Определение № 2738 от 26.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2738 гр. София, 26.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20268002101273 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.България, с адрес гр.Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, чрез пълномощника му адв.

Й. Бекирска, против Решение №1369 от 17.12.2025г. по в. гр. д. №891/2025г. по описа на Окръжен съд- Варна, с което след отмяна на Решение № 4591 от 18.12.2024 г. по гр.д. № 20233110116685 по описа за 2023г. на Районен съдВарна, съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Емануил С.ов М., роден на 01.04.2018г., на майката М.

М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Република България; определил е местоживеенето на детето при майката М. М., на адрес: гр.Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6; определил е режим на лични отношения между детето Емануил С.ов М. и бащата С. М., роден на 22.11.1982г., гражданин на Украйна със статут на постоянно пребиваване в Р.България, с адрес гр.Варна, ул.“Сергей Румянцев“ № 7а, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от петък след учебните занятия на детето до 17.00 ч. в неделя с преспиване; всяка четна година за Коледната ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията, всяка нечетна година за пролетната /Великденската/ ваканция от 10:00 часа на втория ден на ваканцията до 1

17:00ч. на предпоследния ден на ваканцията; два пъти по 15 дни през лятото по общо съгласие за конкретните дати между страните, когато майката не е в платен годишен отпуск, като в случай, че не се постигне разбирателство за дните до 01.06. всяка година, режимът ще бъде изпълняван от 10:00 часа на 01.07. до 17:00ч. на 15.07. и от 10:00 часа на 15.08. до 17:00ч. на 30.08.; за рождения ден на детето - страните ще присъстват на празника му заедно, а бащата ще може да вземе детето в деня, следващ рождения му ден за времето от 11:00 до 16:00ч., в случай, че е неучебен ден и след учебните занятия до 20.00 часа в случай, че е учебен ден; осъдил е С. М. да заплаща в полза на сина си Емануил С.ов М., чрез неговата майка и законен представител М. М., месечна издръжка в размер на 500 лв. /петстотин лева/, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от постановяване на решението до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на издръжката.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или решаване на делото по същество, като родителските права по отношение на детето бъдат предоставени на бащата С. М., при когото да се определи местоживеенето му, а на майката бъде определен режим на лични отношения с децата и издръжка, която да заплаща.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 о т ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея М. М., родена на 22.04.1984г., гражданка на Беларус, със статут на постоянно пребиваване в Р.България; с адрес: гр.Хасково, ул.“Драгоман“ №95, ап.6, чрез пълномощника й адв. Б. Т., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

2

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че С. М. и М. М. са родители на малолетното дете Емануил С.ов М., роден на 01.04.2018г.

Съгласно заключението на приетата пред въззивната инстанция комплексна съдебна психологическа и психиатрична експертиза резултатите от психологичното изследване на бащата С. М. показват интелектуално функциониране в рамките на норма. Изследването на личностните характеристики обективира силно защитно поведение, отричането на обичайни и общоприети човешки слабости и ниска саморефлексия, дихотомно възприятието за света по типа ,,добро – лошо“ без нюанси във възприемането. Резултатите от психологичното изследване на майката М. М. показват интелект в рамките на норма. В рамките на здравата личност се обективират развити механизми за самоутвърждаване, характеристики на усърдие, постоянство, чувствителност към критика, предпазливост в отношенията с опонентите, изразена реакция на защита при опасност.

Родителите на Емануил притежават необходимия родителски потенциалдвамата родители посрещат и задоволяват емоционалните и развитийните нужди на детето, осигурявайки най-доброто според разбиранията си за развитие потенциала му. В контекста на конфликта между тях липсва конструктивен диалог по отношение на родителстването, което от своя страна се отразява неблагоприятно върху детето. И двамата родители притежават нужните качества да възпитават и отглеждат детето си, но към настоящия момент имат дефицити в родителския капацитет, като на първо място, той е компрометиран от неразрешените конфликтни отношения вследствие на раздялата. В случая отделянето на детето от майката повлиява емоционалното и цялостното му развитие. Разширеният режим на лични контакти между детето и майката би благоприятствал развитието му, давайки му, в тази ранна възраст, чувство за стабилност на най-важните за него човешки отношения.

Неразбирането и неподкрепата на това от бащата понижават родителския му капацитет. Преодоляването на конфликта между родителите и способността им да обсъждат нуждите на детето ще повиши родителския капацитет и на двамата. Детето Емануил е изградил емоционална връзка и сигурна привързаност към двамата си родители, от ранното детство грижата на родителите е била последователна и надеждна, привързаността е надеждна и сигурна. Емануил е привързан и се чувства спокоен и приет от всички отглеждащи го възрастни значими за него- родителите си, партньора на 3 майката и неговите родители, които детето нарича “баба и дядо“ и детегледачката Олга. Няма клинични признаци на отчуждение на детето от нито един от родителите му или целенасочени действия на някой от тях в тази посока. Въпреки това относително редките срещи на детето с майката, в тази ранна възраст, повлияват неблагоприятно психоемоционалното развитие.

