Акт № 2975 от 03.11.2026, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 2975

Русе, 03.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - I КАСАЦИОНЕН състав, в съдебно заседание на седми октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЕНА ДЯКОВА

ТАТЯНА ИЛИЕВА

При секретар МАРИЯ СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА канд № 20267200600640 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от Глава XII от АПК.

Постъпила е касационна жалба от „Сити кеш“ ООД, със седалище: гр.София против решение № 281 от 25.06.2026 г., постановено по АНД № 425/2026 г. по описа на Районен съд - Русе (РС - Русе), с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 873209-F864708 от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „Сити кеш“ ООД е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 100 евро на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и е осъдено дружеството да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 97, 15 евро.

Касационните основания, посочени в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценката и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна, ГДФК при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Е. Т., оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Контролираната съдебна инстанция е приела за установено от фактическа страна, че на 21.11.2025 г., около 15:00 ч., служители на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП, заедно със служител от сектор ПИП, извършили проверка на търговски обект, стопанисван от „Сити кеш“ ООД – офис за бързи кредити, намиращ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 40.

В хода на проверката и обясненията на управителя на обекта се установило, че по повод сключени договори за кредити с клиентите на дружеството, вноските по същите се плащали в брой, банкови преводи, както и с кредитни и дебитни карти.

От управителя на обекта били изискани документи, свързани със сключен договор за обезпечен потребителски кредит № 1412894 от 07.11.2025 г. като по тях се установило, че на 07.11.2025 г. било извършено плащане на вноска в брой в размер на 41 лева (20, 96 евро), документирано с приходен касов ордер от същата дата. Сумата представлявала плащане по договора за кредит и съдържала главница, лихва и неустойка. Въпреки това дружеството не издало фискална касова бележка.

А освен това било установено, че от началото на функционирането на обекта липсвало фискално устройство, което да е въведено в експлоатация и регистрирано в НАП.

Със заповед № 44 от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП била наложена ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „б“ ЗДДС – запечатване на търговски обект за срок от 14 дни, като било постановено процесният търговски обект на „Сити кеш“ ООД – офис за бързи кредити, намиращ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 40, да бъде запечатан. С посочената ЗНПАМ било разпоредено и предварителното изпълнение на наложената мярка. ЗНПАМ била връчена на представителя на дружеството на 18.02.2026 г. С определение № 7050 от 20.02.2026 г. по адм. дело № 2206/2026 г. на АССГ е отменено разпореждането на наказващия орган, също издател и на въпросната ЗНПАМ, с което е допуснато предварително изпълнение на заповед № 44-ФК от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Вследствие отмяната на предварителното изпълнение на 23.02.2026 г. служителите на НАП извършили разпечатване на търговския обект на „Сити кеш“ ООД – офис за бързи кредити, намиращ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 40. Заповед № 44 от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП била оспорена пред АССГ, за което било образувано адм. дело № 2945/2026 г. по описа на АССГ. С решение № 19693 от 20.05.2026 г. по адм. дело № 2945/2026 г. на АССГ заповед № 44-ФК от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП била отменена като за отмяната съдът се е позовал на съществуващата практика на СЕС по дело С97/21 във връзка с чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Наказателно постановление № 873209-F864708 от 02.02.2026 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издадено срещу „Сити кеш“ ООД за това, че на 21.11.2025 г., при извършена проверка на място в търговски обект на дружеството – офис за бързи кредити, с адрес гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 40, е установено, че в търговския обект нямало монтирано и въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността на обекта – м. август 2025 г.

За да потвърди оспореното пред него наказателно постановление, първата съдебна инстанция е приела, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен и материалният закон като нарушението се явява правилно установено и безспорно доказано.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК вр.чл. 63в от ЗАНН. Съдът е събрал допустимите и относими към правния спор доказателства. Същите са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.

Административният съд напълно споделя изводите на районния съд като намира въззивното съдебно решение за постановено при правилно прилагане на материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения.

