Решение № 566 от 29.03.2024, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1961/2023
- Вид
- Решение № 566
- Подписан
- 29.03.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- АННА ДИМОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 566 гр. Велико Търново, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20234110101961 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Банка ДСК" АД град София срещу Д. Н. Д.. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че на 18.04.2018 година между страните по делото е сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, съгласно който на ответника е предоставена сумата в размер на 1 000.00 лева, чрез кредитна карта Visa Galaxy pay Wave, като сметката за целите на кредита е BG65STSA93000025160526, като в договора е посочена сметка и *** за автоматично револвиране на минималната сума по картата. Посочва, че съгласно договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент подробно описан в същия, че ГПР на кредита е в размер на 19.50 %, както и че общо дължимата сума по договора е в размер на 1 099.87 лева. Твърди, че срокът на действие на договора съвпада със срока на валидност на картата. Посочва, че достъпът до кредитния лимит се осигурява чрез картата, като за усвоената част от кредита чрез транзакции, съгласно чл. 6, т. 1-6 от договора кредитополучателят заплаща променлива лихва в размер на договорения лихвен процент по кредита, която се начислява ежедневно върху фактически ползваната сума. Твърди, че кредитополучателят е допуснал неизпълнение на минимални погасителни вноски в предвидените срокове, като не е заплатил 6 броя поредни вноски в периода от 20.06.2019 година до 20.10.2019 година. Навежда доводи, 1 че виновното му поведение е довело до начисляване на лихва за просрочие, която се е начислила върху размера на просрочената главница отделно извън минимални погасителна вноска. Поради неиздължаване на изискуемите минимални погасителни вноски и настъпването на крайния падеж на договора на 18.04.2021 година, при което вземанията на ищеца са в общ размер на 1 518.40 лева, последният се е снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 298/2023г. на ВТРС. Направено е искане да бъде прието за установено по отношение на Д. Н. Д., че дължи на "Банка ДСК" АД - град София сумата в размер на 975.78 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.04.2018 година, сумата в размер на 289.03 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 година до 17.04.2021 година, сумата в размер на 175.68 лева – обезщетени за забава за периода от 18.04.2021 година до 23.01.2023 година и сумата в размер на 77.91 лева – дължими заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника чрез назначения му по делото особен представител, който в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Развива съображения за неоснователност на предявените по делото искове, като счита на основание чл. 111 ЗЗД вземанията на банката са погасени по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Наличието на договорни отношения между страните по делото се установява по безспорен начин от приложените по делото заверени копия на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с 18.04.2018 година, ведно с ОУ, Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на „Банка ДСК“ и погасителен план към него /л. 4-19/, съгласно който ищецът е предоставил на ответника револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1 000.00 лева във връзка с издаването и използването на кредитна карта Visa Galaxy pay Wave и достъпен чрез кредитната карта, като страните са уговорили месечна падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Видно от ОУ към договора, с които ответникът се е запознал и се е съгласил в чл. 30 е предвидено, че клиентът има възможност да погасява частично или изцяло задълженията си във всеки един момент чрез превод или на вноски в брой на каса в поделение на банката, като с постъпилата сума, усвоената част от кредитния лимит се погасява в посочената последователност, а кредитния лимит се револвира ежедневно с размер на погасената част от ползвания кредит. В чл. 31 от ОУ пък е предвидено, че в случай, че в четири поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвира кредита си 2 или револвира със суми по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се спира, а ако не погаси задължението си до края на следващия /пети/ гратисен период ползването на кредитния лимит се прекратява – чл. 32 от ОУ. Съгласно чл. 86 от ОУ договорът се сключва със срок на действие, съвпадащ със срока на валидност на картата, като същият може да бъде подновен автоматично, ако някоя от страните не го прекрати на основанията посочени в ОУ. Основанията за прекратяване на договора са регламентирани в чл. 87 от ОУ. Чл.
