Акт от 24.10.2016, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. П., 24.10.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ски районен съд V гр. състав на публично заседание проведено на 27.09.2016г. в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА при секретаря Г.Н., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№

2652 по описа на съда за 2016г. въз основа на закона и данните по делото, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ, насрещен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, възражения на осн. чл. 103 ал. 1 от ЗЗД и на осн. чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от С.И.Д. *** чрез адв. М.А. против „Инвест – М“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.

„Самуил“ №13, вх. А, ап. 13, представлявано от Н.М.Р., в която се твърди, че по силата на договор за аренда на земеделска земя от 14.10.2008г., ищецът е предоставил на ответника да ползва негови собствени земеделски имоти подробно описани в посочения договор и находящи се в землището на с. Б., общ. П., срещу задължението от страна на ответника за заплащане на арендна вноска. Твърди, че е предоставил на ответника общо 27 декара, като са определили размера на арендната вноска да е равностоен на 45 килограма пшеница и 1 литър олио за един декар земя или по 10.00 лв. на декар. Твърди, че за стопанската 2014г.

– 2015г. не са му били изплатени арендните вноски, която сума е следвало да се заплати до 14 дни след приключване на съответната стопанска година. Сочи, че съгласно чл.8-1 от договора е договорено и обезщетение при забавено плащане на арендната вноска. Моли съда, да осъди ответника да плати дължима арендна вноска за стопанската 2014/2015г. в размер на 270 лв., както и обезщетение за забавено плащане в размер на 14.00 лв., считано от 15.10.2015г. до 13.04.2016г., както и законната лихва от датата на подаване на молбата-13.04.2016г. до окончателното ѝ плащане, и разноски. Впоследствие ищецът е оттеглил иска си за претендираната лихва, като уточнява, че претендира само дължимата главница.

Съдът е прекратил на осн. чл. 232 от ГПК производството по делото в тази му част с определение от 04.05.2016г., влязло в сила.

Ответника взема становище, че искът е допустим, но е неоснователен и недоказан. Заявява, че ищецът е получил през целия период на договора за аренда на земеделска земя сумата от 3588.84 лв. вместо дължимите 2268 лв., което е основание да счита, че ищецът е получил всичките си арендни вноски по договора. Прави възражение за прихващане на две насрещни вземания, изразяващи се в това - дължимата арендна вноска от 270 лв. да бъде прихваната от изплатените арендни вноски за целия период на договора - в размер на общо 3588.84 лв., при дължими по договора 2268 лв.

С отговора на иска, ответникът „Инвест – М“ ЕООД е предявил насрещен иск с искане да бъде осъден първоначалния ищец да заплати сумата от 1320.00лв., за която сума твърди, че е надплатена от него арендна вноска по договор за аренда от 14.10.2008г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Твърди, че е надвнесъл на първоначалния ищец с 1320.84 лв. повече от дължимите арендни вноски за целия срок на договора. Твърди, че с ищеца по първоначалния иск са сключили договор със срок на действие седем стопански години, и е заплатил арендни вноски за годините от 2008 до 2014-та. Претендира разноски.

Ищецът по главния иск и ответник по насрещния – С.И.Д., твърди, че няма доказателства да са платени 270 лв. за стопанската година 2014/2015г. Сочи, че може да се извърши прихващане. Счита, че всяка една от трите хипотези на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД е недоказана и неприложима в случая. Твърди, че за стопанските години 2008-2013г. претендираното от ответника по главния иск вземане или неоснователното обогатяване на ищеца по главния иск е погасено по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД и на осн. ТР №3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че е налице изтекла обща погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД. Оспорва предаването на пшеница и олио, както и истинността на приложените писмени доказателства и положените подписи в писмените доказателства, представени с насрещния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства намира за установено следното:

