Решение № 558 от 19.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 558 гр. П., 19.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело № 20225220101445 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба от К. А. Ч., ЕГН **********, от гр. А., ***, със сьдебен адрес: гр. П., ***, чрез адвокат А. Ч., от АК П., против С. И. К., ЕГН **********, от гр. П., ***, ет.2; В. И. Б., ЕГН **********, от гр. П., ***, вх. Б, ет. 7, ап. 45 и Б. И. К., ЕГН **********, от с.

С., общ. П., ***.

В исковата молба се твърди, че ищецът е законен наследник на дядо си А. И. Ч., бивш жител на с. С., общ. П., починал на 04.04.1963 г., а ответниците са наследници на негов първи братовчед И. Благов К., починал на 13.09.1990 г.

Посочва, че по силата на Акт за частна държавна собственост № 49 от 18.11.1961 г., издаден от ОНС-П. и Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 86, том II, дело № 701/1962 г. на Пазарджишкия народен съд, дядо му А. И. Ч. е признат за собственик на дворно място в с. С., общ. П., с площ от 1300 кв.м., съставляващо парцел V, в квартал 28 по регулационния план на с. С., при съседи: шосе, В. И. А., А. Г. К. и Е. Д.. Първоначално имотът бил иззет като държавна собственост, което било отразено в Акта за частна държавна собственост № 49 от 18.11.1961 г., издаден от ОНС-П.. По-късно в акта за държавна собственост бил отразен Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 86, том II, дело № 701/1962 г. на Пазарджишкия народен съд.

Твърди, че с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение - чрез обстоятелствена проверка № 167, том V, дело № 1803/1975 г. на Пазарджишкия районен съд, наследодателят на ответниците И. Благов К. е признат за собственик на целия описан по-горе недвижим имот.

Към настоящия момент имотът бил разделен на два поземлени имота, съответно с идентификатори ***, с площ от 727 кв.м. и ***, с площ от 591 кв.м. по КККР на с. С., общ. П.. Тези два имота били идентични с имота, описан в Акт за частна 1 държавна собственост № 49 от 18.11.1961 г., издаден от ОНС-П. и Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 86, том II, дело № 701/1962г. на Пазарджишкия народен съд.

Счита, че по наследство от дядо му е наследник на 1/2 идеална част от двата поземлени имота, като през годините е посещавал имотите. В имот с идентификатор *** живеел ответникът Б. И. К.. В другия имот никой не живеел - бил празно дворно място.

Наследодателят на ответниците, както и самите те, не били извършили никакви действия, за да придобият по давност недвижимите имоти, не са демонстрирали спрямо него намерението си да своят неговата идеална част. Сочи, че дори не са отразили промяната в собствеността в СГКК-П.. Още докато бил жив наследодателят на ответниците, ищецът сочи, че е ходил да се грижа за имотите - косил, наглеждал ги и така до настоящия момент.

Приемал като своя собствена, идеалната част от недвижимите имоти, не се дезинтересирал от тях. За обстоятелството, че наследодателят на ответниците се е снабдил с нотариален акт посочва, че разбрал наскоро, което обуславяло правния му интерес от водене на настоящото производство.

При тези твърдения е формулиран петитум, съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от следните недвижими имоти:

Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. С., общ. П., обл. П., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-280/27.10.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 16.08.2021г., с адрес на поземления имот: с. С., с площ от 727 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 17, квартал 23, парцел VII и Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. С., общ. П., обл. П., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-280/27.10.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 16.08.2021г., с адрес на поземления имот: с. С., с площ на 591 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:

Ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 17, квартал 23, парцел VIII.

На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК правя искане и моли съда да отмени нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение чрез обстоятелствена проверка № 167, том V, дело № 1803/1975 г. на Пазарджишкия районен съд.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В хода по същество ищецът К. Ч. лично и, чрез процесуалния си представител адвокат А. Ч. от АК П. моли съда да постанови решение, с което исковата претенция да бъде уважена. Депозират писмени защити.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощник - адвокат С. Б. от АК П., със съдебен адрес: гр. П., ***.

