Решение № 136 от 14.05.2026, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Сливен, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Н. Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА К. БЪЧВАРОВА като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20262200500191 по описа за 2026 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 1107/30.12.2025г. постановено по гр. дело № 20232230102857 по описа за 2023 г. на Районен съд Сливен, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 349/30.04.2025 г. по гр.д. № 2557/2023 г. по описа на СлРС по отношение на следните недвижими имоти:

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка три/, цялата със застроена площ 15 кв.м. / петнадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване, построена в процесния имот,

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка четири/, цялата със застроена площ 23 кв.м. /двадесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1/ един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване в процесния имот, с построена в имота при квоти от правото на 1 собственост, както следва: за Н. А. Д., с ЕГН ********** - 1/2 идеални части за Д. А. Д., ЕГН ********** - 1/2 идеални части, вместо описаните в предходното решение.

Не е допусната до делба сграда с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка пет/, цялата със застроена площ 5 кв.м. /пет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване в процесния имот, тъй като е собственост само на Т. Р.

Д., с ЕГН ********** от гр. С., ул. *********************, със съдебен адрес: гр. С., ул. *****************, чрез адв. Т. от АК- Сливен.

С Решение № 349/30.04.2025 г. по гр.д. № 2557/2023 г. по описа на съда е била допусната съдебна делба, която да се извърши между Т. Р. Д., с ЕГН ********** от гр. С., ул. *********************, със съдебен адрес: гр. С., ул. *****************, чрез адв. Т. от АК-Сливен, Н. А. Д., с ЕГН ********** от гр. С., бул. ****************, чрез адв. Х. от АК – Сливен, Д. А. Д., ЕГН ********** от гр. С., ул. *****************, със съдебен адрес: гр.С., ул.

*******************, чрез адв. С. от АК – Сливен по отношение на следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., община С., одобрена със Заповед № РД-18-31/19.04.2016 г. на Агенция по кадастъра, с адрес на поземления имот: град С., община С., обл. С., п.к. 8800, ул.

********************* /пет/, с площ на целия поземлен имот 365 кв.м.

/триста шестдесет и пет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: Ниско застрояване /10 м./, предходен идентификатор: няма, номер по предходен план: 60 /шестдесет/ при съседи на поземления имот: идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № ***, идентификатор № ***, при квоти от правото на собственост - за Т. Р. Д. - 1/2 идеални части

2

- за Н. А. Д. - 1/4 идеални части

-за Д. А. Д., ЕГН ********** - 1/4 идеални части.

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка едно/, цялата със застроена площ 84 кв.м. /осемдесет и четири квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение на сградата: жилищна сграда – еднофамилна, построена в имота, при квоти от правото на собственост, както следва

- за Т. Р. Д. – 25,5/84 идеални части

- за Н. А. Д. - 29,25/84 идеални части

- за Д. А. Д. - 29,5/84 идеални части.

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка две/, цялата със застроена площ 33 кв.м. / тридесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1 /един, построена в процесния имот, при квоти от правото на собственост, както следва:

- за Н. А. Д. - 1/2 идеални части

- за Д. А. Д. - 1/2 идеални части.

СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка три/, цялата със застроена площ 15 кв.м. / петнадесет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване, построена в процесния имот, СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка четири/, цялата със застроена площ 23 кв.м.

/двадесет и три квадратни метра/, брой етажи: 1/ един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване в процесния имот, с построена в имота 11 СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка пет/, цялата със застроена площ 5 кв.м. /пет квадратни метра/, брой етажи: 1 /един/, с предназначение на сградата: друг вид сграда за обитаване в процесния имот, при квоти от правото на собственост, както следва:

- за Т. Р. Д. - 1/2 идеални части

3

- за Н. А. Д. - 1/4 идеални части

- за Д. А. Д. - 1/4 идеални части.

С въззивната жалба, подадена от ищцата Т. Р. Д., чрез представител по пълномощие, е обжалвано Решение № 1107/30.12.2025 г. на Районен съд Сливен като нищожно и неправилно. Молбата от ответната страна, чрез нейния пълномощник за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 349/30.04.2025г. по гр. д. № 2857/2023г. по описа на СлРС, е подадена на 26.06.2025г. - след срока за обжалване. В конкретния случай не е налице поправка на очевидна фактическа грешка. Иска се да се отмени решението, като неправилно и незаконосъобразно.