Не е спорно между страните, че са сключили Договор за аренда на земеделска земя от 14.10.2008 г., по силата на който ищцата С.И.Д., в качеството на арендодател, и ответника „Инвест-М“ ЕООД, в качеството на арендатор, са уговорили предоставянето под аренда на 27 дка земеделска земя от имоти № 103032, № 034005 и № 111007, находящи се в землището на село Б., община П.. Договорът е бил за срок от 7 стопански години – от стопанската 2008/2009 г. до стопанската 2014/2015 г. В чл.5 страните са уговорили, че размера на арендната вноска при ползването на земеделските земи ще бъде в размер на 45 кг. пшеница и 1 литър олио за 1 дка земя или 10 лв. на декар. В чл.7 е уговорено плащането на арендната вноска да се извършва в 14-дневен срок след приключването на съответната стопанска година. Не е спорно между страните, и че за стопанската 2014/2015 г. реално плащане на арендна вноска, която е следвало да възлиза на 270 лв. или 1 215 кг. пшеница и 27 литра олио след 14.10.2015г. на ищцата не е извършвано.

Това се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза - не е налице нито плащане на суми, нито предаване на арендна вноска в натура. С оглед възражението на ответника, че е налице надплащане в предходните стопански години, вещото лице е констатирало, че по години на ищцата са били предавани или заплащани следните арендни вноски:

-

За стопанската 2008/2009 г. ищцата е получила 27 литра олио и

1215 кг.пшеница, като полученото съответства на договора;

-

За стопанската

2009/2010 г. ищцата е получила 27 литра олио и 1350 кг. пшеница, като се изчислява надплатена арендна вноска в размер на 22.95 лв., равностойност на получената в повече пшеница;

-

За стопанската 2010/2011 г. ищцата е получила 27 литра олио и 486 лв. като надплатената сума за горницата над 1215 кг. пшеница е в размер на 145.80 лв.;

-

За стопанската 2011/2012 г. ищцата е получила 27 литра олио и 648 лв., като надплатената сума над дължимите килограми пшеница е в размер на 162 лв.;

-

За стопанската 2012/2013 г. на ищцата е заплатено не в натура, а в пари и със сумата 756 лв. е заплатена уговорената арендна вноска от 270 лв. и е надплатена сумата от 486 лв.;

-

За 2013/2014 г. е заплатена сумата от 945 лв. като разликата между уговореното в пари и заплатеното е в размер на 675 лв.;

Съдът кредитира заключението на вещото лице, доколкото същото се е запознало със счетоводството на ответника и е разгледало остойностяването на пшеницата по години, съответстващи на стопанските години, предмет на арендния договор. То е съобразено също така и с представените от ответника писмени доказателства по години - списъци за предаване на пшеница, олио, РКО от 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и фактури, представени с отговора на исковата молба. Тези доказателства, въпреки, че първоначално са били оспорени от ищцата, в последствие след неизпълнение на указанията на съда за уточняване на това оспорване, са приети от съда като доказателства действително удостоверяващи посоченото в тях предаване през годините на пшеница, олио и пари. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че общо надплатените на договорените арендни вноски за всички стопански години суми са в размер на 1491.75 лв.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: Предявеният иск с правно основание чл.8 от ЗАЗ за заплащане на сумата от 270 лв. за стопанската 2014/2015г., към датата на неговото подаване се явява основателен, тъй като тази сума не е заплатена на ищцата от ответника. В случая обаче е направено възражение за прихващане с друго насрещно ликвидно и изискуемо вземане, а именно - вземането за надплатени суми без основание за предходните стопански години по един и същ аренден договор. Доколкото обаче съдът следва да изследва ликвидността и изискуемостта на вземането, с което се иска да бъде направено прихващане, то на първо място той следва да разгледа въпроса по направеното възражение за изтекла погасителна давност на сумите, с които ответника е поискал да бъде извършено прихващане. Чл.111, буква „в“ от ЗЗД предвижда, че вземанията за наем и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, но в случая вземането на ответника спрямо ищцата за надплатени суми по договора за аренда не представлява вземане за наем/аренда, а представлява вземане на получено нещо без основание – по чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД. Това вземане се погасява не със специалната 3 - годишна давност, а с общата 5 – годишна давност по чл.110 от ЗЗД. Поради горното, съдът приема, че по давност е погасено вземането за надплатена арендна вноска за стопанската 2009/2010г., но не и останалите надплатени суми за стопанските от 2010/2011 г. /дължимо и изплатено съобразно чл.7 от договора след 14.10.2011г./ до

2013/2014 г. стопанска година, които възлизат в общ размер на 1 468.80 лв.

