Решение № 186 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Калпачка при участието на секретаря Боряна Костанева като разгледа докладваното от Елена Калпачка Търговско дело № 20245300900364 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от К. Д. З., действащ със съгласието на * си Д. К. З., чреЗ.дв. П. К., против „Алианц България“ АД, за осъждане да и заплати сумата от 15 388,76 евро (равностойност на 30000 лв.), частична претенция, цялата от 40903,35 евро (равностойност на 80 000 лв.), увеличена претенция в съдебно заседание от 06.04.26 г., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесни увреждания, причинени при ПТП от 17.02.2024 г., предизвикано от водач на лек автомобил „Рено Клио“ с peг. № ******, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от 24.02.2024 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и заплащане на сторените в производството разноски и определяне на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна адвокатска защита, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В исковата и уточняващата молба се твърди, че на 17.02.2024 г., около 08:05 ч. в *****, е настъпило ПТП, поради това, че при управление на л.а. „Рено Клио“ с peг. № ******, водачът В. К. Т., притежаващ сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, нарушил правилата за движение по пътищата, като движейки се на прав участък, управлявал МПС с непочистено предно обзорно стъкло, не спазил дистанция и блъснал пешеходеца К. З..

От удара ищецът К. З., който преди това е бил в отлично здраве, претърпял 1 телесни увреждания - счупване на подбедрица, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници, като непосредствено след инцидента бил откаран от екип на Спешна помощ в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, където били извършени прегледи, изседвания, поставена била диагноза счупване на дисталната част на тибията и гипсова имобилизация, след което освободен за домашно лечение с изписани медикаменти.

Така получените травми причинили на ищеца силни болки и много страдания, довели до необходимост от ползване на чужда помощ за дълъг период, затруднения в училище, които довели до напрегнатост, нарушения на съня, затворил се в себе си и престанал да контактува пълноценно със съучениците си, не можел да спортува, което било едно от любимите му занимания. Възстановяването не било приключило и към датата на предявяване на иска, болките не били отшумели напълно, като освен травмите му бил причинен и силен стрес, който завинаги щял да остане в съзнанието му.

Въпреки, че в изпълнение на задължението си по чл. 380 от КЗ, на 12.03.2024г. ищецът депозирал пред ответното дружество застрахователна претенция, то не било определено и изплатено застрахователно обезщетение по предявените претенции, въпреки изтеклия законово определен срок за това. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените е неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.02.2024 г. – датата, на която изтича срока по чл.429, ал.3 КЗ, във вр. с чл.430, ал.1 КЗ, до окончателното му изплащане.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД „Алианс България“, чрез адв. Т., в който се обосновава недопустимост на иска, тъй като не е предявена пред застрахователя редовна претенция, с необходимите реквизити и приложени документи, въз основа на които да може да се направи обоснована преценка на претенцията, поради което счита, че срокът по чл. 380 КЗ не е започнал да тече и претенцията е предявена преждевременно. Евентуално сочи, че претенциите са неоснователни и недоказани, като моли да бъде исковата молба да бъде върната като недопустима, евентуално искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.

Оспорва да е налице противоправно поведение на застрахования при него водач, като счита, че причината за настъпване на произшествието е противоправното поведение на ищеца, който се е движил на пътното платно, в нарушение на чл. 108 ЗДП, с цел да избегне движение по тротоара, в посока срещу приближаващия лек автомобил, като не е съобразил разС.ието до приближаващия се л. а. „Рено Клио“ с peг.

