Решение № 551 от 28.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. София , 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000500166 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.03.2020г. постановено по гр. д. № 13347/2017г. по описа на СГС, ГО, 6 с-в е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като "ОЗК Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на К. А. М. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2014г., на път І-4 /София-Варна/ на км 24+870 в регулацията на с.Сопот, обл.Ловешка, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2014 г. до окончателното издължаване, както и сумата от 2 652,96 лв. имуществени вреди - разходи за лечение и консумативи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на всеки извършен разход до окончателното изплащане, както и сумата от 2500 лв. направени разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Присъдени са разноски, като "ОЗК - Застраховане" АД е осъден да заплати в полза на СГС д.т. в размер на 1706,12 лв., както и сумата от 900 лв. заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника ЗД "Бул Инс” АД.

С решение от 15.09.2020г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението.

1

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника по делото.

Жалбоподателят-ответник "ОЗК - Застраховане" АД оспорва решението в неговата осъдителна част, за разликата над сумата от 20 000 лв. до присъдените 40 000 лв. и моли да бъде намален размера на обезщетението за неимуществени вреди, като прекомерно завишен.

Изтъква факта, че не е доказано пълно и главно, че застрахованият при ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД л.а. е виновен за настъпване на ПТП. Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че първопричината за настъпване на ПТП са действията на водача, който е управлявал л.а.„Ауди“, изгубил контрол над управляваното от него МПС.

В.л. Г. о.с.з. заявява: „ако този водач се бе движил в неговата пътна лента, той нямаше да предизвика реакцията на водача на товарния автомобил да предприеме маневра за аварийно спиране. Независимо от този извод в постанове ното от съда решение не е разпределена вината на всеки от водачите с оглед правото на ответника на самостоятелен петитум към конституираното в производството трето лице помагач ЗД "Б ул Инс” АД - застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на виновния за произшествието - водачът на л. а. "Ауди” .От друга страна твърди, че СГС е приел за недоказано възражението им за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на обезопасителен колан. От приетите по делото експертизи се установява, че тя е претърпяла травми на двете ръце, ударът е бил челен, а последната твърди, да е понесла и удар в главата. Същевременно по делото не са установени увреждания по гърдите и ребрата на ищцата. Единственото доказателство, на което се обосновава изводът на съда, че тя е била с поставен колан са свидетелските показания, дадени от водача на л.а.„Ауди“, в който ищцата се е возила и с който към момента на ПТП са имали връзка, поради което показанията му следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК. Отделно от това посочва, че решението е неправилно и поради обстоятелството, че съдът е уважил исковете в прекомерно завишен размер, който явно не съответства на претърпените болки и страдания и възприетата съдебна практика в аналогични случаи. По делото не е доказана причинно-следствена връзка между всички твърдени травматични увреждания и настъпилото събитие. Вещото лице К. в о.с.з. заявява, че не приема счупването на носни кости да е в причинно - следствена връзка с ПТП, тъй като в „Пирогов“ не й е поставена такава диагноза. Няма и мед. документация в тази връзка, която да удостоверява твърденията на ищцата. Съгласно всички приети по делото доказателства към момента тя се е възстановила от настъпилите увреждания. Лечебният и възстановителния процес са приключили в обичайните времеви граници. Счита, че присъдената сума е завишена и с оглед така представената документация справедливото обезщетение не би следвало да е повече от 20 000 лв. Моли съда да намали присъденото обезщетение, ведно със законните последици по отношение лихвата и разноските.

Въззиваемата страна К. А. М. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че за описаното ПТП е образувано НОХД № 2

549/2015г. по описа на РС-Ловеч, І наказателен състав. С Присъда № 27 от 04.11.2016г. деликвентът Ш. е бил признат за виновен за причиняването на ПТП. Присъдата е била изменена с Решение № 34/28.04.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 8/2017 г. по описа на ОС Ловеч, влязла в законна сила на 28.04.2017 г. Подсъдимият Ш. е бил признат за виновен за причиняването на ПТП, но е бил освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.343 ал.1 б.„б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 НК. Съдът е приел, ч е Б. Ш. е нарушил чл.16 ал.1 т. 1 ЗДвП като при забрана за движение в лентата за насрещно движение при платно с две пътни ленти е навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение и по непредпазливост причинил ПТП, от което са настъпили средни телесни повреди за К. А. М.. На следващо място посочва, че възражението за съпричиняване се основава на недоказаното твърдение, че е била без поставен предпазен колан при настъпване на ПТП. Вещите лица, в.л.д-р Е. К. и инж.К. Г., категорично посочват, че тя е била с правилно поставен предпазен колан и подчертават, че ако това не е било така, то тялото й е щяло да се движи свободно из купето на автомобила, да се удря в арматурното табло, предното стъкло и гредите на вратата, в резултат, на което травматичните увреждания при нея са щели да бъдат много повече и в пъти по-тежки от претърпените. Заключението на експертите е, че правилно поставеният обезопасителен колан я е предпазил от повече и много по-тежки травми. Твърденият принос за настъпване на ПТП от страна на водача И. В. е ирелевантен за настоящия спор, доколкото не е негов предмет.

От друга страна счита за неоснователно твърдението, че присъдената сума е в прекомерно завишен размер и не отговаря на вида и тежестта на претърпените травми. В резултат на описаното ПТП пострадалата е получила следните травми: травма на главата, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване на носните кости, с данни за загуба на съзнание - разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на двете лакетни кости - лява и дясна с последвало оперативно лечение- метална остеосинтеза и обуславяща затруднение движението на двете ръце за период от около 4-5 месеца. П ретърпяла няколко тежки операции: за поставяне, а впоследствие и за изваждане на поставените импланти и на двете й счупени ръце, както и за репозиция на носните кости, което допълнително е свързано с неудобства, болки и притеснения. След счупването и на двете й ръце едновременно не е могла да се обслужва сама в ежедневието си и в ежедневните си хигиенни и битови дейности през значителен период от време. Това е наложило нейни близки непрекъснато да я обгрижват и да й помагат. Претърпените травми и продължителния период на възстановяване са се отразили негативно на психиката и самочувствието й. Останалите след възстановяването белези загрозяват външния й вид и водят до понижаване на самочувствието, както и до нежелание за осъществяване на социални контакти. В заключение вещите лица са констатирали, че „Счупването на носните кости затруднява носното дишане, създава предпоставки за възпаление на носа и околните кухини.

Препоръчително е хирургична интервенция и локална медикаментозна терапия" т.е. не е възстановена напълно от претърпяното ПТП. Ищцата изпитва затруднения при всяко вдишване и издишване и при всеки аспект от ежедневието си. За пълното й излекуване са 3 необходими нови операции на носа и лицето с цел заличаване на физическите последици от претърпяното ПТП т.е. отново ще бъде поставена под пълна упойка, ще бъде подложена на принудителна социална изолация през периода на възстановяването. Претендира разноските.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 226 ал.1 КЗ /отм./ вр.пар.22 ПЗР на КЗ вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.

Ищцата К. А. М. твърди, че на 15.07.2014г. пътувала в л.а.„Ауди 80“ с per. № ******* от гр.Габрово в посока гр.София, управляван от И. Р. В.. На главен път І-4 (София-Варна), при км 24+870 в регулацията на с. Сопот, обл.Ловешка, л.а. м. „Пежо Боксер“ per. № *******, управляван от Б. М. Ш. в посока гр. Варна, навлиза в лентата за насрещно движение и предизвиква челен удар между двата автомобила. Вината на Ш. е установена с влязла в сила на 28.04.2017 г. Присъда № 27/04.11.2016 г. по НОХД № 549/2015 г. по описа на PC-Ловеч. В резултат на ПТП ищцата претърпяла следните травми: травма на главата, изразяваща се в множество разкъсно-контузни рани на главата, счупване на носните кости, с данни за загуба на съзнание, счупване на двете лакетни кости /лява и дясна/ с последвало оперативно лечение- метална остеосинтеза. Тези травматични увреждания й причинили значителни по интензитет и продължителност болки и страдания. Отделно от физическите увреждания, търпи и психически травми-изпитва силен стрес, страх и безпокойство, не може да спи добре нощем, като често се буди от кошмари, цялостният й ритъм на живот е разстроен, променени са плановете й за бъдещето. Прекъснала е образованието си в университет в Брюксел, поради невъзможността да посещава учебни занятия през продължителния период на на възстановяването. След счупването и на двете ръце едновременно, не е могла да се обслужва сама в ежедневните си хигиенни и битови дейности през значителен период от време. Това наложило нейни близки непрекъснато да я обгрижват и да й помагат. Претърпените травми и продължителния период на възстановяване се отразили негативно на психиката и самочувствието й. Останалите след възстановяването белези загрозяват външния й вид и водят до понижаване на личностното й самочувствие, както и до нежелание за осъществяване на социални контакти. При лечението е претърпяла и имуществени вреди в размер на 2 652,96 лв., представляващи разходи за лечение, консумативи и транспорт. Претендира сумата от 40 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания,както и сумата от 2 652,96 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.07.2014 г. до окончателното издължаване.

Ответникът "ОЗК - Застраховане" А Д признава да е страна по задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност", покриваща отговорността на виновния водач Ш., както и настъпването на ПТП, при обстоятелствата посочени в ИМ.

4

Твърди, че е налице съвместен принос за настъпване на процесното ПТП, вкл. от страна на водача на л.а. „Ауди 80“ с per. № *******- И. Р. В., който нарушил разпоредбите на чл.5, чл.16 и чл.20 от ЗДвП. Затова счита, че вината следва да бъде разпределена между двамата застрахователи. Оспорва иска по съображения, че е завишен по размер. Релевира възражение за съпричиняване, тъй като ищцата била пътник без поставен обезопасителен колан. Претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач на страната на ответника Бул инс АД оспорва възражението на ОЗК застраховане АД, че се касае за съизвършителство по смисъла на чл.53 ЗЗД. Поддържа,че липсва прякапричинно-следствена връзка между поведението на застрахования при тях водач на л.а. и настъпилото ПТП.

От фактическа страна се установява, че на 15.07.2014г. л.а.„Ауди 80“ с per. № *******, управляван от И. Р. В. се е движел от гр.Габрово в посока гр.София. В същото време т.а.„Пежо Боксер“ per. № *******, управляван от Б. М. Ш., се е движел в посока гр.