Тези суми влизат в 5 годишния период от направеното възражение за прихващане и предявен насрещен иск на 06.06.2016г.

Поради горното, съдът приема, че възражението за изтекла погасителна давност е основателно само за претенцията за изплатена без основание сума от 22.95 лв. за стопанската 2009/2010 г., а за останалите стопански години се явява неоснователен. От така изчислената дължима надплатена и непогасена по давност сума от 1 468.80 лв., съдът намира, че следва да уважи възражението за прихващане на дължимата за стопанската 2014/2015 г. арендна вноска от 270 лв.

Поради горното, предявения иск на основание чл.8 ал. 1 от ЗАЗ, за заплащане на арендна вноска от 270 лв., следва да бъде отхвърлен като погасен чрез прихващане между вземанията на ищеца от ответника за арендна вноска, и на ответника - срещу ищеца за надплатена арендна вноска изцяло за стопанската 2010/2011г. и отчасти за стопанската 2011/2012 г.

По отношение на предявения от ответника срещу ищцата насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение 1 от ЗЗД, съдът намира, че с оглед изводите, изложени по първоначалния иск за основателност на възражението за прихващане и частична основателност на направеното възражение за изтекла погасителна давност, дължимата сума от ищцата на ответника е в размер на 1 198.80 лв.: Доказа се по делото, че ответникът действително е заплатил арендни вноски по договора от 14.10.2008 г., като е надплащал арендните вноски за всички стопански години с изключение на първата и последната, и надплащането възлиза общо в размер на 1 491.75 лв./по заключението на СИЕ/. Основателно е възражението на ищцата за изтекла погасителна давност, както беше посочено по-горе, само за вземането за неоснователно получените 22.95лв. за стопанската 2009/2010 г. Същевременно по никакъв начин ищцата не доказа, че е било налице основание за изплащане на всяка едно надплащане на арендните вноски - дори и да е имало устни уговорки между страните за увеличаване на арендните плащания, то такива в писмен вид не се доказаха, а в чл.9 от арендния договор между страните изрично е уговорено, че текстовете по него могат да бъдат променяни с двустранно писмено съгласие между страните. Поради горното, съдът приема, че предявения насрещен иск за връщане на сумата 1320.00лв.

- получени без основание надплатени арендни вноски, при доказано надплащане в размер на 1 491.75лв., и след уважаване на възражението за изтекла погасителна давност на ищцата – за 22.95лв. и възражението за прихващане на ответника - за сумата от 270лв., се явява основателен и доказан до размер на 1 198.80 лв., и в този размер, следва да бъде уважен, а за разликата до претендираното – да се отхвърли.

По отношение на разноските:

По първоначално предявения иск, който е отхвърлен поради прихващане, съдът намира, че доколкото липсват данни, че ответника е правил възражение за прихващане преди предявяването на иска, то следва да се приеме, че същия е бил основателен към датата на предявяването му. Поради горното и независимо от обстоятелството, че искът е отхвърлен, то за него ответника дължи на ищеца разноските, които са направени само за този иск – 50.00 лв. държавна такса, 100.00 лв. за изготвяне на експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че следва да приеме, че адвокатското възнаграждение от ищцата е заплатено както за първоначално предявения иск, така и за защитата по насрещния такъв, и доколкото в договора за правна помощ липсва разграничение на плащането, то следва да приеме, че то е по равно за двата иска, и от платената сума от 300.00 лв., ищцата е заплатила половината – 150.00 лв. за първоначално предявения иск. При така приетото от съда, дължимите от ответника на ищеца разноски са в общ размер от 300.00 лв. и в този размер следва да се присъдят по делото.