№ ****** към него, както и скоростта му на движение, и по този начин е допуснал настъпването на ПТП. Евентуално се твърди да е навлязъл в платното за движение с цел пресичане, докато в същото се е движило МПС, като е нарушил чл. 32, чл. 113 и чл. 114 ЗДП, с което е допуснал произшествието. Отново при условията на 2 евентуалност, дори да се установи, че водачът на автомобила е причинил удара, оспорва той да има вина, доколкото не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването му, като е било налице случайно деяние. Оспорват се и констатациите в протокола за ПТП, включително, че предното стъкло е било непочистено, както и, че водачът не е спазил дистанция. Твърди се, че пешеходецът е имал възможност да предотврати удара, като пресича на обозначено за това място, не се движи по пътното платно и съобразява движението си с приближаващия се към него автомобил. Оспорва и механизма на ПТП, описан в исковата молба, както и наличие на пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между твърдените вреди и поведението на ищеца. Евентуално се оспорва и размера на исковите претенции, като се сочи, че същите са прекомерно завишени и несъобразени с принципа за справедливост.

При условие на евентуалност се прави и възражение за съпричиняване от страна на ищеца, като се твърди, че пострадалият съществено е допринесъл за настъпване на произшествието и вредоносния резултат, поне в стойност от 80%, като е нарушил разпоредбите на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от ЗДП, като не се е движел по тротоара, а по платното за движение срещу приближаващия го автомобил, респ. предприел е пресичане на необозначено за целта място, навлязъл е внезапно на пътното платно, при ограничена видимост, доколкото в дясната половина на платното, където се твърди, че станал удара, е било паркирано МПС, и без да се съобрази с пътните превозни средства, които се движат по улицата.

Оспорва дължимостта и на обезщетение за забава, доколкото неизпълнението на задължението на ищеца да посочи банкова сметка поставя в невъзможност застрахователя да изплати обезщетение, поради което е налице забава на кредитора, а застрахователят не дължи лихва, а евентуално лихва не се дължи, поради неоснователност на главната претенция.

В подадената допълнителна искова молба се оспорва възражението на ответника за недопустимост на иска, като се твърди, че е предявена застрахователна претенция, към която са били приложени всички документи, с които ищецът разполага, а след изтичане на законоустановения 3 месечен срок не е било определено обезщетение.

Обосновава, че законът не свързва неизпълнението на задължението за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане с никакви последици, и поради това, че ответникът не предлага никакво плащане. Оспорва всички възражения в отговора на исковата молба, позовава се на материална доказателствена сила на протокол за ПТП, относно оспорения механизъм на ПТП, счита неоснователно възражението за съпричиняване, оспорването на настъпилите за ищеца вреди и размера на иска, повтаря основанията, на които претендира законна лихва за забава от дата 24.02.2024 г., евентуално от датата на застрахователната претенция 12.03.2024г.

В срок е постъпил допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с която 3 ответникът поддържа всички направени твърдения, възражения и искания.

В хода по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмена защита, обосновава основателност на исковите претенции, като оспорва изводите на вещото лице в приетите по делото експертизи, счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на МПС, който, поради движение с непочистено обзорно стъкло не е имал възможност да забележи ищеца, т.е., движил се е с несъобразена с неговата видимост скорост, като сам се е поставил в ситуация да не може да възприеме движещите се в близост до пътното платно пешеходци – деца. Поради това намира и неоснователни и недоказани възраженията за съпричиняване на настъпилия инцидент от страна на ищеца. Намира доказани и претърпените от инцидента вреди от ищеца, като търпените болки и страдания не са отшумели и към момента, поради което счита обоснован и претендирания размер на обезщетение, който моли да бъде присъден изцяло. Моли присъждане и на адвокатско възнаграждение с ДДС за осъществена безплатна правна помощ.

Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. Т., в съдебно заседание и в писмена защита, сочи, че безспорно е доказано в производството, че липсва противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при доверителя му, поради което и с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от наличието на деликт моли да бъдат отхвърлени исковите претенции изцяло. Счита, че от събраните по делото гласни доказателства се установява, че внезапното навлиза на ищеца е изключителното обстоятелство, което е довело до процесното ПТП, и същото не е могло да бъде избегнато от водача, както и, че от правна страна, ищецът е нарушил правила на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 от Закона за движение по пътищата. Твърди, че дори да се приеме за доказано, че предното стъкло на автомобила е било замръзнало, а колата е с десен волан, тези обстоятелства не са повлияли за настъпване на ПТП, тъй като и без да са били налице, пак водачът не би могъл да избегне удара. Моли исковете да бъдат отхвърлени изцяло като недоказани и да бъдат присъдени на ответника сторените от него разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 6/20.02.2024 г., че на 17.02.2024г, около 8:05 ч. в *****, е посетено ПТП, възникнало между лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ******, управляван от В. К. Т., със застраховка в ЗАД „Алианц България“, и пострадал пешеходец К. Д. З., с диагноза фрактура на дясна подбедрица. Като обстоятелства и причини за възникване на инцидента се сочат, че на прав участък от пътя, водачът управлява МПС с 4 непочистено заледено предно обзорно стъкло, не спазва дистанция и удря в десния крак пешеходеца, намиращ се на пътното платно и допуска ПТП с пострадало лице, като е посочено също, че са съставени два АУАН.

От представените по делото удостоверения от МВР, ОД – Пловдив, Сектор „РПТ“ се установява, че досъдебно производство № 26/2024 г. е било образувано за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 НК с пострадал К. Д. З., като спрямо установения извършител В. К. Т. не е било повдигнато обвинение до приключване на съдебното следствие по настоящото делото.

Безспорно в отношенията между страните и признат от ответника факт, доказан и от приложеното удостоверение от ГФ и удостоверено и в горецитирания констативен протокол, че за управлявания от В. К. Т. лек автомобил „Рено Клио“, с peг. № ******, към датата на ПТП е имало действащ договор с ответното дружество за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От представените към исковата молба писмени доказателства – известие за доставяне и от 12.03.2024 г. и уведомление по застрахователна претенция до ищеца с вх. № на ответното дружество от 13.03.2024 г., неоспорени от ответника, се установява, че е отправена претенция за заплащане на обезщетение от ищеца, която не е била уважена, като са изискани допълнителни доказателства от застрахователя.

От приетите по делото медицински документи, както и от приетата СМЕ, чието заключение съдът изцяло възприема, се установява, че ищецът е бил прегледан в спешно отделение на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД Пловдив, където е било установено счупване на дисталната част на тибията. Вещото лице заявява, че от наличните по делото документи и от представените му такива при прегледа на ищеца К. Д. З. се установява, че при ПТП на 17.02.24 г. ищецът е претърпял счупване на големия пищял /тибията/ на дясна подбедрица в долната му част, бил е имобилизиран с гипсов крачол за една седмица, като този стандартен, но тежък и неудобен вид е бил сменен с полимерен. Обездвижването е било за срок общо 45 дни, като гипсът е бил премахнат на 02.04.2024 година. В резултат на обездвижването, което е обхващало две стави, от двете страни на счупването - колянна и глезенна, те са били силно обездвижени, а мускулите свързани с тях са с контарктури и хипотрофия, което ги е направило силно болезнени и нефункционални. Вещото лице сочи, че с оглед възрастта на ищеца и характера на травмата, оздравителните процеси са протекли в рамките на 45 дни имобилизация и още толкова за рехабилитация. т.е оздравителните процеси са продължили в рамките на 3-4 месеца, след което ищецът е възстановил контракгурите на мускули и тяхната хипотрофия до степен да проходи без помощни средства, но все още с болезненост при движение. Към датата на експертизата вещото лице сочи, че ищецът е клинично здрав, като десният му крак в коляното и глезена са раздвижени, 5 движи се самостоятелно, но съобщава за болки при натоварване на крайника, както и налични болки при метеорологични промени, които оплаквания сочи, че са обичайни и често срещани. Изразява становище, че вероятно, с течение на времето, предвид възрастта и хабитуса на младежа, тези оплаквания ще се редуцират и отшумят. В съдебно заседание вещото лице сочи, че травмата, с оглед изминалия период от повече от година, не би могла да му пречи, доколкото този период е абсолютно достатъчен да се възстанови, а ако спортува, то би било още по-добре.