Подаден е писмен отговор на тази жалба, в който се поддържа, че е неоснователна. По възраженията във въззивната жалба, че в съдебно заседание от 29.01.2025 г. се е поддържало становище, което се инкорпорира в съдебния акт, заявява, че това се дължи точно на грешка в протокола.Това мотивирало и депозирането на молбата по чл.247 от I ПК, тъй като както в писмения отговор, така и в насрещния иск, ясно и категорично е изложено становище относно собствеността на 5-те сгради в процесния имот.

Категорично е изразено по отношение на сгради с идентификатор № ***- 33 кв.м., ***- 15 кв м. и *** - 23 кв.м. , че ищцата по делото не може да бъде страна в производството по делба, тъй като не притежава тези сгради и е претендирано допускане на делба по отношение на тях само между двамата ответници. По отношение на СГРАДА с идентификатор № *** /шестдесет и седем хиляди триста тридесет и осем точка петстотин и петнадесет точка сто и пет точка пет/, цялата със застроена площ 5 кв.м /пет квадратни метра/, отново изрично е заявено, че се иска допускане на делба по отношение на нея, тъй като ответниците, макар и да са я изградили, нямат претенции към нея и желаят същата да остане в изключителна собственост на ищцата.

С оглед гореизложеното моли да се остави без уважение въззивната жалбата и да се потвърди Решение № 1107 от 30.12.2025г. на Сливенски Районен съд като законосъобразно, правилно и обосновано.

В жалбата и отговора не са направени нови доказателствени или процесуални 4 искания.

В с.з. за въззивницата се явява представител по пълномощие, който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемите не се явяват. Подадена е писмено становище от процесуален представител на въззиваемата, с което се оспорва основателността на подадената жалба.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено.

Няма спор по фактическа обстановка, така както е изложена в първата част.

С Решение № 1107/30.12.2025г. постановено по гр. дело № 20232230102857 по описа за 2023 г. на Районен съд Сливен, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 349/30.04.2025 г. по гр.д. № 2557/2023 г. по описа на СлРС.

Както е посочил ВКС, явна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такава грешка представляват погрешното посочване в решението на съда на имената на страните, на границите на спорния имот, на размера на присъдената сума, погрешните пресмятания на суми, не отразяването в диспозитива на решението волята на съда, личаща от мотивите.

Пропускането да се изрази в решението част от формираната, а следователно налична воля на съда, трябва да се разграничава от липсата на формирана воля, в който случай сме изправени пред непълно Решение. Налице ли е 5 очевидна фактическа грешка, тя може да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК. Следва да се държи сметка за това, че не представляват очевидни фактически грешки и не могат да бъдат поправени по реда на чл. 247 грешките, които съдът е допуснал при формирането на своята воля, както и пропускът да се вземе становище по част от иска или по някой от исковете.

Тези грешки могат да бъдат отстранени само по пътя на обжалването или на допълнителното решение, защото те изискват да се замести неправилно формираната или липсващата воля на съда с ново решение, а поради това е и недопустимо да се отстраняват служебно от съда. На следващо място поправянето на очевидна фактическа грешка никога не представлява изменяне или отменяне на вече формираната воля на съда. По тази причина поправянето се възлага на съда, постановил решението, без това да представлява накърнение или изключение от забраната сам съдът да изменя или отменя собствения си акт.

По повод на подадена въззивна жалба против решение, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, въззивният съд проверява само дали има допусната очевидна фактическа грешка в основното решение, правилно ли е отстранена грешката или не, но не и ревизия на първото решение при липса на жалба против основното решение. Задължение за въззивния съд е като втора инстанция по същество да провери дали постановеното от първостепенния съд решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, е валидно и допустимо, а след това и дали е правилно, тоест има ли наистина допусната в основното решение очевидна фактическа грешка по смисъла на закона, в какво се изразява тя и правилно ли е поправена от първоинстанционния съд, респективно правилно ли е отказано поправянето.

Това задължение произтича, както от функцията му на въззивен съд, така и поради императивното изискване за валидност на сезирането и произнасянето – преценка, предхождаща тази по разглеждането на спора по същество.

В конкретния случай извършените процесуални действия на районния съд представляват по своята същност пререшаване на спора, поправка на формираната с основното решение воля на първоинстанционния съд без надлежно подадена в законния срок въззивна жалба против първото решение и служебно допълване на последното. Поради това решението следва да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се остави без уважение молбата вх. № 15523/2025 г. , подадена от Н. А. Д. от гр. С.,

6 ул.*******************, чрез адв. Г. Х. по отношение допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 349/30.04.2025 г. по гр.д. № 2557/2023 г. по описа на СлРС с което е допусната делба на процесните имоти.