Протокол № 14846 от 06.10.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 12434/2022
- Вид
- Протокол № 14846
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 13.10.2022
- Състав
- ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.198,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93,т.7 · Наказателен кодекс
- чл.212,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.274 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.275 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.311 ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.63,ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 14846 гр. София, 06.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Е.Й.К. при участието на секретаря Г.Г.В и прокурора Г. К. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Е.Й.К. Частно наказателно дело № 20221110212434 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 19:30 часа се явиха:
На основание чл.311 ал. 3 НПК съдът разпорежда провеждане на звукозапис на съдебното заседание.
На вниманието на всички присъстващи в съдебната зала е включен контролен монитор.
ОБВИНЯЕМИЯТ М. Р. Ц. - редовно призован, доведен от Ареста на бул. Г.М.Д. №42, се явява.
В залата се явява адв. К., служебен защитник на Ц. от ДП.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СНЕМА самоличността на обвиняемия:
М. Р. Ц. - роден на 30.11.2000 г. в гр. Тетевен, българин, български гражданин, неженен, живее на семейни начала, с основно образование, 1 безработен, неосъждан, с адрес: с. Лазарово, общ. Кнежа, обл. Плевен, ул.“Г.
Бенсковски“, №3, ЕГН: **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в настоящото производство.
ОБВИНЯЕМИЯТ - Разбрах правата си, които ми разясни съда. Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Нямаме искания по чл.274 и чл.275 от НПК.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с искането на СРП.
/Прочете се./
ПРОКУРОРЪТ - Поддържам искането си. Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.
АДВ. К. - Няма да соча други доказателства. Намирам делото за изяснено от фактическа страна.
ОБВИНЯЕМИЯТ – Съжалявам за това, което направих. Не исках да стане така. Моля да ми бъде определена по лека мярка и Домашен адрес няма да се укривам. Ще мога да бъда намерен там на домашния ми адрес.
СТРАНИТЕ /Поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ на основание чл.283 от НПК
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
НАМИРА същото за изяснено от фактическа страна.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането за вземане на МНО „Задържане под стража“ спрямо обв. М. Р. Ц.. След преценка на събраните до момента доказателства считам че са налице основанията предвидените чл 63 ал.1 НПК по отношение на обв. Ц. за определяне на МНО „Задържане под стража“. Доводите ми са следните: От събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение че Ц. е извършил престъплението в което е обвинен – предвид показанията на свидетелите: Т., Г.а, Р., както и обясненията на самият обвиняем в това число и от останалите събрани доказателства. Считам че при мярка, различна от Задържане под стража е налице реална опасност Ц. да се укрие и да извърши ново престъпление. Това се извежда от факта, че престъплението в което е обвинен предвижда наказание ЛОС от 3 до 10 години и е тежко по смисъла на НК; самото престъпление се откроява с изключително висока степен на обществена опасност, предвид начина на извършване на деянията – чрез използване на сила и заплаха, времето на извършване – в тъмната част на денонощието, използваното за това средство – нож и проявената упоритост в осъществяване на деянието. Ц. не живее на известния му адрес в с. Лазарово видно от докладна записка приложена по ДП същият не е намерен на адреса при опит да бъде призован по това производство и по данни на майка му е бил в чужбина, което наложило обявяването му за ОДИ. По тези съображения моля на обв.Ц да бъде определена МНО „Задържане под стража“.
АДВ. К.: Намирам, че специално трябва да се спра на кумулативно изискуемата предпоставка за опасност обвиняемият да се укрие и / или извърши престъпление. Съгласно материалите по ДП Ц. има известен постоянен адрес на който живее. Дори и до търсенето му по ДП той да не се е намирал на този адрес, това не сочи на реална опасност от укрИ.е, защото не е 3 знаел до тогава, че има образувано ДП по отношение на него. Още повече, че при задържането му, той е оказал пълно и незабавно съдействие за разкрИ.е на обективната истина по случая, в тази насока следва да се отчете и че инкриминираната по делото сума е изцяло възстановена. Не считам че е на лице реална опасност подзащитния ми да извърши друго престъпление, защото той е с чисто съдебно минало и до този момент не е криминално регистриран. Следва да се отчетат и нивото на правна култура на Ц., младата му възраст и това че престъпление се явява инцидентно за него ако доказателствата сочат че той го е извършил. По тези съображения считам, че не са налице законово изискуемите предпоставки за вземане на МНО „Задържане под стража“, поради което и моля да не се уважи направеното искане от СРП искане като и мярка „Домашен арест“ може да изпълни целите на мярката.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Когато разбрах от майка ми, че полицията ме издирва бях в Гърция. Обадих се на телефон 112, представих се и попитах дали съм издирван, но ми казаха, че не могат да ми отговорят по телефона. За няколко дни събрах някой лев и се прибрах за България, на автогарата имаше полицаи, провериха ме, но не бях за издирване, заминах си за село, а после дойдох в София да си търся работа. Когато се върнах да видя жена ми и детето ме хванаха полицаите и ме доведоха в София. Когато извърших това бях пил и пуших цигара, която ми дадоха едни без да знам че е трева, иначе никога нямаше да направя такова нещо. Върнах на момчето парите.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на обвиняемия: Искам да бъда под „Домашен арест“ .
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
Съдът, след съвещание, като обсъди събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 64 от НПК, образувано е по искане на 4
СРП за вземане мярка за неотклонение "ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА" спрямо обвиняемия М. Р. Ц. ЕГН ... – по досъдебно производство №288/2022 г., по описа на 07 РПУ-СДВР, пр.пр. №3651/2022 г., по описа на СРП.
Изложените в искането съображения са следните:
М. Р. Ц. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.198,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години; от събраните по делото доказателства /показанията на Д. Т. – детайлно описващи механизма на престъплението и категоричното разпознаване от същия на обвиняемия като извършител на престъплението; показанията на Д. Г.а; протокола за оглед на местопроизшествие, при който са намерени част от инкриминираните вещи; изготвената видео-техническа експертиза и техническа експертиза на записа от обаждането на тел.112, и др./ може да се направи обосновано предположение, че М. Р. Ц. е извършил престъплението, за което е привлечен в това качество, и е налице реална опасност той да се укрие и да извърши ново престъпление, независимо, че не е осъждан, предвид високата степен на обществена опасност на извършеното /със сила и заплаха/, времето на извършването /нощем/, използваните средства /нож/, проявената упоритост при осъществяване на престъплението, касаещо продължавана престъпна дейност - с 2 деяния; опасността от укрИ.е се извежда от това, че обвиняемият не живее на постоянния си адрес, а пребивава в София без адресна регистрация, водейки скитнически начин на живот, за което е бил обявен за ОДИ.
В съдебното заседание представителят на СРП поддържа така направеното искане с изложените в него съображения.
Служебният защитник на обвиняемия Ц. – адв.К. намира, че не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ защото не е налице никоя от опасностите - обвиняемият да се укрие и / или извърши престъпление, по следните съображения: Ц. има известен постоянен адрес, на който живее, а ненамирането му на същия по досъдебното производство не сочи на реална опасност от укрИ.е, защото той не е знаел до тогава, че има образувано по 5 отношение на него такова производство; при задържането му той е оказал пълно и незабавно съдействие за разкрИ.е на обективната истина по случая, и инкриминираната по делото сума е изцяло възстановена; отсъства и реална опасност Ц. да извърши друго престъпление, защото е с чисто съдебно минало и до този момент не е криминално регистриран. По тези съображения адв.К., намирайки, че не са налице законово изискуемите предпоставки за вземане на Ц. на мярка за неотклонение „Задържане под стража“, пледира да не се уважава направеното искане от СРП за такава мярка, считайки, че мярка „Домашен арест“ може да изпълни целите на мерките за неотклонение.
Обвиняемият Ц. казва, че когато разбрал, че от полицията го издирват веднага предприел действия да се уточни това с органите на МВР. Заявява, че извършил престъплението под въздействие на алкохол и цигара „трева“, иначе никога не би направил такова нещо. Казва, че върнал на момчето парите. Изразява съжаление за извършеното. Моли за мярка „домашен арест“, твърдейки, че ще бъде на адреса си и няма да се укрива В настоящето производство съдът е длъжен да прецени налице ли са предпоставките на чл.63,ал.1 от НПК. Производство е започнало на 02.03.2022 г., на основание чл.212,ал.2 от НПК, за извършено на 01.03.2022 г., около 22.50 ч., престъпление по чл.198,ал.1 от НК.
