Решение № 9 от 17.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ловеч, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500497 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА ГПК).

Постъпила е въззивна жалба вх.№263212 от 28.07.2021г., подадена от Д. П. ИВ., ЕГН ******* , гр.***************** чрез процесуалния й представител адв. Н.Д. и мл.адв. Г.Р. от САК, със съдебен адрес: гр*************** срещу решение № 260126/15.07.2021г. по гр.д. 52/2018г. по описа на РС - Ловеч, пети граждански с-в, в частта с която частично е отхвърлен иска, с правна квалификация чл.200 КТ, за разликата над сумата от 8 000 лева до 15 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, неправилно и противоречащо с практиката на съдилищата. Навеждат се доводи, че съдът не е анализирал изчерпателно, не се е съобразил с гласните доказателства за претърпените неимуществени вреди, като не ги е преценил самостоятелно и в съпоставка с другите доказателства по делото, не е 1 направил необходимите и обосновани изводи зо по-високо по размер обезщетение, с което не е присъдил адекватното обезщетение. Счита, че съдът неправилно не е присъдил по-голямо обезщетение като не се е съобразил с твърденията на ищеца, че и към настоящия момент същата не се е възстановила психически и здравословно и не е взел предвид,че тя все още изпитва затруднения. Сочи, че съдът неправилно е определил обезщетенеието, като не е отчел съдебната практика и променящата се икономическа конюнктура с размера на обезщетението.

Моли да се назначи съдебна психолочина експертиза (СПЕ), която да даде отговор на въпросите – какво е психологичното състояние на ищеца към момента, вледствие на процесната злопоука, продължава ли да изпитна емоционални нарушения вследствие на претърпяната трудова злопоука, в какво се изразяват те, ще продължат ли същите тези нарушеня, какви затруднения изпитва ищеца, следствие от злопоуката и как се отразяват на психологическото й състояние и каква е прогнозата за пълното й възстановяване, ако и възможно това.

Иска да се допусне съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените въпроси – какви увреждания е получила ищцата, вледствие на получаната трудова злопоука, какви болки и страдания, като характер, локализация, интензитет, продължителност във времето е претърпял ищец, какви търпи в момента и какви ще търпи за в бъдеще, до какви неудобства (в личен, служебен и професионален план) водят претърпените телесни увреждания и каква е прогнозата, има ли усложения в здравословното състояние на ищеца и в какво се изразява то, какви болки обуславят тези усложнения като характер, логализация, интензитет и продължителност във времето, при промяна на времето възможно ли е ищецът да изпитва и изпитва към настоящия момент болки в областта на претърпяното счупване, вследствие на трудовата злопоука.

Моли да се допусне като докозателство психологично удостоверение на ищеца, амбулаторен лист в качеството им на нови писмени доказателство по чл.266, ал.1 ГПК.

Въззивникът Д. П. ИВ. моли съда да отмени решението, в частта с която е отхъврлен иска с правна квалификация по чл.200 КТ за разликата в сумата над 8 000 лева до размера от 15 000 лева, като вместо това да постанови 2 решение, с което да увеличи определеното обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие на процесната трудова злопоука, като присъда в полза на ищеца, допълнително сумата от 7 000 лева, ведно със законната лихва от 28.09.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендира адвокатско възнаграждение за отхвърлената с решението част до претендираното от нас увеличение, както и възнаграждение пред въззивната инстанция.

Претендират съдебни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „КРИС ФЕШЪН

ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК ******* е изразил отговор на въззивна жалба за неоснователност на жалбата, като твърди, че решението е правилно и законосъобразно и справедливо съдът е присъдил сумата за неимуществени вреди. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал всички доказателства. Излага доводи, че процесната трудова злопоука била инсценирана от ищеца, тъй като датата установена в Разпореждането на НОИ, с датата на постъпване в болнично лечение, от една страна и датата на счупване на ръката има разминаване от два дни, през което травмата е могла да бъде получена не в следствие или по повод трудовата си ангажираност.

Навежда доводи, че тази инсценировка е потвърдена от факта, че ищецът е отказал да заведе застрахователна щета и да се срещне с представител на застрахователя, както и е отказал преглед при доктор, което се е поемало от застрахователя, осигурен от работодателя. Навежда доводи, че не са събразни доказателства, че ищецът е получил травма на датата на събитието, а именно на 27.09.017г., а на по-ранна дата на 26.09.2017г. Навежда доводи, че обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК, са нелогични, непоследователни, което води до тяхното взаимно изключване. Показанията й били противоречали на обективната истина, че на стълбите имало залепени гумени лайсни и в едната ръка държала ролетка. Твърди, че травмата не е получена при трудова злопоука. Излага доводи, че обективното състояние след датата на постановяване на решението не е от значение за вредите, поради което моли да не се уважават доказателствените искания, предвид преклузията по чл.266 НПК.

Моли да се допуснат като доказателства две запорни съобщения, с което да докаже, че ищцата е имала интерес да предяви исковата претенция, 3 тъй като имала непогасени вземания, а един от кредиторите на ищеца, бил неин свидетел, който дал показания относно факти и обстоятелства за претърпените неимуществени вреди.

Моли да се допусне като ново писмено доказателство писмо от СМДЛ „ИМУНО МЕД 77“ ООД, с което да се удостовери, че на ищцата е направена рентгенова снимка на 26.09.2017г.. Във връзка с установяване на датата на счупване моли да се допусни съдебно компютърна експертиза, която да даде заключение: в колко часа на 26.09.2017г. е направена рентгеновата снимка, установяаща травмата на ищеца, съгласно приложения диск по делото.

В срока по чл.259 ГПК е постъпила втора въззивна жалба вх.

№2632225 от 02.08.2021г. подадена от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“ АД, ЕИК *******, със седалише и адрес на управление: гр.************ чрез процесуалния представител адв. АНН. Т. от САК, със съдебен адрес: гр.************* срещу цялото решение № 260126/15.07.2021г. по гр.д.

52/2018г. по описа на РС - Ловеч, пети граждански с-в, с което е ОСЪДИЛ, на основание чл.200, ал.1 от КТ, „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. **************, представлявано от Р. М. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. ИВ., ЕГН **********, с адрес: гр.*************, следните суми:

1. Сума в размер на 1 852,60 лв. /хиляда осемстотин петдесет и два лева и шестдесет стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането;

2. Сума в размер на 8 000 лв. /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на декларирана трудова злополука с вх. № 347 от 06.10.2017 г. на ТП на НОИ, станала с Д. П. ИВ., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска /02.01.2018 г./ до окончателното изплащане на вземането, а иска за репариране на неимуществени вреди за разликата над сумата от 8 000 лв. до пълния претендирай размер от 20 000 лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ.

3. сумата от 1 000 лв. /хиляда/ лева -сторени по делото разноски за 4 възнаграждение за един адвокат, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. както и да ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Ловеч сумата от 320.00лв.

(триста и двадесет) лева - държавна такса по уважения иск за неимуществени вреди и 74.10 лв. (седемдесет и четири лева и десет стотинки) - държавна такса по иска за имуществени вреди, както и сумата от 190.00 /сто и деветдесет/лева. за изплатения от бюджета на съда депозит за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 от ГПК

Обжалва изцяло постановеното въззивно решение. Счита, че решението е неправилно, неказаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които водят до несъответствие между фактическите констатации на съда от обективна страна, и изведените правни изводи.

Твърди, че съдът не се е произнесъл в мотивите на решението, по направеното от ответника възражение за нищожност на Разпореждането № 51041040 от 16.10.2017г. на ТП на НОИ, като неправилно е отхвърлил искането за нищожност на индивидуалния административен акт, с протоколно определение от 27.11.2018г. Излага мотиви, че съдът не е кредитирал, неоспорената по делото СМЕ, която е установила, че травмата е получена на 26.09.2017г., а не както е прието за трудова злопоука на 28.09.2017г., поради което счита, че претерпените от ищеца вреди не могат да се квалифицират като трудова злопоука. Твърди, че разпореждането по чл.60 КСО на НОИ установява друга дата на трудова злопоука, а по данните от делото се установило, че травмата е получена два дни по-рано.

Навежда доводи, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения, които са довели да неверни фактически констатиции и правни изводи при преценка на доказателствата по делото. Излага доводи, че процесната трудова злопоука била инценирана от ищеца, тъй като датата установено в Разпореждането на НОИ, с датата на постъпване в болнично лечение, от една страна и датата на счупване на ръката има разминаване от два дни, през което травмата е могла да бъде получена не в следствие или по повод трудовата си ангажираност. Навежда доводи, че тази инценировка е потвърдена от факта, че ищецът е отказал да заведе застрахователна щета и да се срещне с представител на застрахователя, както и е отказал преглед при 5 доктор, което се е поемало от застрахователя, осигурен от работодателя.

Навежда доводи, че не са събразни доказателства, че ищецът е получил травма на датата на събитието, а именно на 27.09.017г., а на по-ранна дата на 26.09.2017г. Навежда доводи, че обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 ГПК, са нелогични, непоследователни, което води до тяхното взаимно изключване. Показанията й били противоречали на обективната истина, че на стълбите имало залепени гумени лайсни и в едната ръка държала ролетка.

Твърди, че травмата не е получена при трудова злопоука. Излага доводи, че от представената по делото епикриза от Клиниката по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ се установило, че болките и страданията на ищцата датират от 28.09.2017г., а СМЕ и приложеният диск с рентгенова снимка установяват, че травмата е получена на 26.09.2017г., два дни преди твърдяното. Навежда доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел разминаването на датите като техническа грешка от работодателя, НОИ и ищеца и приема като дата на трудовата злопоука 27.09.2017г. Навежда доводи, че според СМЕ причината за травмата е падане на пострадалата напред при отворена длан и подпиране на ръката напред или настрани.

Излага твърдения, че съдът не е открил производство по чл.193 ГПК за оспорване истинността на разпореждането по чл.60 КСО на НОИ, като не е указал на страните разпределението на доказателствената тежест, нито се е произнесл с отделно определение, нито с мотивите на решението. Счита, че решението е необосновано, тъй като имало противоречие с фактическите констатации и правни изводи.

Твърди, че съдът неправилно е обсъдил показанията на свидетелите и съпоставил с обясненията на ищцата, тъй като по делото се установило, че по стълбите е имало залепени гумени лайсни и нямало как да ищцата да се подхлъзне и да падне. Навежда доводи, че няма свидетел-очевидец на случилото се, поради което не може безспорно да се установи, че същата е паднала в този ден, държала в едната ръка ролетка, поради което не е могла да се хване за парапета. Излага мотиви, че изводът на съда, че получена травма неправилно съдът я възприел като трудова злопоука, вследствие и при повод упражнение на трудови задължения и права. Твърди, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че травмата е трудова злопоука, липсвало причинно-следствена връзка между падането и 6 причиненото счупване. Твърди, че имало съпричиняване и проявена група небрежност.