Режимът на лични контакти на майката с детето би трябвало да бъде разширен, тъй като редките им срещи са стартирали процес на компрометиране на връзката между родителя и детето. В развитието и функционирането на Емануил е налице мека задръжка в развитието, което не нарушава значително функционирането на детето. Важно е да се вземе предвид стила на отглеждане от бащата- относително ограничените социални контакти, недостатъчното владеене на български език, което допринася за ограничаване на контактите с връстници. Тази дискретна задръжка може да се дължи на различни причини- стил на отглеждане, липса на достатъчно стимули, травматизъм с последващ регрес от раздялата с майката или други разстройства в развитието. Необходимо е клинично наблюдение и проследяване на развитието и функционирането на детето от детскопсихиатричен екип за диагностично прецизиране. Не са налице достатъчно изразени симптоми, покриващи диагностичните критерии за генерализирано разстройство в развитието /детски аутизъм/. От разпита на в.л.

Топалова в откритото съдебно заседание се установява, че дефицитът в социалното свързване на детето се дължи на малко по-изолирания начин на живот на детето и на стила на отглеждане, защото бащата има подобен стил на социално свързване и живеене. В този смисъл това не е признак на заболяване, не е клинично значим признак. Вкъщи детето комуникира с гледачката, която е рускиня и говори на детето само на руски език, а бащата е компютърен специалист и работи от вкъщи. В детската градина детето има ограничени контакти само с едно-две дечица, тъй като детето е отхвърлено поради това, че не може да комуникира с другите деца- то говори на руски език, разбира отделни думи на български език, но те не са достатъчни за един дори елементарен диалог без помощ. Сочи още, че детето е твърде малко, за да бъде толкова дълго време отделено от майката. Детето е казало в интервюто:

,,К. бутна моето тате!“, но няма данни за травматизъм или агресия, няма травматизъм. Напротив, детето споделя как с К. играят футбол и с топка, чисто мъжки игри. Вещото лице не е сигурно, че детето е видяло това бутане 4 и посочва, че детето е внушаемо. Това заключение прави от факта, че имало разлика между това, което казва детето при клиничното интервю, и след това като наблюдавала контакта му с К.- новия приятел на майката. Според вещото лице децата в тази възраст, колкото са по-малки, толкова по-бързо и лесно приемат гледната точка на отглеждащия родител.

От посказанията на разпитания пред въззивната инстанция св.

Пламен Желязков Павлов, хазяин на страните, а впоследствие само на ищеца, се установява, че родителите на детето са негови квартиранти от месец май 2020 г., когато наели таванското помещение. След раздялата на двамата се срещал със С., когато той излиза или се прибира с детето. Не е гледал дали детето е мръсно или със скъсани дрехи. В жилището се е качвал няколко пъти, но не може да каже дали е мръсно вътре, не му е правило такова впечатление.

Като мъж не обръщал внимание на тези неща /дали детето или жилището са мръсни/. Освен С. за детето се грижат и две жени, които идват да го връщат и водят на градина. Не може да каже дали детето остава само вкъщи. Виждал е, че детето се разболява и С. го води на лекар. Когато е болно, го оставя вкъщи, не го води на градина. Заедно двамата излизат и се прибират от градина, излизат и на пазар, ходят на разходки. Не му е правило впечатление детето да ходи облечено не според сезона, тъй като и той се грижи за малко дете и ако детето е леко облечено, щяло да му направи впечатление. Детето на С. си играе навън с неговото внуче и ходят в една и съща детска градина. Децата нямат проблеми в комуникацията, играят си, бягат. Детето на С. е спокойно.

Вижда ги не много често, но ги e виждал да излизат и влизат. Води го с колело със столче. На тавана, където С. е под наем, банята се намира в коридора, излиза се на стълбите и се влиза в банята и тоалетната. Тоалетната и банята са обезопасени, защото това е тавански етаж и стълбището е затворено. Относно отопляването на стълбището- колкото се отоплява от сградата, толкова.

Свидетелят Х. К. Л., майка на съжителя на ответницата, сочи, че всеки път майката води детето при тях в Хасково.

Детето е свикнало с тях и те са го приели като внуче. Детето и К. си играят заедно, то много обича конструктори и пластилин, обича да се гушкат.

Детето винаги с желание идва при тях на гости, водят го на басейн. Когато детето е при майка си в Хасково, тя гледа да му доставя удоволствия. Детето е спокойно и казва: ,,Мамо, обичам те“. Ако бащата е до него, детето се страхува, притеснено е, когато говорят по телефона или по видеовръзка. В 5 жилището на майката има стая за детето и отделно легло, дори закупено бюро.

Майката всяка събота и неделя почива. Детето няма негативно отношение към К. К. се отнася добре с детето, не го е виждала да му се кара или да го бие. Ходят на кино, на басейн, на игри. Когато детето се дава на майката, е в неугледен вид- със захабена блуза, която му е малка. Единият път якето му миришело на неизпрано, след което К. му купил ново яке и обувки, купил му и телефон и таблет. С детето свидетелката говори на български език, макар че знае и руски език. Тя е детска учителка. Чете му книжки и гледат филми на български. Детето е асоциално- като иска да играе с деца, им говори на руски и те се дърпат от него, защото не го разбират. Последния път, когато били в парк „Кенана“, видяла, че детето не може да общува с другите деца на български език. Бащата само държи вкъщи детето, като се обади майката, той винаги казва, че е вкъщи. Детето ходи на детска градина. Не е виждала майката да се държи грубо с детето. Майката говори на детето на български език.