На 10.03.2022 г. М. Р. Ц. е задържан на основание чл.72,ал.1,т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа. На 04.10.2022 г. на Ц. е предявено постановлението от 16.09.2022 г., с което е привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер по чл.198,ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК, като с постановление на прокурор при СРП от 16.09.2022 г., предявено на Ц. на 04.10.2022 г., той е задържан за срок до 72 часа, считано от предявяване на постановлението за привличането му като обвиняем.
Престъплението, за което Ц. към настоящия момент е привлечен като обвиняем в санкционната си част предвиждат наказание „Лишаване от свобода”, като то се явява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93,т.7 от НК.
От събрания по делото доказателствен материал, преценен поотделно и в съвкупност – показанията на свидетеля Д. Х. Т., дадени пред разследващ 6 орган и по реда на чл.223 от НПК, които са ясни, конкретни, подробни, хронологично подредени, собствено непротиворечиви и без противоречия с останалите доказателства по делото, подкрепящи се от показанията на Д. Г.а Г.а, която директно слухово е възприела случващото се чрез непрекъснатата телефонна връзка с Т. по време на извършения му грабеж; протокола за оглед на местопроизшествие - при който са намерени част от инкриминираните вещи; протокола за разпознаване на лица, съгласно който Т. е разпознал Ц. като извършителя на направения му грабеж; справката от тел.112 и назначената на записа на проведените 2 разговора техническа експертиза; видеотехническата експертиза; оценителна и допълнителна съдебнооценителна експертиза, на този етап може да бъде направено обосновано предположение за авторството на престъплението от страна на обвиняемия Ц.
– че именно той е извършил това престъпление, за което е привлечен като обвиняем, като той не оспорва и не отрича това. На този етап досъдебното производство не е необходимо да съдържа категорични доказателства, а само да обосновава предположение за авторството на деянието от обвиняемия.
Така съдът намира, че е налице първата изискуема законова предпоставка за вземане на мярка по чл.63,ал.1 от НПК. Ц. е с установена самоличност, и посочен от него постоянен адрес извън гр.София, на който обаче той не живее трайно, което се установява както от докладната записка от 29.09.2022 г. от А.
Д. до началника на 07 РУ-СДВР, в която е отразено, че Ц. е напуснал всички известни адреси на територията на Р. България и местонахождението му е неизвестно, като той е бил обявен за ОДИ. В показанията на П.С. Р., в които тя е казала, че живее с Ц. на семейни начала в с.Брестница и има дете от него, но той заминал за София, което сочи, че Ц. не се установява трайно на определен адрес, включително и на този, на който живеят детето му с майката на същото. Следва да бъде отразено, че съгласно материалите по делото до 10.03.2022 г., когато Ц. е задържан по ЗМВР, когато е проведено разпознаването му от пострадалото лице, и той е разпитан в качеството на свидетел, той не е знаел за започналото досъдебно производство, но от посочените, извършени спрямо него и с негово участие полицейски и процесуални действия не възниква априори задължението му да не променя адреса си в страната и да не пътува извън нея. Отразеното не извежда априори преценката за реална опасност Ц. да се укрие. С оглед справката за съдимост на Ц., той не е осъждан, т.е. от формална страна не следва да се приема, че е 7 налице реална опасност той да извърши занапред престъпление. Въпреки това следва да се отчете, че престъплението сочи на упоритостта му при осъществяване на същото, то е продължавано и включва 2 деяния, осъществени чрез двете форми на принуда - сила и заплаха с нож, което извежда преценката за завишена степен на обществена опасност на престъплението, което рефлектира върху и степента на обществена опасност на дееца и показва завишена такава. С оглед на посоченото съдът прави извода, мярката, която в случая може да изпълни целите си, съгласно чл.57 от НПК, за обвиняемия Ц. се явява мярката за неотклонение, ограничаваща свободата на придвижването му без разрешение на съответния орган, пред който делото е на разследване/производство, каквато според този съдебен състав в настоящия момент като най-подходящата в конкретния случай се явява мярката за неотклонение „Домашен арест”, която мярка представлява също „Задържане под стража”, но е с по-малък интензитет от най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража” като в тази връзка съдът взе предвид липса на данни по делото за други криминални регистрации на Ц., обстоятелството, че инкриминираната по делото сума е възстановена на пострадалото лице, изразеното от Ц. съжаление за извършеното и декларираната му увереност че не би повторил за напред подобно нещо. Така мотивиран,