Решение № 3565 от 02.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3565 гр. София, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20231110217530 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО

/ЗД/ „........” АД, с ЕИК –.....със седалище и адрес на управление гр....-...., р-н ....., бул.”.....” № ......, чрез адв.М. И. Г. срещу Наказателно постановление № Р – 10 –214 от 30.11.2023 г. на заместник - председателя на Комисията за финансов надзор /КФН/, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.2, пр.2 във вр. с ал.1, т.2, във вр. с §1., т.51 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за застраховането във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 108, ал.1 от КЗ.

Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на процесуалните 1 правила, които са самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. На първо място се твърди, че дружеството е санкционирано за квалифициран състав на административно нарушение, чийто елементи не са описани в съставения акт за установяване на административно нарушение. Отделно от това, според жалбоподателя липсва повторност, тъй като в процесното НП се релевират твърдения за предходно нарушение по смисъла на чл.107 от КЗ /отм./, извършено преди влизане в сила на новия КЗ. На следващо място се излагат доводи за неправилна правна квалификация на твърдяното нарушение, тъй като според жалбоподателя нормите на чл.108 от КЗ имат характер на общ закон по отношение на Глава 39 /”Имуществено застраховане” / и Глава 47 /”Задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите”/ от КЗ и доколкото в конкретния случай се касае за претенция по застраховка „ГО”, то приложими са разпоредбите на чл.496 и сл. от КЗ. Настоява се още за неправилна индивидуализация на административно-наказателната отговорност с налагане на санкция, която не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН. Алтернативно се застъпва становище за наличие на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, поради липсата на настъпили общественоопасни последици, както и поради факта, че към момента на съставяне на АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно обезщетение.

Въззиваемата страна – Комисията за финансов надзор, чрез процесуалния си представител, моли наказателното постановление да бъде изцяло потвърдено.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

С акт за установяване на административно нарушение № Р – 06 – 277 от 24.08.2023 г., на гл.експерт в отдел „Правоприлагане” дирекция „Застрахователен надзор”, управление „Застрахователен надзор” към КФН е установено, че в Комисията за финансов надзор, управление „Застрахователен надзор” е постъпила жалба с вх. № 91-02- 620 от 12.07.2023 г., подадена от Т.Д. Ш.от гр. С. Жалбоподателят твърди, че по повод на настъпило 2 застрахователно събитие е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение пред „.......” АД. Завеждането на претенцията е удостоверено с № 2310015512 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В жалбата се възразява срещу размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Във връзка с извършване на проверка по случая, с писма на КФН, изх. № 91-02620 от 12.07.2023 г. и от 10.08.2023 г., от „ЗД ......” АД е изискано писмено становище по случая, ведно със заверено копие от цялата документация по претенция №2310015512. Отговорът на застрахователя, заедно с изисканите от същия доказателства, е постъпил в КФН с писма, вх. № 91-02-620 от 25.07.2023 г. и от 16.08.2023 г.

След проверка и анализ на цялата документация по случая е установено следното:

На 18.05.2023 г. пред „ЗД ......“ АД е предявена претенция по повод на настъпило застрахователно събитие - увреждане на лек автомобил, марка и модел „.........“, с peг. № ....... Завеждането на претенцията е удостоверено с № 2310015512 на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/123001457647. На датата на завеждане на претенцията пред застрахователя са представени писмени доказателства, необходими за установяване на основанието и размера й, като на 19.05.2023 г. са представени данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено застрахователно обезщетение. На 25.05.2023 г. и на 08.06.2023 г. са извършени огледи на увредения лек автомобил, въз основа на които са изготвени описи на констатираните увреждания.

След 08.06.2023 г. от ползвателя на застрахователни услуги не са изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 от Кодекса за застраховането (КЗ). С платежни нареждания от 06.07.2023 г. застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в общ размер на 2 688,22 лв. по банкова сметка на Т.Д. Ш..

Съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1-3, 8-10 и 13-18, раздел II, буква „А” от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: определи и изплати размера на обезщетението 3 или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

Следователно, след като на застрахователя са представени всички доказателства по чл. 106 от КЗ, необходими за установяване на основанието и размера на претенцията, в конкретния случай, считано от 08.06.2023 г., съгласно чл. 108, ал. 1 от КЗ за „ЗД ........” АД е възникнало задължение да се произнесе по претенция № 2310015512 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини. Това свое задължение „ЗД .......” АД е било длъжно да изпълни в срок до 29.06.2023 г. г. включително.

При прегледа на представените на КФН документи по претенция № 2310015512 е установено, че „ЗД ......” АД се е произнесло по предявената претенция извън законоустановения срок.

В акта е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането, както и че нарушението е извършено на 30.06.2023 г. в гр. София.

Срещу АУАН № Р-06-277 от 24.08.2023 г. не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) от страна на „ЗД ........“ АД.

След преценка на всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност наказващият орган приел за установено от фактическа и правна страна, че „ЗД .....“ АД не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал.

1 от Кодекса за застраховането в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 от КЗ да се произнесе по застрахователна претенция № 2310015512, предявена пред застрахователното дружество на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/123001457647 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Нарушена е разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от Кодекса за застраховането. Нарушението е извършено на 30.06.2023 г. в гр. София.

Нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е обявено за административно нарушение с чл. 644, ал. 1 от КЗ. В случая субект на нарушението е юридическо лице, поради което въпросът за вината като елемент от субективната страна на нарушението не подлежи на обсъждане.

4

Административно-наказващият орган посочил, че констатираното с АУАН № Р-06-277 от 24.08.2023 г. нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН като изложил следните мотиви : Забавеното уреждане на застрахователна претенция винаги засяга правата на ползвателите на застрахователни услуги, които не могат да получат своевременно обезщетение, с което да възстановят претърпените вследствие на застрахователното събитие вреди или съответно да потърсят защита на правата си по съдебен ред в случай на отказ от страна на застрахователя да изплати застрахователно обезщетение или при несъгласие с неговия размер. В случая следва да се има предвид и че нарушението на чл. 108, ал. 1 от КЗ е формално и наличието на причинена вреда не е задължителен елемент от състава на неговото извършване. Констатираното с АУАН № Р-06-277 от 24.08.2023 г. нарушение е извършено „повторно” по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, тъй като същото е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно постановление № Р-10915/14.12.2021 г. (влязло в сила на 12.12.2022 г.), с което на „ЗД ......” АД е наложено административно наказание „имуществена санкция” за нарушение на чл. 108, ал. 1 от КЗ. От изложеното следва, че е налице „повторност“ по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, както и основанието за недопустимост за сключване на споразумение по чл. 58г, ал. 2, т. 1 от ЗАНН. Освен това наличието на „повторност“ по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ е основание размерът на имуществената санкция да бъде определен съгласно разпоредбата на чл. 644, ал. 2 от КЗ.

С оглед постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, АНО наложил имуществена санкция за нарушение, извършено в условията на „повторност“ по смисъла на § 1, т. 51 от Допълнителните разпоредби на КЗ, в минимално предвидения от закона размер, а именно 2 000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля М. В. С., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от 5 правна страна следното:

Разпоредбата на чл.108, ал.1 от КЗ предвижда, че застрахователят е длъжен да се произнесе по претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като: 1. определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже плащането. Посочената разпоредба е точна, ясна и съдържа конкретно правило за поведение, адресирано до конкретни правни субекти.

Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят не е изпълнил вмененото му законово задължение в срок 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106 от КЗ - считано от 08.06.2023 г., съгласно чл.

108, ал. 1 от КЗ за жалб.„ЗД......” АД е възникнало задължение да се произнесе по претенция № 2310015512 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини. Това свое задължение „ЗД ......” АД е било длъжно да изпълни в срок до 29.06.2023 г. г. включително.

При прегледа на представените в КФН документи е установено, че „ЗД ....” А Д се е произнесло чрез изплащане на застрахователно обезщетение по посочената претенция - извън рамките на законоустановения срок. Ето защо съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана административно наказателната му отговорност за нарушение на чл.108, ал.1 от КЗ.

Санкционната норма на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, действаща към датата на процесното нарушение, предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 1000 лева до 20 000 лева за юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на Европейския съюз, извън случаите по чл. 635 – 643, на разпореждане или на заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя й. В ал. 2 на посочената разпоредба е предвидено, че когато нарушението е извършено повторно, наказанието е имуществена санкция в размер от 2000 до 40 000 лв. за юридическо лице.