Р.С.Р. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна И.С.М. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение по частната жалба в размер на 200 лв.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Определение

№263876 от

11.11.2021г., постановено по гр.д.№2303/2020г. по описа на ПРС, ХIII гр.с., с което е била допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение №263722/11.10.2021г.

ОСЪЖДА Р.С.Р., ЕГН **********, да заплати на

**********, сумата от 200 лв.- разноски по делото.

И.С.М., ЕГН

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3