89 от ОУ пък предвижда, че с прекратяването на договора всички вземания на банката стават изискуеми, като се олихвяват, освен с лихва в размер на договорения лихвен процент върху усвоената част от кредитния лимит и с допълнителна надбавка в размер на 5 процентни пункта. Видно от договора страните са договорили променлив лихвен процент, който към датата на сключването му 17.95 %годишно и изрично е посочен начинът на формирането му.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /л. 93-104/, което не е оспорено от страните и което настоящият съдебен състав кредитира изцяло като компетентно и обективно дадено, се установява, че отпуснатият кредит на Д. Н. Д. по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.04.2018 г. е усвоен по сметка № ВС65БТ8А93000025160526, с титуляр ищецът по делото. В края на кредитния период 21.04.2021г., е неразплатен с главница от 975.78 лв. За погасяване на задълженията на ответника към банката, са преведени общо шест суми, на стойност 376.89 лв. в периода 01.10.2018г. до 25.04.2019г., подробно отразени в Таблица № 1 в заключението. До датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 25.01.2023 година, ищецът е допуснал шест непогасени минимални погасителни вноски в периода: 20.05.2019г. 21.10.2019г., в размер на 176.97 лв., съгласно банково извлечение на сметка № 02/25160526 от 21.10.2019г. Общата стойност на възнаградителната лихва за периода от 20.05.2019г. до 17.04.2021г. е в размер на 288.22 лв. Общата стойност на лихвата за забава за периода от 18.04.2021г. до 23.01.2023г. е 176.21 лв. Неплатената заемна такса, която се претендира по делото, е формирана от начислени такси за нереволвирани суми, съгласно „Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК", неразделна част от Договора от 18.04.2018г. и към 21.10.2019г. те са в размер на 77.90 лв. Съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.04.2018г., сключен между страните по делото, в чл.1 ал. 2 е договорен променлив лихвен процент, като от датата на сключването му до датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК са настъпвали промени в лихвения процент по кредита, в следствие на промяна в SOFIBOR и стойността на референтните лихвени проценти, прилагани от „Банка ДСК“, от които зависи променливия лихвен процент по кредити и кредитни карти за физически лица.
В проведеното на 29.02.2024 година съдебно заседание вещото лице допълва, че датата 3
21.04.2021 година, посочена в заключението като края на кредитния период е първата дата, в която започва забавата в неизплащане на вноските.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 298 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК на 26.01.2023 година е издадена Заповед № 89 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д. Н. Д. за сумата в размер на 975.78 лева – главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 18.04.2018 година, за сумата в размер на 289.03 лева – възнаградителна лихва за периода от 20.05.2019 година до 17.04.2021 година, за сумата в размер на 175.68 лева – обезщетение за забава за периода от 18.04.2021 година до 23.01.2023 година, за сумата в размер на 77.91 лева – заемни такси, ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 25.01.2023 година до изплащане на вземането, както и за сумата в размер общо на 130.37 лева – разноски за заповедното производство. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно отношение между страните по договора за кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита и размера на претендираните отделни вземания.
От събраните доказателства безспорно се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото по сключен между тях Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица с 18.04.2018 година. Ищецът е изправна страна по договора, доколкото е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорения в договора кредитен лимит. От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че ответникът е започнал усвояването на кредитния лимит, 4 чрез теглене на определени суми, като първото, извършено от него теглене на суми е от 22.05.2018 година, а на 21.05.2019 година е последното усвояване от негова страна на главница, извършено чрез плащане на ПОС за сумата в размер на 5.00 лева. Видно от заключението на вещото лице в периода между първото и последното усвояване на кредитния лимит ответникът е извършвал частични плащания за погасяване на задължението си към банката, като последното извършено от него плащане по договора е от 25.04.2019 година. След тази дата ответникът не е извършвал плащания за погасяване на задължението си, т.е. първата непогасена минимална погасителна вноска е тази от 20.05.2019 година. Видно от заключението по изготвената съдебносчетоводна експертиза ответникът е правил частични погашения по кредита чрез внасяне на суми, но същите не са достатъчни за покриване на усвоената сума по главницата. От заключението на вещото лице се установява, че неизплатената част от главницата по договора за кредит е в размер на 975.78 лева, а размерът на дължимата договорна лихва за периода от 20.05.2019 година до 17.04.2021 година е в размер на 288.22 лева, а неплатената заемна такса, представляваща начислени такси за нереволвирани суми, съгласно „Условия за издаване и обслужване на плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК", неразделна част от договора към 21.10.2019г. е в размер на 77.90 лв.