Решение № 20167 от 07.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20167 гр. С., 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110152802 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 13.07.2023г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против за сумата 1263,53 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Х.”, бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № 4000345433, за периода м. май 2020г.- м. април 2022г., сумата 173 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 04.07.2022г.; сумата 41,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., сумата 8,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.- 04.07.2023г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 39233 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2023г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, 1 че съгласно тези ОУ през периода м. май 2020г.- м. април 2022г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. С., ж.к.

“Х.”, бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № 4000345433,, като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г.

Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на К. Н. Д. за сумата 1263,53 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С., ж.к. “Х.”, бл. *** вх. *******, ап. *** с абонатен № ******/ инсталация № 4000345433, за периода м. май 2020г- м. април 2022г., сумата 173 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2021г.- 04.07.2022г.; сумата 41,12 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. юни 2020г.- м. април 2022г., сумата 8,96 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.08.2020г.

04.07.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.07.2023г. по ч.гр. дело № 39233 по описа за 2023г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответни, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Същият оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение. Посоченото възражение е обосновано с аргумент, че ответникът не е носител на правото на собственост или вещното право на ползване върху процесния недвижим имот. В отговора се оспорва ищецът да е доставил топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. Ответникът релевиран довод, че дружеството за дялово разпределение не притежава лиценз за извършване на дялово разпределение. На следващо място последният оспорва представените извлечения от сметки и разпечатки. Същият сочи, че представените документи не съдържат необходимите реквизити. Развиват се съображения, че посочените документи са частни свидетелстващи и нямат материална доказателствена сила за изгодните 2 за издателя им факти. Ответникът поддържа, че срокът на договора между етажните собственици и дружеството, осъществяващо дялово разпределение е изтекъл и оспорва решението на Общото събрание на етажните собственици за избор на дружеството за дялово разпределение. Същият оспорва дължимостта на лихвите за забава. В отговора е релевирано възражение за погасителна давност.

С определение от 17.06.2024г. като третото лице- помагач на страната на ищеца е конституирано „Т.С.“ ЕООД. Третото лице- помагач е взело становище по предявените искове, като счита същите за основателни и доказани.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните по делото писмени доказателствени средства, чрез нотариален акт № 5/ 25.02.1998г., т. I, н.д. № 5/ 1998г., се установява, че С.И. Д.а и К.И.В. са признати за собственици (при равни квоти) на процесния недвижим имот. На 24.11.2000г. между С.И. Д.а и К. Н. Д. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, скл. под формата на н.а. № 187/ 24.11.2000г., т. I, рег. № 1378, дело № 179/ 2000г., по силата на който ответникът е придобил правото на собственост върху ⅓ ид.ч. от недвижимия имот. На същата дата между С.Н.Ф., И.К.Ф. и К.И.В., и К. Н. Д. е сключен договор за продажба на недвижим имот, скл. под формата на н.а. № 186/ 24.11.2000г., т. I, рег. № 1377, дело № 178/ 2000г., по силата на който ответникът придобил правото на собственост върху ⅔ ид.ч. от процесния недвижим имот.

На 20.06.2002г. етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, намираща се на адрес: гр. С., ж.к. “Х.”, бл. *** вх. Б, са възложили извършването на услугата дялово разпределение на “Т.С.” ЕООД, за което сключили договор № 2386/ 20.06.2002г. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 15.02.2002г.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1014020184/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 541,25 лева. От представената обща фактура № 1021541117/ 31.07.2022г. се установява, че за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 751,10 лева.

Относно количеството доставена топлинна енергия в имота през процесния период пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно- техническа експертиза (СТЕ), съгласно заключението на която за отчетните периоди 2020г.- 2022г. ответникът е осигурил достъп за отчет на уредите за дялово разпределение и главните отчети са подписани. Съгласно констатациите на експерта, в процесният имот е топлоснабден и в него няма радиатори.

Топлинната енергия за БГВ се отчита по показанията на два водомера за топла вода.

Сградата се топлозахранва от две абонатни станции, които са нови, автоматизирана, с пластинчати подгреватели за отопление и БГВ. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи. Съгласно заключението на вещото лице през 3 процесния период за имота е начислена топлинна енергия за БГВ и сградна инсталация.

Стойността на доставеното количество топлинна енергия за периода 01.05.2020г.30.04.2022г. е в размер на сумата 1292,35 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от правна страна:

Относно иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ. битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица- ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез правни сделки- договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане и продажба. С оглед изложеното, същият е придобил правото на собственост върху имота по силата на правни сделки. Следователно, установено е съществуването на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание.

Съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната 4 енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач.