Акт № 2560 от 11.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2560 гр. Бургас, 11.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120104686 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.4 от Закона за защита от домашното насилие (за краткост Закона) и е образувано по повод молба от А. Р. Ж., ЕГН – **********, за налагане на мерки по реда на цитирания закон поради осъществен от стрА. на съпруга й В. В. А., ЕГН – **********, акт на домашно насилие на *** г. и на *** г.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа молбата за защита и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да отхвърли молбата за защита.

След преценка на събраните по делото доказателства Бургаският районен съд намира от фактическа стрА. следното:

А. Р. Ж. и В. В. А. са съпрузи от 2013 г., като имат две деца – К. В. А., роден през 2011 г., и К. В.ов А., роден през 2019 г. Няма данни страните да страдат от психично заболяване и за тях да има медицинска документация в „Център за психично здраве проф. д-р Иван Темков“ ЕООД. Няма данни за други производства между тях по реда на Закона.

Страните не са осъждани. Семейството живее в с. Л..

На *** г. ответникът се обажда на своята майка, свидетелят С. С. Д, която живее с баща му в с. К., и й заявява, че иска да говори с тях, защото е подал молба за развод.

Свидетелят и съпругът й отиват в с. Л., като ответникът им заявява, че съпругата му А. има извънбрачна връзка и той не може повече да търпи това. Около 20.00 часа молителят се прибира от работа в семейното жилище и ответникът й заявява в присъствието на свидетеля, че е подал молба за развод поради нейна изневяра. А. предлага на съпругата си да се разделят, за да не страдат децата, но тя заявява, че няма да напусне семейното жилище и че не иска нищо негово. Ж. заявява, че съпругът й разглежда съдържанието на телефона й без нейно съгласие и му казва да си вземе телефона и СИМ картата. Ответникът заявява, че ще спре СИМ картата, която съпругата ползва (с телефонен номер ***) и ще даде нова на големия им син. Ж. се прибира в стаята си, а свидетелят и съпругът й си тръгват. Докато пътуват, свидетелят получава обаждане от сина си В. А., че в дома им в с. Л. е дошла 1 полиция по сигнал на съпругата. Свидетелят и съпругът й се връщат отново в с. Л. и питат полицейските служители защо са дошли, а те им отговарят, че са длъжни да се отзоват на сигнал, но че нищо не са установили.

На *** г. в 10.55 часа ответникът се обажда на контактен център на мобилния оператор „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от номер *** с искане за спиране на номер ***. И двата номера се водят на негово име.

На *** г. ответникът подава заявление до мобилния оператор за смяна на СИМ карта на номер ***, като му е предоставена нова СИМ карта, която той предоставя за ползване на големия син на страните.

На 07.10.2026 г. молителят получава молбата за развод и приложенията към нея.

Настоящото производство е образувано на 09.10.2026 г.

По доказателства:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетеля С. С. Д.

При преценката на доказателствения материал съдът достигна до следните изводи:

По отношение на значението на декларацията по чл.9, ал.3 от Закона:

Заповедта за защита може да бъде издадена и само въз основа на декларацията по чл.

9, ал. 3 от Закона, когато няма други доказателства. Разумът на Закона е заповедта за защита да се основава само на декларацията, когато поради особеностите на случая не могат да се ангажират никакви други доказателства за насилието – то е извършено на място, където други лица не са присъствали.

Декларацията, която е подписА. от молителя, е изключително кратка, като в нея действията на ответника са описани така: „Спиране на ползвА.та от мен SIM-карта на мобилен оператор „А1“ с GSM номер ***, извършено на *** г. и на *** г.“. Ответникът не оспорва да е извършил тези действия, но предхождащите ги събития са от значение за преценката дали е налице осъществен акт на домашно насилие, а същите не са отразени в декларацията по чл.9, ал.3 от Закона.

Обстоятелството, че свидетел по делото е роднина на стрА., само по себе си не означава a priori, че показанията му ще бъдат заинтересовани. Същите следва да се преценяват с оглед целия събран по делото доказателствен материал и кореспондирането им с него. Тъй като разговорът между съпрузите се случва в семейното жилище, е напълно нормално очевидци на него да бъдат роднини на ответника – в случая свидетелят С. Д..