Изцяло се споделя заключението на въззивната инстанция, според което от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен начин, че в случая дружеството е осъществило от обективна страна състава на административното нарушение по чл. 185, ал. 2 вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС вр. с чл. 7, ал. 1, чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, предвид безспорните данни по делото, че в търговския обект на дружеството, намиращ се в гр. Русе, бул. „Цар Освободител“ № 40, представляващ офис за бързи кредити, не е имало въведено в експлоатация и свързано със системата на НАП фискално устройство от самото начало на започване работата на търговския обект през август 2025 г.

Проверката, която е установила това нарушение, е извършена на 21.11.2025 г., т.е. обектът е работил без фискално устройство близо три месеца, през който период от време безспорно е извършвана дейност, сключвани са договори и са извършвани плащания по тях.

Дори и да се приеме, че конкретното плащане – в смисъл погасяване на задължение по договор за кредит, извършено чрез плащане на вноска, съдържаща главница, лихва и неустойка, каквото е установено в настоящия случай, не представлява доставка, то това обстоятелство не освобождава търговеца от задължението му да издаде фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД при всяко плащане съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В настоящия случай е било извършено плащане по договор за обезпечен потребителски кредит № 1412894 от 07.11.2025 г. на 07.11.2025 г., като била внесена сумата брой в размер на 41 лева (20, 96 евро), представляваща главница, лихва и неустойка, документирано с приходен касов ордер от същата дата.

Неиздаването на фискална касова бележка или касова бележка е самостоятелно нарушение, което не е предмет на настоящото производство, но в настоящия случай неиздаването се дължи именно на липсата на въведено в експлоатация и свързано към НАП фискално устройство.

Дори и да се приеме, че жалбоподателят на основание чл. 119 от ЗДДС е освободен от задължението си да издаде фактура, това не го освобождава от задължението да издаде фискална касова бележка.

Освен това „Сити кеш“ ООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, която е подчинена не на регистрационен режим в БНБ, а на лицензионен. Основната характеристика, която различава небанковите финансови институции от банките е, че небанковите финансови институции отпускат заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими начини. Извършваната от „Сити кеш“ ООД дейност по отпускане на кредити не попада сред изброените в чл. 4 и чл. 5, т. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 5, т. 2 от Наредбата регламентира изключение от задължението, за издаване на фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСУТД, което се отнася за банките, когато извършват банкови и валутни сделки; доставчиците на платежни услуги, когато извършват платежни услуги по чл. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи; финансовите къщи, когато извършват сделки с чуждестранна валута по безкасов начин, пенсионноосигурителните дружества, когато извършват услуга по прехвърляне на натрупаните средства по индивидуална партида от един фонд към друг, както и лицата, извършващи търговска дейност с предмет съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3, 4, 6, 8, 9, 10, 11 и 12 от Търговския закон. При плащане в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, дружеството има задължение за регистриране и отчитане чрез фискална касова бележка по реда на чл. 25 от Наредбата, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, с изключение на случаите когато плащането се извършва по банков път. Фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането, като удостоверява стойността на платената от клиента сума, респективно платената лихва/неустойка и задължително се предоставя на клиента едновременно с получаване на плащането.

Нарушението се явява правилно установено и безспорно доказано.

На последно място контролираната съдебна инстанция правилно е отчела, че ПАМ, поради допуснато предварително изпълнение, е действала за около 5 дни от определените 14, а освен това в крайна сметка административният акт, с който тя е била наложена, все пак е бил отменен, което означава, че ПАМ се счита за неналагана, а доколкото е било допуснато предварително изпълнение и жалбоподателят вероятно е претърпял вреди – същите подлежат на обезщетяване по реда на чл. 203 и сл. АПК. При това положение единствената мярка със санкционен характер по смисъла на посоченото от жалбоподателя решение на СЕС от 04.05.2023 г. по С-97/21 реално остава наложената с обжалваното наказателно постановление имуществена санкция в размер на 3 100 евро. Не е налице кумулиране на административно наказание с ПАМ.

Поради гореизложеното касационният съд счита, че Районен съд - Русе е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила.