Решение № 13102 от 25.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 39881/2022
- Вид
- Решение № 13102
- Подписан
- 25.07.2023
- Състав
- РАДМИЛА ИВАЙЛОВА МИРАЗЧИЙСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13102 гр. София, 25.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.ОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110139881 по описа за 2022 година Предмет на делото са предявените от Н. Л. Б., ЕГН ********** срещу Е.
С. К., ЕГН ********** осъдителни искове. Предявени са кумулативно искове с правно основание чл. 240 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5 000 лева преведени на 02.10.2019г., 4 000 лева, преведени на 05.05.2020 г., 5 000 лева, преведени на 02.06.2020г., 2 894.97 лева, преведени на 03.06.2020 г., 4 394.97 лева, преведени на 02.07.2020г., 4 000 лева преведени на 04.08.2020г., 1 744.97 лева, преведени на 05.08.2020г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2020г., 1 394.97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на 03.04.2021г., 1 441 лева, преведени на 05.04.2021г., 4 000 лева, преведени на 07.05.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.06.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.07.2021г., 1 251 лева, преведени на 04.07.2021г., 4 000 лева, преведени на 03.08.2021г., 2 653.07 лева, преведени на 04.08.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2021г., 2 503.07 лева, преведени на 03.09.2021г.
Под евентуалност са предявени от Н. Л. Б., ЕГН ********** срещу Е. С.
К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 55 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5 000 лева преведени на 02.10.2019г., 4 000 лева, преведени на 05.05.2020 г., 5 000 лева, преведени на 02.06.2020г., 2 894.97 лева, преведени на 03.06.2020 г., 4 394.97 1 лева, преведени на 02.07.2020г., 4 000 лева преведени на 04.08.2020г., 1 744.97 лева, преведени на 05.08.2020г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2020г., 1 394.97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на 03.04.2021г., 1 441 лева, преведени на 05.04.2021г., 4 000 лева, преведени на 07.05.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.06.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.07.2021г., 1 251 лева, преведени на 04.07.2021г., 4 000 лева, преведени на 03.08.2021г., 2 653.07 лева, преведени на 04.08.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2021г., 2 503.07 лева, преведени на 03.09.2021г., като платени без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
Ищецът обосновава претенциите си с твърденията, че е предоставил заеми на ответника, в различен размер и на различни дати, първата от които на 02.10.2019 г., а последната на 03.09.2021г. Твърди се, че са извършен 19 банкови превода на обща стойност 64 278.02 лева. Навежда се доводи, че между страните са сключвани няколко договора за паричен заем, по силата на които са предоставени претендираните от ищеца суми. Ищецът твърди, че ответникът е следвало да върне сумите в 7-дневен срок от получаването.
В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва като неоснователна. Оспорва твърденията на ищеца, че са съдружници в дружеството от 2018г. Посочва сключени допълнителни споразумения между ищеца и ответника към трудовия договор на ищеца, както и допълнителни споразумения към Договора за управление на ответника. Твърди, че се е договорил с ищеца да се заплащат дължимите му се месечни възнаграждения за полагания труд и бонуси, които обаче да се начисляват и изплащат ежемесечно на ищеца, а той да ги превежда по лична банкова сметка на ответника. Излага подробно аргументи за всяка една от трансакциите, описани в исковата молба на ищеца. Твърди, че всеки преведени суми са съгласно уговорка между ответника и ищеца. Поддържа, че получените средства не са заемни. Заявява, че отношенията между ищеца и ответника са основани на съдружието им в Дружеството от една страна и на база сключените трудов договор и договор за управление. Подробно описва трудовите отношения между ищеца и ответника.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, 2 събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:
Предявени са обктивно съединени искове - главен с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищца главници по множество договри за заем и под евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на получена без основание сума.
С оглед становището на ответника, изразено в отговора на исковата съдът с доклада по чл. 140 ГПК на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право: че ищецът е извършил 19 банкови превод с обща сума в размер на 64 278.02 лева по личната сметка на ответника.
По иска с правно основание чл. 240 ЗЗД
За основателността на иска ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че страните са сключили договор за заем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника в заем процесната сума.
Страните не спорят, че ответникът е получил по банковата си сметка в от ищеца исковите суму на сочените дати.
Спорно по делото е дали процесните суми са получени на правно основание и на какво.
Видно от представения по делото Договор за управление от 30.10.2009г. е възникнало трудово правоотношение между (ФИРМА) като работодател и Е. С. К.- като служител. С допълнителни споразумения са уговорени основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения. От писмените доказателства по делото се установява, че на 01.07.2019 г. Е. С. К. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. По делото е представена и прета като доказателство лична кореспонденция между страните, която не е оспорена и от която се установява, че след упражняване на съответното право на пенсия ответницата продължава да престира работната си сила, изпълнявайки задълженията си по договора за управление от 30.10.2019 г. От извършена служебна правка в Търговския регистър се установява, че страните по делото са съдружници във (ФИРМА), като ищецът притежава значително по-голям дял от ответницата.
3
Прави впечатление периодичност на процесните плащания. Всички парични преводи от ищеца към ответнциата са извършени от 2 до 5-то число на месеца. Съдът намира, че е житейски логично същите да представляват възнаграждения за престиран труд. Фактът, че преводите са извършвани от личната сметка на ищеца, а не от тази на дружеството, и че като основание е посочено „захранване” не води до еднозначен правен извод, че между страните е сключен договор за заем. На следващо място, съдът намира, че никой не може да черпи благоприятни последици от неправомерното си поведение. Следователно, обстоятелството, че ищецът е превел трудово възнаграждение на ответника от личната си банкова сметка, вместо от служебната, не следва да го облагодетелства. Доколкото докавателствената тежест за установяване на сключване на договора за заем е на ищецът, същият следва да понесе неблагоприятните последици от неустановяване на този факт, изразяващи се в отхвърляне на главния иск.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
При отхвърляне на главния иск съдът следва да разгледа предявения от ищеца иск под евентуалност с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Страните не спорят, че процесната сума е реално заплатена от ищеца на ответника. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена на валидно правно основание.
При така установените факти с гореописнаите мотичи, съдът намира, че процесните суми са получени от ответника по делото на валидно правно основание – трудово вънаграждение за престиран труд от страна на ответника по трудово правоотношение с (ФИРМА) в качеството на работодател. Поради изложеното съдът намира, че следва да отхвърли предявения под евентуалност иск.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който не претендира и не представя доказателства да е сторил такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Л. Б., ЕГН ********** срещу Е. С. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 240 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5 000 лева преведени на 02.10.2019г., 4 000 лева, преведени на 05.05.2020 г., 5 000 лева, преведени на 02.06.2020г., 2 894.97 лева, преведени на 03.06.2020 г., 4 394.97 лева, преведени на 02.07.2020г., 4 000 лева преведени на 04.08.2020г., 1 744.97 лева, преведени на 05.08.2020г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2020г., 1 394.97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на 03.04.2021г., 1 441 лева, преведени на 05.04.2021г., 4 000 лева, преведени на 07.05.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.06.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.07.2021г., 1 251 лева, преведени на 04.07.2021г., 4 000 лева, преведени на 03.08.2021г., 2 653.07 лева, преведени на 04.08.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2021г., 2 503.07 лева, преведени на 03.09.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените под евентуалност от Н. Л. Б., ЕГН ********** срещу Е. С. К., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 55 ЗЗД относно осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 5 000 лева преведени на 02.10.2019г., 4 000 лева, преведени на 05.05.2020 г., 5 000 лева, преведени на 02.06.2020г., 2 894.97 лева, преведени на 03.06.2020 г., 4 394.97 лева, преведени на 02.07.2020г., 4 000 лева преведени на 04.08.2020г., 1 744.97 лева, преведени на 05.08.2020г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2020г., 1 394.97 лева, преведени на 03.09.2020 г., 4000 лева, преведени на 03.04.2021г., 1 441 лева, преведени на 05.04.2021г., 4 000 лева, преведени на 07.05.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.06.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.07.2021г., 1 251 лева, преведени на 04.07.2021г., 4 000 лева, преведени на 03.08.2021г., 2 653.07 лева, преведени на 04.08.2021г., 4 000 лева, преведени на 02.09.2021г., 2 503.07 лева, преведени на 03.09.2021г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, като платени без основание.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5