Решение № 3569 от 18.11.2019, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№1683 гр.

П., 18.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

КАМЕЛИЯ НЕНКОВА като разгледа гр. д. № 03532 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от С.В.А.,*** АД кумулативно обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., поради погасяване на сумите по давност.

В исковата молба се сочи, че въз основа на процесния изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., за събиране на удостоверените вземания в размер на сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. Ищцата посочва, че процесните суми не са дължими от нея поради погасяването им по давност, започнала да тече от момента на издаване на изпълнителния лист, когато заповедта за изпълнение е била влязла в сила. Счита за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане. Изяснява, че поради бездействието на взискателя, изразяващо се в отсъствието на поискани изпълнителни действия в продължение на 2 години, плюс още една година и на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство следва да се счита за прекратено по силата на закона на 12.01.2018 г. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковите претенции.

Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Топлофикация

–П.“ АД, с ЕИК: *********, е депозирал писмен отговор, чрез юк Софрониева, като с отговора се оспорва така предявеният иск, както по основание, така и по размер. Описано е, че по процесното изп. дело своевременно са били извършвани действия, като същото е било образувано въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по гр.дело №

*****/**** г. по описа на ПРС. Излага се становище, че с образуването на изпълнителното дело, давността се счита за прекъсната. Изложени са и теоритични постановки във връзка с приложението на Постановление №3 от 18.11.1980 г на Пленума на ВС и постановеното по ТР №2/2015 Г ПО

Т.Д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че е приложима общата давност от пет години.

В съдебно заседание, за ищцеца С.В.А. се явява адв. М., който поддържа исковата молба. За „Топлофикация – П.“ АД се явява юк Софрониева, с пълномощно по делото, която поддържа отговора. По същество на спора, процесуалният представител на ищеца моли за уважаване на иска, а този на ответника моли за отхвърляне на иска, като излага доводи, че вземането не е погасено по давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото са приложени материалите по делото изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., както и представените доказателства от гражданско дело №*****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд. Установява се от материалите по и.д., че спрямо ищцата е била издадена заповед № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 12.01.2015 г., по който е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д., за сумите, както следва: сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото.

Обсъжданата заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 12.01.2015 г. Видно от изпълнителния лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от заповедта.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № ***** от 02.02.2015 г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – да се проучи имуществото на длъжника, като са посочени и конкретни изпълнителни действия в тази насока- изпълнение върху движими вещи на длъжника, продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху СИО, запор върху открити банкови сметки на длъжника и др.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че до длъжника е била изпратена ПДИ, като са изпращани писма и до Агенция по вписванията П., досежно недвижими имоти на длъжинка, до Община П., до Дирекция МТП, до сектро ПП-П., при ОДМВР-П., като е било установено, че лицето има притежание на лек автомобил „О.А.“, с рег. № ** **** **, като е посочено, че върху същия има наложен запор /писмото е от 1509.2016 г./. На 10.10.2016 г. е било изпратено запроно съобщение до НОИ-П., като е била запорирана пенсията на длъжника, постановени са забрани по чл. 507, ал.2 и ал. 3 ГПК. На 12.10.2016 г. е било изпратено писмо от НОИ-П. до ЧСИ, че лицето не е пенсионер. На 20.10.2016 г. е била изпратена призовка до длъжника за принудително изпълнение, като е била уведомена, че на 15.12.2016 г., от 10.00 часа до 12.00 часа, ЧСИ ще пристъпи към опис на вещи на адрес: гр.П., ул. „К.П.“, бл*вх*ап*НА 13.12.2016 г. постъпва нова молба от кредитора, с която моли ЧСИ да бъде наложен запор на всички сметки на длъжника в банки, като изброява такива, до погасяване на вземането. На 18.04.2018 г. е било извършено ново искане, обективирано в молба от кредитора, за извършване справки в БНБ по и.д. за наличието на открити банкови сметки. Такава справка е била извършена, но не са се установили открити сметки с титуляр длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, като съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса, както следва: В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент на давността. Ищецът следва да докаже, че в негова полза е изтекъл предвидения в закона давностен срок.

При установяване на горното обстоятелство, в тежест на ответника е да установи, че претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват чрез установяване настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за прекъсване/спиране на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Ответникът следва да докаже, че е предприел действия по принудително събиране на вземането си, преди изтичане на твърдяната давност, т. е., следва да докаже прекъсване или спиране на давностния срок по смисъла на чл. 116 ЗЗД, конкретно чрез предприемане на твърдените различни изпълнителни действия в хода на изпълнителния процес..

Ищецът твърди, че не дължи процесните вземания, като се позовава на изтекла погасителна давност. В настоящия случай ищецът може да се позовава на изтекъл давностен срок след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Това е така, защото заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и законът му дава възможност да възрази срещу вземането по нея. Ако не бъде депозирано в срок възражение, заповедта влиза в сила и всякакви възражения и твърдения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират. Заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, поради което ищецът може да се позовава на факти (изтекъл давностен срок), настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай се касае за влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд. Установява се от материалите по и.д., че спрямо ищцата е била издадена заповед № 4727 от 17.10.2014 г. по ч. гр. дело № *****/**** г. по описа на Пернишкия районен съд за следните вземания: сумата от 1120,48 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. ***за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2013 г. и сумата от 209,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2011 г. до 24.06.2014 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.10.2014 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сума в общ размер от 226,61 лв., представляваща разноски по делото.

Обсъжданата заповед за изпълнение е влязла в сила, видно от отбелязване на същата и е бил издаден изпълнителен лист на база същата на дата- 12.01.2015 г. Видно от изпълнителния лист, по делото, то в същия са възпроизведени сумите от заповедта.

Въз основа на изпълнителния лист и по молба вх. № № ***** от 02.02.2015 г. на „Топлофикация - П.” АД е образувано изпълнително дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ Е.Д.. В цитираната молба е направено искане да бъдат предприети изпълнителни способи – – да се проучи имуществото на длъжника, като са посочени и конкретни изпълнителни действия в тази насока- изпълнение върху движими вещи на длъжника, продан на движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху СИО, запор върху открити банкови сметки на длъжника и др.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК;

Разпечатката съдържа 30 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/aec30b32-ade1-4c37-a543-0b79b832c4ef