Оспорват предявената искова претенция. Твърдят, че процесните имоти са тяхна собственост като правата им са придобити чрез универсално правоприемство от наследството на покойния им баща И. Благов К.. Посочват, че процесните имоти са съставлявали един имот пл. № 17, кв. 23, за който са били отредени УПИ VII- 17 и УПИ VIII-17 в кв. 23 по плана на с. С., одобрен със Заповед № 1004/13.06.1984 г. и съответствали на парцел V в кв.28 по обезсиления план на селото, който е предмет на нотариален акт №167, том V, нот. дело №1803/1975 г. с площ от 1340 кв.м. Посочва, че имотите са 2 придобити и по давностно владение.

Твърдят, че горепосочения нотариален акт е издаден на общия наследодател и баща на тримата ответници - И. Благов К.. Същият се снабдил с него след повече от десетгодишно, непрекъсна владение и ползване на имотите, считано от 1963 г.. Заявяват, че действително през 1962 г. А. И. Ч. (дядо на ищеца и на бащата на ответниците) се е снабдил с нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка за дворно място в с. С. с пространство 1300 кв.м., съставляващо парцел V, в кв.28 по регулационния план на селото, но на същата дата е разрешил на внук си И. Благов К. да построи със собствени средства жилищна сграда върху собствения му имот (парцел V в кв.28 по плана на с. С.).

Декларацията с която разрешил правото на строеж била заверена от народен съдия Н. Г.. И.

Благов К. построил върху имота жилище, а незастроената част използва за отглеждане на зеленчуци. Твърдят, че след смъртта на дядо му А. И. Ч., през следващата година никой друг от наследниците не е имал претенции към имота. От 1963 г. И. К. започвал своето необезпокоявано и непрекъснато упражняване на владение върху парцела, което продължавало и до неговата смърт през 1990 г.. Именно поради това след повече от 10 години осъществяване на непрекъснато владение на 28.02.1975 г. се сдобил с нотариален акт №167, том V, нот. Дело № 1803/1975 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и добросъвестно владение чрез обстоятелствена проверка.

Твърдят, че през годините И. К. е построил в своя имот три жилищни сгради (едната от които е двуетажна, две едноетажни и една стопанска сграда). В незастроената част от същия имот (парцел V в кв.28) е засадил и отглеждал земеделски култури - лозов масив състоящ се от три реда лозови насаждения сорт памид и плодни дръвчета. Лозовите насаждения и овошките в момента попадали в незастроения имот обозначен като ПИ с идентификатор ***, с площ от 591 кв.м.. Приживе същите се ползвали от наследодателя на ответниците и домакинството му, а след смъртта му от самите ответниците и техните семейства. Сочи, че Б. К. от раждането си живее поС.но в този имот.

По отношение на частта от имота, която днес се обозначавала като ПИ с идентификатор ***, в който са засадени земеделски култури сочи, че и тримата ответници полагат грижи за тях, обработват ги и се ползват от плодовете им.

Оспорват твърдението на ищеца, че през годините е посещавал имотите, грижил се е за тях, косил ги е, наглеждал ги е, както преди смъртта на И. К. така и до настоящия момент.

Посочват, че последният път когато ищеца К. А. Ч. е посещавал имотите и то като гост на семейството на ответниците е бил заедно със своята майка преди 35 години. През последните повече от три десетилетия не е идвал в имотите.

Претендира разноски. Сочи доказателства. Прави доказателствени искания.

В открито съдебно заседание ответниците се представляват от адвокат С. Б. от АК П., който моли съда да отхвърли исковата претенция в цялост. Депозира писмена защита.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че ищецът е законен наследник на дядо си А. И. Ч., бивш жител на с. С., общ. П., починал на 04.04.1963 г., а ответниците са наследници на И. Б. К., починал на 13.09.1990 г.. Горното се установява и от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници с изх. № 114/21.07.2021 г. на общ. П., за лицето А. И. Ч. и удостоверение за наследници с изх. № 52/08.06.2022 г., за лицето И. Благов К.. Безспорно между страните е и, че поземлени имоти, съответно с идентификатори ***, с площ от 727 кв.м. и ***, с площ от 591 кв.м. по КККР на с. С., общ. П. са идентични с имота, описан в Акт за частна държавна собственост № 49 от 18.11.1961 г., издаден от ОНС-П., Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 86, том II, дело № 3

701/1962г. на Пазарджишкия народен съд и нотариален акт №167, том V, нот. Дело № 1803/1975 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и добросъвестно владение чрез обстоятелствена проверка. Последното се установява и от удостоверение за идентичност на ПИ с идентификатори № *** и *** по КК на с. С..

От приложения по делото Нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, издаден въз основа на обстоятелствена проверка № 86, том II, дело № 701/1962 г. на Пазарджишкия народен съд се установява, че наследодателят на ищеца – А. И. Ч. е признат за собственик по давностно владение на дворно място с пространство 1300 кв.м., съставляващо парцел V в квартал 28 по регулационния план на с. С..

От нотариален акт №167, том V, нот. Дело № 1803/1975 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и добросъвестно владение чрез обстоятелствена проверка се установява, че на 28.02.1975 г., И. Благов К. е признат за собственик по давностно владение на дворно място, застроено, находящо се с . С., като урегулирано, съставляващо парцел V в квартал 28 по регулационния план на с. С., с квадратура от 1340 кв.м.

От приетата и неоспорена от ищеца декларация от 03.09.1962 г. се установява, че наследодателят на ищеца е разрешил на внука си, да построи със свои средства и за своя сметка жилищна сграда върху собствения си парцел V в квартал 28 по плана на с. С., целият с пространство 1300 кв.м., на местото, което намери за добре и по площ по негово желание.

Полагането на подпис /сложен отпечатък от десния палец при свидетели/ е удостоверено от Н. Г. - Пазарджишки районен съдия.

По делото е приложено удостоверение от Синитевския общински народен съвет, в което е посочено, че лицето А. Ч. е оставил за свои наследници К. А. Ч. - син и Я. А.а К. дъщеря.

От ответниците са представени разписки и приходни квитанции за плащания за МДТ касаещи процесните недвижими имоти.

За изясняване на фактическата страна на спора са допуснати до разпит в качеството на свидетели Й. Б. Ч. – съпруга на ищеца, А. Х. А. – сестра на ищеца, М. Л. Г. и Л. А. С..

От показанията на свидетелката Й. Б. Ч. се установява, че съпругът й – ищецът, притежавал два имота в с. С., като единият бил продаден, а вторият е процесният. Изяснява неговото местоположение. Заявява, че е ограден с нисък дувар с поставена мрежа. В него имало построена стара къща на два етажа и селскостопански сгради, като цялото място било с площ по-голяма от декар. Твърди, че знае от съпруга си, че е ходил в този имот, оставал е да спи като дете и го е косил преди и след казармата. Посочва, че преди ищецът да отиде войник, И. К. му е заявил, че част от празното дворно място е негова собственост, не е имал никакви претенции, както и че е имало между тях споразумение И. да сади и мястото на ищеца. Споделя, че след като е починал наследодателят на ответниците, ищецът е ходил и при ответника Б.. Твърди, че ищецът често ходил в имота и имал желанието да си построи една малка къщичка и да ходели с внуците, защото си нямали село. Свидетелката споделя, че е ходила с ищеца да и покаже мястото, което било като „малинаци, изоставено“, покрай оградата имало насадени стари асми и нещо като плодни дървета, но били изсъхнали.