Определение № 179 от 09.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. София, 09.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Частно касационно гражданско дело № 20238003100214 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 300 от 16.09.2022 г. по гр. д. № 2896/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което се оставя без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение № 458 от 07.03.2022 г. по гр. д. № 14534/2021 г. на Софийски градски съд.

За да постанови определението съдебният състав е констатирал, че се иска отмяна на влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 435 ГПК по обжалване действията на ДСИ при Софийски районен съд, с което е оставена без уважение жалбата на молителката срещу отказа на ДСИ да образува изпълнително дело и да пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх. № 15037/14.06.2021 г. Изводът за процесуална недопустимост на молбата по чл. 303 ГПК е обоснован с постановките на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС и приетото в него, че постановените от окръжен съд решения по жалби срещу действията на съдебния изпълнител са изключени от обхвата на съдебните актове, подлежащи на отмяна по реда на гл. 24 ГПК.

В частната си жалба молителката се позовава на нищожност и процесуална недопустимост на обжалваното определение, мотивирани с доводите за липса на законово основание за неговото постановяване, нарушаване изискването за форма на съдебен акт, както и осъществен отказ от правосъдие. По същество оспорва правилността на възприетите разрешения в ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на 1

ВКС. Счита, че ВКС е излязъл извън компетенциите си, като е дописал съществуващото право и е въвел ограничително тълкуване на закона, каквото не следва от конкретна правна норма. Последното било достатъчно основание за неприлагането му от съдилищата, поради което поддържа, че обжалваното определение следва да се отмени, а молбата за отмяна да се разгледа по същество.

При преценка на изложеното и данните по делото, настоящият съдебен състав на ВКС намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК.

Въведените доводи за нищожност и процесуална недопустимост на определението са неоснователни. Същото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от членовете на състава, участвали в разглеждане на делото, като има съдържание на мотивите и диспозитива, изразяващо ясно правораздавателната воля на състава. Затова следва да се приеме, че е валиден съдебен акт. Определението е и процесуално допустимо, тъй като е постановено при наличието на надлежно сезиране от заинтересована страна по чл. 303 и сл. ГПК, като при упражняване на правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК състав на Върховния касационен съд се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна.

Възприетото становище за нейната процесуална недопустимост е правилно и съобразено със задължителната тълкувателна практика по приложението на закона.

Проверката по допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт. Съгласно т. 6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, производството по чл. 303 - чл. 309 ГПК е относимо само към определена категория съдебни актове - влезли в сила неправилни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Атакуваният от жалбоподателката акт /решение, с което се оставя без уважение жалба срещу отказа на ДСИ да образува изпълнително дело и да пристъпи към изпълнение въз основа на молба вх. № 15037/14.06.2021 г./ няма посочените характеристики, тъй като с него не се разрешава със сила на пресъдено нещо спор за наличието на изпълняемо право. С т. 3 на същото тълкувателно решение изрично е прието, че решенията на окръжен съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК /„Отмяна на влезли в сила решения“/. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по решаване на конкретни правни спорове – определение № 60100 от 15.06.2021 г. по гр. д. № 1805/2021 г., I г. о., определение № 140 от 2

08.04.2021 г. по ч. гр. д. № 1059/2021 г., III г. о., определение № 177 от 10.04.2019 г. по гр. д. № 1407/2019 г., IV г. о., определение № 189 от 06.06.2022 г. по ч. гр. д. № 818/2022 г., IV г. о.

Доводите за неправилност и необоснованост на дадените разрешения в горецитираното тълкувателно решение не следва да бъдат обсъждани по същество. Съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно, дадените в тях разрешения се ползват със задължителна сила и съдилищата, без изключение, са длъжни да ги прилагат.

Изложените съображения налагат извод за законосъобразност на обжалваното определение и същото следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 300 от 16.09.2022 г. по гр. д.

№ 2896/2022 г. на Върховния касационен съд, III г. о..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3