По делото няма доказателства ответникът да е обиждал съпругата на 18.09.2026 г., да е вземал телефона й на същата дата и да е изтеглял съдържанието му – такива действия не са описани в декларацията по чл.9, ал.3 от Закона, а други доказателства не бяха ангажирани от стрА. на молителя за установяване на такова поведение на съпруга.

Установи се, че разговорът между съпрузите, в който ответникът заявява на молителя, че е подал молба за развод (гр. дело № 4401/2026 г. е образувано на 25.09.2026 г.), се случва на *** г. Установи се, че молителят заявява на съпруга си, че не иска „неговата СИМ карта“, а А. казва, че ще я спре и ще даде нова СИМ карта на сина им, което се потвърждава и от заявеното от самия молител в молбата за защита. Установи се също така, че на *** г. сутринта ответникът се обажда на мобилния оператор с искане да бъде спряна СИМ картата, която ползва съпругата.

Ето защо, съдът кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като те кореспондират с остА.лия по делото доказателствен материал.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Г. К. поради следните мотиви:

Свидетелят заявява, че делото е за „тормоз“, като ответникът и неговата майка са „взели телефона“ на „А.“ и тя е остА.ла без телефон. Това твърдение е недостоверно. Самият молител не твърди в декларацията по чл.9, ал.3 от Закона, че ответникът й е взел телефона (като вещ) на *** г. В молбата за защита се твърди, че на 18.09.2026 г. ответникът й е взел 2 телефона, но впоследствие й е го е върнал. На следващо място, ако съпругът „отнема“ едновременно телефона (като вещ), в който се намира и СИМ карта, то молителят няма как да получи съобщение от мобилния оператор „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на *** г. вечерта, че интернетът и изходящите й обаждания са спрени, а на следващия ден да установи, че „всичко е изключено“ и няма „връзка с оператора“. В молбата за защита Ж. твърди, че на *** г. е закупила нов телефон и друга СИМ карта, поради което е недостоверно изнесеното от свидетеля Костадинова, че тя е дала телефонен апарат на молителя, за да може да разговаря с близките си.

ОстА.лият събран доказателствен материал е безпротиворечив, поради което съдът го кредитира.

По правото:

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Безспорно е, че отношенията между съпрузите са обтегнати, но няма никакви доказателства ответникът да е отнел фактическата власт върху телефона на молителя като вещ. Вярно е, че възпрепятстването на ползването на комуникационни услуги е форма на ограничаване на личния живот, но в случая молителят е тази, която е заявила, че не желае да ползва „неговата“ (на съпруга си) СИМ карта. Установи се, че телефонен номер *** е регистриран на името на А. и той има право да спре ползването му. Установи се, че ответникът „уведомява“ молителя, че ще „спре старата СИМ карта“ и ще вземе нова, която ще предостави за ползване на големия им син, след като молителят му заявява, че „не иска нищо негово“. Противопоставяне от стрА. на Ж. на „спирането“ на СИМ картата няма.

В този смисъл, не може да се приеме, че ответникът цели да накърни личната свобода на молителя, част от която е и свободата на кореспонденция, и да я „изненада“ с невъзможността да ползва мобилни услуги. Ж. посочва в молбата за защита, че още сутринта на *** г. ответникът е „признал“ пред нея, че е „спрял СИМ картата“, която тя ползва, и че невъзможността й да ползва мобилни услуги е продължила само няколко часа на *** г., когато е взела нова СИМ карта.

Ето защо, действията на ответника по спиране на услугите по СИМ карта, замяната й с нова и предоставянето на новата СИМ карта на детето на страните не представляват акт на домашно насилие, поради което такъв не е осъществен нито на дата *** г., нито на дата *** г., и молбата за защита следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

При този изход на спора молителят следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 400 евро заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на А. Р. Ж., ЕГН – **********, за налагане на мерки по реда на Закон за защита от домашното насилие поради осъществен от стрА. на съпруга й В. В. А., ЕГН – **********, акт на домашно насилие на *** г. и на *** г.

ОСЪЖДА А. Р. Ж., ЕГН – **********, да заплати на В. В. А., ЕГН – **********, сумата от 400 (четиристотин) евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на незабавно изпълнение и на обжалване пред Бургаски окръжен съд в 7 – дневен срок, считано от 13.11.2026 г.

3

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4