Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 4846 от 29.10.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
930/2026
Подписан
29.10.2026
В сила
29.10.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4846

Пазарджик, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IV състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

При секретар ТОДОРКА СТОЙНОВА като разгледа докладваното от съдия ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА административно дело № 20267150700930 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П. И. З., от гр. Пазарджик, чрез адв. П., срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № GPAM-2396711/30.07.2026 г. издадена от Старши полицай в РУ Димитровград при ОДМВР Хасково, с която на П. И. З. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Заповедта е оспорена като незаконосъобразна, постановена при неправилно приложение на материалния закон, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при липса на мотиви и в противоречие с целта на закона. Посочено е, че от съдържанието на оспорената заповед се установявало единствено, че административният орган бил приел, че управляваното МПС е с прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Липсвали обаче конкретни фактически констатации. Твърди се и нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 36 от АПК. Посочено е, че в случая липсвало уведомление за прекратяването на регистрацията. Представя като доказателство полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (ЗЗГО).

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована не се явява, не се представлява. Жалбата се поддържа с Молба вх. № 8383/21.09.2026 г. от адв. П., процесуален представител на жалбоподателя. Претендират се разноски с представени списък на разноските и фактура. Същите представени и с молба от 08.09.2026 г.

Ответникът-Старши полицай към РУ-Димитровград, ОДМВР-Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Не изразява становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е сезиран с редовна жалба от П. З. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-2396711/30.07.2026 г. издадена от Старши полицай в РУ Димитровград при ОДМВР Хасково.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт-ЗППАМ, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“ гг) от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел въз основа на съставен АУАН Серия GA № 5334754, че жалбоподателят на 30.07.2026 г., около 22:32 ч., в гр. Димитровград по [улица], до фабрика Химик, управлява собственият си автомобил Н. К. с рег. табели [рег. номер] от посока юг по посока север, като при проверка е установено, че автомобилът е с прекратена регистрация от 30.06.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.

В АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка.

От страна на жалбоподателя е представена застрахователна полица за процесния автомобил с рег. № [рег. номер], сключена със застрахователно дружество „Евроинс“ АД за периода 31.07.2026 г. – 14:09 часа до 30.07.2027 г., 23:59 часа.

Представени са и Справка за водач за жалбоподателя, писмени обяснения от 30.07.2026 г. от жалбоподателя и докладна записка от 30.07.2026 г. по случая. Представена е и заповед за делегиране на правомощия № 272з-877/26.03.2026 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т.1, б. „з“ гг) от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта, съгласно заповед № 272з-877/26.03.2026 г., издадена от директора на ОДМВР - Хасково, представена по делото. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа мотивите на издателя й за прилагането на принудителната административна мярка. Изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивираност е частично изпълнено, като са изложени не в цялост фактическите основания за издаването на административния акт. В конкретния случай е посочено единствено, че регистрацията на МПС била прекратена по реда на чл. 143,а л. 10 от ЗДвП на 30.06.2026 г. Не е упоменат факта дали прекратяването е поради липса на сключена ЗЗГО. Поради това и адресатът на акта е възпрепятстван да разбере напълно причините, поради които е издадена ЗППАМ и свързаните с нея правни последици.

Освен това, съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „з“ от ЗДвП за прилагане на водач на принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване въпроса за отговорността, е и случаят, в който водач управлява МПС, след като е извършил нарушение, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС, в конкретния казус - такова по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. В случая не се оспорва, че оспорващият е управлявал процесния автомобил, т. е. че е бил водач на МПС по смисъла на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В този контекст и посоченото в заповедта, че регистрацията на МПС била прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП следва да се посочи, че последната норма гласи, че „Служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Тоест обосновано в случая може да се предположи, че регистрацията на МПС-то е била прекратена поради липса на валидно сключена ЗЗГО към 30.06.2026 г., а проверка е била направена на 30.07.2026 г.

От това се установява, че към момента на проверката управляваният от жалбоподателя автомобил е бил с прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

В конкретния случай, независимо от гореизложеното, съдът намира, че оспорената заповед е несъответна на целта на закона. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, гг) от ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ от вида на процесната, е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията. От друга страна обаче, разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерност задължение за административните органи да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга - прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. Наложената ПАМ не се основава на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидена в закона цел. Процесното нарушение е отстранено след констатирането му със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Според представените с преписката АУАН и ЗППАМ, претендираното нарушение е извършено около 22:32 часа на 30.07.2026 г. В 14:09 часа на 31.07.2026 г. за автомобила вече е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ и регистрацията на автомобила поради сключената валидна застраховка е възстановена ex lege, съгласно нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Действително поведението да се управлява МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ е силно укоримо, но налагането на процесната ПАМ при заплащането на същата в първия възможен момент - в работно време на следващия ден не постига целта на закона за превантивно и преустановително действие.

При това положение напълно безпредметно е отнемането на СУМПС на водача на този автомобил за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 6 месеца, тъй като целите на ПАМ са постигнати. Продължаването на ПАМ от вида на процесната спрямо водача придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието, което евентуално би било наложено за констатираното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер мярката не би следвало да има. Санкция на водача може да бъде наложена по друг ред, чрез ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност, при преценка на компетентния орган, като целта, която законодателят е дал на принудителните административни мерки е различна от санкционната. ПАМ имат преустановителна и превантивна функция и цел.

Поради гореизложените процесната заповед се явява незаконосъобразна, като постановена при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона, и следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя се дължат разноски, които са доказани в размер на 5,11 евро заплатена държана такса. С депозираните жалба и молби от 08.09.2026 г. и 21.09.2026 г. жалбоподателят е представил списък на разноските и фактура за сумата от 500 евро. Липсват обаче както договор за правна помощ, така и доказателства за реално плащане по фактурата. Разноски в съдебното производство се присъждат само в случаи на реално доказани сторени разноски, като такива се установяват само за заплатената държавна такса от 5,11 евро.